Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Да, сър — отвърна Уитикър.

— Чудесно — рече отривисто Коукли. — Къде е отишъл?

— Не зная, сър.

Носът на Коукли започна отново да потрепва. Той се прозя нервно и рече:

— Слушайте, Уитикър, не бива да изпитвате фалшиво чувство на лоялност към човек като Акерман. Ние и без това не искаме такива хора в ротата. Акерман бе лош войник, не се ползваше с доверие пред никого и беше постоянен извор на неприятности в казармата. Трябва да сте безумец, за да рискувате да идете в затвора заради подобен тип. Аз не бих желал да направите такава глупост, Уитикър. Вие сте интелигентен човек, успели сте в живота и същевременно можете да станете добър войник, Уитикър. Ето защо искам да ви помогна… И така… — усмихна се любезно той. — Къде е редникът Акерман?

— Съжалявам, сър — отвърна Майкъл, — но не зная.

Коукли стана.

— Добре — рече тихо той. — Излезте, покровителю на евреите.

— Слушам, сър. Благодаря ви, сър.

Майкъл отдаде чест и излезе.

Брейлсфърд чакаше Майкъл при входа на трапезарията. Стоеше облегнат на стената, чоплеше зъбите си и плюеше. След злощастния бой с Ноа той беше затлъстял още повече, но в израза му се бе появила някаква затаена обида, а в гласа му звучаха плачливи нотки. Майкъл видя, че Брейлсфърд му маха с ръка тъкмо когато излизаше от трапезарията, малко уморен от хубавия обед от свински котлети с картофи и спагети и прасковен пай. Той се опита да се престори, че не е видял ротния писар, но Брейлсфърд забърза и завика след него: „Уитикър, почакай за минутка.“ Майкъл се обърна и го погледна.

— Здравей, Уитикър. Тъкмо тебе търсех.

— Какво има? — попита Майкъл.

Брейлсфърд се огледа неспокойно. От стола излизаха войници, натежали от обилната храна, и се нижеха като бавен поток край тях.

— По-добре да не говорим тука — рече той. — Ела да се поразходим.

— Имам да свърша някои неща, преди да се строим — отвърна Майкъл.

— Само за минутка. — Брейлсфърд многозначително намигна. — Мисля, че това ще те интересува.

Майкъл повдигна рамене.

— Добре — съгласи се той и тръгна редом с писаря към плаца.

— До гуша ми е дошла вече тая работа — започна Брейлсфърд. — Правя постъпки да ме преместят на друга служба. В полка има един сержант, когото ще уволняват по болест — страдал от артрит — и аз вече поговорих с тоя, с оня. Като си помисля за нашата рота, просто тръпки ме побиват.

Майкъл въздъхна. Той смяташе да използва тия двадесет ценни минути след обяда, за да си почине в помещението.

— Казвай — рече той. — Кажи какво ти тежи.

— След оня бой — започна Брейлсфърд — тия мерзавци не ми дават мира. Всъщност аз не исках да подпиша списъка. Но те ме увериха, че било само някаква шега — шега от страна на десетимата най-едри войници. Лично аз нямам нищо против евреина. Но те смятаха, че не ще се осмели да ги предизвика. Аз не исках да се бия, пък и не умея да се боксирам. В нашия град всички малчугани ме пердашеха, макар че съм едър на ръст. Дявол да го вземе, нима е престъпление, ако не обичаш да използваш юмруците си?

— Не — успокои го Майкъл.

— Освен това не съм никак издръжлив. На четиринадесетгодишна възраст боледувах от пневмония и оттогава се уморявам много лесно. Лекарят дори ме освободи от походи. Но иди кажи това на оня мръсник Рикит — рече горчиво Брейлсфърд. — Или на някой от останалите! Откакто Акерман ме наби, те се държат с мене, като че съм издал на немците всички военни тайни. Все пак аз се съпротивлявах, нали? Стоях на крака, а той ме блъскаше ли блъскаше и въпреки това не паднах скоро, не беше ли така?

— Така беше — съгласи се Майкъл.

— Тоя Акерман е звяр — продължи Брейлсфърд. — Дребен, но истински бяс. Не обичам да имам работа с такива хора. Всъщност той разби носа дори на Донъли, нали, а Донъли се е бил в „Златните ръкавици“. Какво, дявол да ги вземе, могат да очакват тогава от мене?

— Слушай — рече Майкъл, — всичко това ми е известно. Кажи ми сега какво ти тежи на сърцето.

— В тая рота няма живот за мене, няма. — Брейлсфърд хвърли клечката за зъби и погледна тъжно към прашния плац. — Исках обаче да ти кажа, че и за тебе няма живот тука…

Майкъл се спря и попита остро:

— Какво каза?

— Ти и евреинът сте единствените хора, които се отнесохте човешки с мене през оная нощ — рече Брейлсфърд, — и аз искам да ти помогна. И на него бих желал да помогна, ако можех, честна дума…

— Чул ли си нещо? — попита Майкъл.

— Да — отвърна Брейлсфърд. — Уловили са го в Ню Йорк, на Губернаторския остров, снощи. Помни, че никой не бива да знае за станалото — това е тайна. Аз обаче го научих, защото съм постоянно в ротната канцелария…