Ирвин Шоу - Младите лъвове

Майкъл прехвърли крака през леглото и приседна тежко на единия му край; чувстваше някакъв възкисел вкус в устата си и усещаше вонята на спарена вълна, на мръсотия и студена пот, която се излъчваше от телата на двадесет души, натъпкани в една стая. Беше пет и половина сутринта. Прозорците на помещението, които никога не се отваряха, бяха все още плътно закрити с маскировъчни завеси.

Треперейки от студ, Майкъл се облече, без да обръща внимание на ругатните и непристойните звуци, с които войниците около него се готвеха да посрещнат новия ден.

Той надяна шинела си, като примигваше срещу светлината, и с несигурни стъпки се спусна по разнебитената стълба на старата сграда, която бяха реквизирали за казарма. Излезе вън и веднага усети пронизващия студ на лондонското утро. На улицата войниците се строяваха мудно за сутрешната проверка. Недалеч от Майкъл имаше една къща, на чиято фасада бе поставена бронзова табелка, която съобщаваше, че през деветнадесетия век тук е живял и работил Уилям Блейк 35 35 Уилям Блейк (1757–1827) — английски поет и художник, представител на ранния романтизъм. . Как ли би погледнал Уилям Блейк на тая утринна проверка? Какво ли би помислил той, ако можеше да надзърне от прозореца и да види събраните на купчина задокеански войници — ругаещи и зажаднели за чаша бира, които стояха, зъзнейки, под балонните баражи, все още невидими в издигналата се високо над земята рядка мръсна мъгла? Какво ли би казал Уилям Блейк на сержанта, който приветстваше всяко утро вековния стремеж на човека към по-голяма красота с думите: „Мърдайте, обувайте чорапите си!“

— Галиани?

— Тук.

— Ейбърнъти?

— Тук.

— Татнъл?

— Тук.

— Камъргард?

— Тук.

— Уитикър?

— Тук.

„Да, аз съм тук, Уилям Блейк. Тук съм, Джон Кийтс 36 36 Джон Кийтс (1705–1821) — английски поет-романтик. . Тук съм, Самюъл Тейлър Колридж 37 37 Самюъл Колридж (1772–1834) — английски поет. . Тук съм, крал Джордж. Тук съм, генерал Уелингтън 38 38 Артър Уелингтън (1769–1852) — английски пълководец и държавник, командвал съюзническите войски в битката при Ватерло. . Тук съм, лейди Хамилтън 39 39 Ема Хамилтън (1765–1815) — приятелка на адмирал Нелсън. . О, да си в Англия сега, когато Уитикър е тука!… Аз съм тук, Лорънс Стърн. Тук съм, принц Хол. Тук съм, Оскар Уайлд. Ето ме тук, екипиран с каска, газова маска и карта за продукти от войнишката лавка, инжектиран срещу тетанус, петнист и коремен тиф и едра шарка. Аз зная как да се държа в английски дом (тук храната е оскъдна и войниците трябва да отказват втора порция!); зная също, че трябва да се пазя от болните от сифилис саксонски нимфи в Пикадили. И съм лъснал медните си копчета така, че да засрамя всички английски войници. Да, аз съм тука, Пади Финюкейн — ти, който бе прострелян над Ламанш в своя спитфайър; тук съм, Монтгомъри, тук съм, Айзенхауер, тук съм, Ромел, въоръжен с пишеща машина и тесте индига; аз съм тук, тук, тук, о, Англия! Аз пристигнах тук от Вашингтон благодарение на седемнадесета наборна комисия, като минах през Маями и Пуерто Рико, Тринидад и Гвиана, Бразилия и остров Възнесение; аз прекосих океана, от който подводниците изплуват нощем, подобно на акули в кошмар, за да обстрелват самолетите, които летят без светлини в мрака на десет хиляди стъпки височина. Тук е моето настояще, тук е моето минало — тук, сред развалините, където по затъмнените улици посред нощ се чуват викове на американци от Средния запад: «Такси, такси!». Ето ви, съседе Уилям Блейк, ето ви тука един американец и нека бог да му е на помощ!…“.

— Свободно!

Майкъл влезе в помещението и оправи леглото си. После се обръсна, изми клозета, взе приборите си за храна и като подрънкваше с алуминиевото си канче, тръгна бавно по сънливите неприветливи улици, докоснати от първите зари на лондонското утро, на закуска в една голяма червена къща, където някога бе живяло семейството на някакъв граф. Над главата му се разнасяше равномерното боботене на стотици самолети ланкастър, които прелитаха Темза на връщане от Берлин. Закуската се състоеше от грейпфрут, каша от овесени ядки, омлет с яйца на прах и тлъст, недопечен, плуващ в собствената си мазнина бекон. „Защо — мислеше си Майкъл, докато ядеше, — защо не научат войсковите готвачи да правят сносно кафе? Как може да се пие такъв буламач?“

— Летците от н-ската изтребителна група молят да им пратим един комик и няколко танцьорки — докладва Майкъл на началника си, капитан Минси, който седеше зад бюрото си. Стените на стаята бяха украсени с фотографии на всички по-известни артисти, които бяха минали през Лондон по линията на Централната служба за развлечение на войската. — И настояват да не им пращаме повече пияници. Миналия месец при тях беше Джони Сътър; напил се, оскърбил един летец и го натупали здраво.