Ирвин Шоу - Младите лъвове

Войникът с детектора започна „да мете“ пътя на двадесет метра от моста. Движеше се бавно и много предпазливо. Междувременно Християн видя, че лейтенантът застана сред пътя, вдигна бинокъла към очите си и започна да оглежда околната местност. „Цайсов бинокъл, то се знае — машинално помисли Християн, — направен в Германия.“ Той видя как бинокълът се насочи нагоре и се спря почти на самите скали, сякаш младият лейтенант бе доловил с инстинкта на военен специалист, че ако ги застрашава опасност, тя би могла да дойде само оттам. Християн се сниши още повече, макар да бе убеден, че са скрити добре. Бинокълът мина над главите им, после отново се върна към тях.

— Огън! — шепнешком изкомандва Християн. — В тила, в тила.

Картечницата залая ожесточено. В същия миг спокойствието на планината бе разтърсено от остър оглушителен пукот и Християн неволно примига. На пътя паднаха двама души. Другите стояха зашеметени и гледаха удивено пострадалите си другари. После паднаха още трима. Тогава останалите хукнаха надолу по склона на оврага, търсейки прикритие под моста. „Ето ги, че спринтират вече — помисли си Християн, — къде е кинооператорът им?“ Някои носеха или влачеха със себе си падналите. Мнозина се спъваха, полетяваха надолу и захвърляха карабините си, като размахваха комично ръце и крака. Всичко изглеждаше някак си несвързано и далечно и Християн наблюдаваше почти равнодушно, сякаш следеше борба на бръмбар, повлечен в мравуняк.

Тогава избухна първата мина. Във въздуха проблесна каска с развети каишки, издигайки се право нагоре, на двадесетина метра от земята.

Хаймс прекрати огъня. Взривовете вече следваха един след друг, отеквайки многократно в хълмовете. Над моста се издигна голям черен облак от пушек и прах.

Грохотът от експлозиите замираше бавно, сякаш звукът се движеше с усилие по низините и хребетите, за да се събере на други места. Настъпи тишина, която изглеждаше неестествена и пълна със заплаха. Двете разтревожени врабчета прелетяха пред картечницата, цвъртейки като бесни.

Неочаквано изпод моста се показа един американец мрачен и печален, като доктор, който напуска леглото на смъртник. Човекът мина пет-шест метра и се отпусна бавно на един камък. Християн го разгледа през бинокъла. Изпод разкъсаната на парцали риза се виждаше бялата му като мляко кожа. Човекът все още държеше карабината си. Съсредоточено и бавно, като някакъв побъркан, той вдигна пушката си. „Гледай ти, та той се цели в нас!“ — изненада се Християн.

Изстрелите прозвучаха глухо и самотно, но куршумите изсвистяха неочаквано близо над главите им. Християн се усмихна.

— Свършете го — заповяда той.

Хаймс натисна спусъка на картечницата.

През бинокъла Християн видя, че около американеца се образува дъгообразен наниз от кълба прах. Човекът обаче не трепна. Бавно, със спокойното старание на дърводелец, който нагласява тезгяха си, той се залови да постави нова пачка в карабината си. Хаймс придвижи картечницата и дъгата от кълбетата прах се приближи до войника, който оставаше все така невъзмутим. Най-после американецът постави пачката и отново вдигна карабината на голото си рамо. Имаше нещо безумно и смущаващо в този човек, останал почти без риза, чиято бяла кожа приличаше на ивица слонова кост на зеленикавокафявия фон на оврага, седнал удобно на камъка и ограден от мъртвите си другари; имаше нещо безумно и смущаващо в спокойния и съсредоточен начин, по който стреляше срещу картечницата, която дори не можеше да различи с просто око, без да обръща внимание на бръмчащите куршуми, които след секунда-две щяха да го повалят.

— Убийте го — раздразнено промърмори Християн. — По-живо, свършете го!

Хаймс прекрати за миг огъня. Присви очи и придвижи дулото на картечницата, която изскърца пронизително и остро. Отдолу отново се разнесоха изстрели, залутани и безопасни, макар че един куршум пак изсвири над главата на Християн, а друг се сплеска с глух шум в твърдата земя под него.

Хаймс се прицели отново и даде кратък откос. Американецът отпусна карабината си, сякаш беше пиян. После стана бавно, направи две-три крачки към моста, без да залита, и се свлече на земята като че ли от умора.

В същия миг мостът хвръкна във въздуха. По дърветата край пътя се посипаха камъни, пробивайки бели прорези в стъблата и кършейки клони. Мина доста време, преди прахът да слегне, и Християн можа да види обезобразените трупове в униформи със защитен цвят, които се подаваха в причудливи пози тук-таме изпод развалините. Полуголият американец беше изчезнал под купища от пръст и камънаци.