Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Изпратете им Фланър — каза с усилие Минси. Капитанът страдаше от астма, пиеше много и от съчетанието на уискито с лондонския климат сутрин се чувстваше винаги малко отпаднал.

— Фланър има дизентерия и отказва да напусне Дорчестър.

Минси въздъхна:

— Тогава им пратете акордеонистката. Как се казваше — оная със синята коса?

— Но те искат комик.

— Съобщете им, че имаме само акордеонисти — изсумтя Минси, като поднесе към носа си тубичка с някакво лекарство.

— Слушам, сър — рече Майкъл. — Мис Роберта Финч не можела да отиде в Шотландия. В Солсбъри имала нервен припадък. Постоянно се събличала във войнишкия стол и правила опити да се самоубие.

— Тогава впишете за Шотландия оная естрадна певица — с въздишка каза Минси, — а после направете подробен доклад за случая с Финч и го изпратете в щаба в Ню Йорк, за да ни е мирна главата.

— Трупата на Маклийн се намира в ливърпулското пристанище — продължи да докладва Майкъл, — но корабът им бил поставен под карантина. Един от моряците заболял от инфекциозен менингит и никой не може да слезе на брега в продължение на десет дена.

— Това е просто ужасно — изръмжа Минси.

— Получихме поверителен доклад от н-ската бомбардировъчна група. Миналата събота при тях свирил джазът на Дари Корсет, а в неделя вечерта оркестрантите играли покер с летците, обрали им единадесет хиляди долара и полковник Коукър твърди, че използвали белязани карти. Той настоява да върнат парите, като заплашва, че в противен случай ще ги подведе под съдебна отговорност.

Минси въздъхна унило и тикна стъклената тубичка в другата си ноздри. До войната той бе държал нощен клуб в Синсинати и сега често мечтаеше да се върне в Охайо сред своите комици и танцьорки.

— Пишете на полковник Коукър, че ще разследвам подробно случая.

— Капеланът на транспортно-десантното командване — продължи Майкъл — протестира срещу непристойните изрази в нашата програма „Лудории на младостта“. Твърди, че главният герой седем пъти употребил „по дяволите“, а наивката нарекла във второто действие един от героите „кучи син“.

Минси поклати глава.

— Наредих на оня дебелак да изхвърли всички непристойни изрази от програмите, които изнасяме в този район, и той се закле, че ще го направи. Ах, тия артисти! — изстена Минси. — Съобщете на капелана, че съм напълно съгласен с него и че виновниците ще бъдат наказани.

— Това е всичко засега, капитане — заключи Майкъл.

Минси въздъхна и мушна шишенцето в джоба си. Майкъл тръгна към вратата.

— Една минутка, Уитикър — спря го Минси.

Майкъл се обърна. Капитанът го гледаше намръщен с възпалени очи; носът му беше целият почервенял от хремата.

— Ей богу, Уитикър — рече той, — вие имате ужасен вид.

Майкъл огледа без изненада измачканата си, огромна за ръста му куртка и торбестите си панталони.

— Да, капитане — съгласи се той.

— Лично аз пет пари не давам за това — добави Минси. — Ако зависи само от мене, можете да се явявате тук облечен като негър или с пола от слама. Но при нас идват офицери и от други части и ще останат с лошо впечатление.

— Разбирам, сър — рече Майкъл.

— Войскова единица като нашата — продължи Минси — е длъжна да има по-военен вид дори от парашутните части. Ние трябва просто да блестим, трябва да светим. Вие приличате на дежурен по кухня в патагонската армия.

— Да, сър.

— Нима не можете да се снабдите с друга куртка?

— Поисках още преди два месеца — обясни Майкъл. — Капитанът от снабдителната служба не желае вече да говори с мене по този въпрос.

— Поне си лъснете копчетата. Това не е много трудно, нали?

— Да, сър.

— Как можем да знаем — рече Минси — дали някой хубав ден генерал Лий няма да ни посети.

— Точно така, сър.

— Освен това бюрото ви е винаги отрупано с книжа. Това прави лошо впечатление. Поставете всичко в чекмеджетата. Дръжте винаги само по един документ на бюрото.

— Разбрано, сър.

— И още едно нещо — рече Минси унило. — Исках да ви питам дали имате в себе си пари. Снощи останах длъжник в „Ле з’Амбасадьор“, а дневните си ще получа едва в понеделник.

— Ще ви стигне ли една лира?

— Само толкова ли имате?

— Да, сър — отвърна Майкъл.

— Добре — рече Минси и взе банкнотата. — Благодаря. Радвам се, че сте при нас, Уитикър. До идването ви тук всичко беше в хаос. Ако само добиете малко по-войнишки вид!…

— Разбрано, сър.

— Изпратете ми сержант Московиц — нареди Минси: — Тоя кучи син е червив от пари.