Ирвин Шоу - Младите лъвове

— На никого няма да кажа. — Майкъл поклати глава, като си представи Ноа в ръцете на военната полиция, облечен в синя работническа униформа с голяма буква P 34 34 Началната буква на prisoner (затворник). на гърба, крачещ пред въоръжената охрана. — Как се чувства?

— Не зная. Никой не казва нищо. По тоя случай Коукли ни почерпи по чашка „Три пера“. Туй е всичко, което знам. Но не за това исках да ти говоря. Работата се отнася лично до тебе. — Брейлсфърд помълча малко, изпитвайки някакво горчиво задоволство от ефекта, който след миг щеше да произведе. — Твоята молба до офицерската школа, която подаде преди време…

— Да? — рече Майкъл. — Какво е станало с нея?

— С отказ? — повтори глухо Майкъл. — Но аз минах през комисията и…

— Върнаха я от Вашингтон с отказ. Другите двама от ротата са приети, но ти си отхвърлен. ФБР е казало „не“.

— ФБР? — Майкъл погледна изпитателно Брейлсфърд, защото подозираше, че това е някаква хитра игра. — Какво общо има ФБР с това?

— ФБР обследва всички. Обследвали са и тебе. Смятат, че не си надежден.

— Шегуваш ли се с мене? — попита Майкъл.

— Защо, дявол да го вземе, ще се шегувам! — рече Брейлсфърд обиден. — Мен до гуша ми е дошло от тия шеги. Пишат, че не си бил надежден и това е всичко.

— Не съм бил надежден… — Майкъл озадачено поклати глава. — Какво искат да кажат с това?

— Бил си червен — рече Брейлсфърд. — Имало го в досието ти, както казват във ФБР. Не можело да ти се доверят сведения, които биха били ценни за врага.

Майкъл погледна втренчено към плаца. По прашните островчета трева лежаха войници, а двама си подхвърляха лениво бейзболна топка. Над изгорената от сушата земя и повехналата зеленина, върху високата мачта се издигаше националното знаме, люшкано леко от ветреца… Да, там във Вашингтон зад бюрото си седеше някакъв човек, който в тоя миг може би наблюдаваше подобно знаме върху стената на своя кабинет и който невъзмутимо бе написал в личния му картон: „Ненадежден. Връзки с комунисти. Не може да се препоръча.“

— Испания — обади се Брейлсфърд. — Това има някаква връзка с Испания. Успях да хвърля око на книжата. Нима Испания е комунистическа страна?

— Не съвсем — отвърна Майкъл.

— Бил ли си някога в Испания?

— Не. Само помогнах да се организира един комитет, който пращаше там санитарни коли и консервирана кръв.

— Ясно е, че са те пипнали — забеляза Брейлсфърд. — Здраво са те пипнали. Но няма да ти кажат нищо. Само ще ти съобщят, че не притежаваш необходимите командирски качества или нещо от тоя род. Истината обаче е тая, която ти казах.

— Благодаря — продума Майкъл. — Благодаря ти много.

— Дявол да ги вземе — възкликна Брейлсфърд, — ти поне се отнесе с мен като с човек! Послушай ме. Помъчи се да си издействаш да те преместят. Ако за мен няма живот в тая рота, за тебе има още по-малко. Коукли е смахнат на тема червени. Няма да се отървеш от наряди в кухнята до деня, в който прехвърлим океана, а след това при всяко настъпление пръв ще те пращат на разузнаване. Пукнат цент не бих заложил, че ще се върнеш жив от фронта, тъй да знаеш!

— Благодаря, Брейлсфърд — рече Майкъл. — Ще се опитам да изпълня съвета ти.

— Точно така — одобри Брейлсфърд. — В армията човек трябва сам да си пази кожата. Повярвай ми, тук никой не се интересува какво ще се случи с тебе. — Той извади нова клечка и зачопли зъбите си. После разсеяно плю и добави: — Помни, че нищичко не съм ти казал.

Майкъл кимна глава и проследи с очи Брейлсфърд, който тръгна лениво покрай плаца към ротната канцелария, където за него нямаше живот.

Някъде отдалече, от хиляди мили, Майкъл чу слабия металически глас на Кахун, който долиташе по трептящата жица.

— Да, говори Томъс Кахун. Да, съгласен съм да заплатя телефонната поръчка на редника Уитикър…

Майкъл затвори вратата на телефонната будка в хотел „Ролингс“. Беше дошъл чак в града, защото не искаше да говори от лагера, където някой можеше да го подслуша.

— Моля, говорете само пет минути — чу се гласът на телефонистката. — Имаме и други поръчки.

— Здравей, Том — рече Майкъл. — Не мисли, че съм обеднял. Просто нямах необходимите монети.

— Здравей, Майкъл — отвърна любезно Кахун. — Не се тревожи. Ще приспадна сумата от данъка върху общия ти доход.

— Том, изслушай ме внимателно. Познаваш ли някого от Управлението за културно обслужване във войската в Ню Йорк — някого от тия, които поставят ревюта и уреждат развлечения във военните лагери и прочие?