Ирвин Шоу - Младите лъвове

Когато преодолеем угризенията на съвестта си, ние ще станем най-великият народ в историята на Запада. Всъщност ние и без това бихме могли да постигнем целите си, но сме обременени от една скрита котва, която трябва да влачим зад себе си.

Разправям ви всички тия неща, защото вие ще се върнете в армията, а аз не. През последните месеци имах възможност да размишлявам много и сега търся последователи. След Първата световна война Германия бе спасена от провал от един ранен ефрейтор, а в края на тая война може би ще има нужда от един ранен лейтенант, който да я спаси от нейната победа. Ако искате, можете да ми пишете от фронта. Аз ще чакам тука, докато ми оправят лицето, със съзнанието, че усилията ми не са отишли напразно. Аз съм по-млад от вас, но имам по-зрял ум, защото от петнадесетгодишна възраст не съм предприемал нищо, което не е било свързано с моята основна цел. Вие сте плували по течението, менили сте възгледите си, проявявали сте сантименталност и накрая сте останали недооформен младеж. Днешният умен човек е човек, който умее бързо, решително и логично да довежда нещата до разумния им край. Аз съм овладял това изкуство, а вие не, и докато не го овладеете, ще си останете момче сред възрастни хора.

Убийството представлява един обективен акт и смъртта не прави разлика кой е прав и кой крив. Знаейки това, аз мога да убия един излязъл преди два месеца от Оксфорд деветнадесетгодишен лейтенант и да оставя там, на хълма в пустинята, да умират три дузини германци, защото се ръководя от строго определен план. Всеки прави принос с каквото може; тия тридесет и седем души например — със своя живот, като умряха по начин и по време, които аз смятах за най-подходящи. И аз няма да оплаквам нито един от тях, освен ако наблизо има рота войници, които, вдъхновени от моите сълзи, ще отидат още същата минута смело на смърт.

Ако си въобразявате, че аз се възхищавам от германския войник, грешите. Той е по-добър от другите войници, защото е по-издръжлив и по-лесно се поддава на обучение, понеже е лишен от въображение. Що се отнася пък до неговата храброст, тя — както храбростта на всички останали войници — се дължи на една заблуда, която съзнателно му се внушава, защото победата няма да му донесе нито повече бира, нито по-малко усилия и труд, но той не знае това. В крайна сметка армията — това е само функция от числеността на войниците, умножена по качеството на командирите. Това е казал Клаузевиц и за първи път в живота си е казал нещо вярно. От немския войник никак не зависи фактът, че има други десет милиона като него или пък обстоятелството, че има най-способните водачи в цяла Европа. Първото се дължи на прираста на населението в Централна Европа, а второто на случайността и на амбицията на хиляда души.

Германският войник има щастието, че в такъв решителен момент го ръководят хора, които не са съвсем с ума си. Хитлер изпада в истерия пред картите на Берхтесгаден. Гьоринг беше измъкнат от санаториум за наркомани в Швеция. Рьом, Розенберг и всички останали биха накарали стария доктор Фройд да потърка ръце от удоволствие, ако ги види в своята чакалня във Виена. Само един луд със своя безумен взор е в състояние да предвиди, че за десет години може да създаде цяла империя просто като обещае, че ще превърне погромите в държавна политика. Всъщност евреите са подложени на унищожение вече от двадесет века, но без някакви задоволителни резултати. Нас ни водят срещу армии, съставени от нормални и разумни човешки същества, неспособни в никакъв случай да се отклонят от установените правила, дори и да пукнат от напрежение, докато ние се управляваме от хора, замаяни от парите на опиума, и от бъбриви ефрейтори, добили военните си познания преди двадесет и пет години, докато са поднасяли чай на някой ранен капитан в окопите при Пасендел. Как можем тогава да загубим войната?

Ако аз бях епилептик или страдах от амнезия, или умствено разстройство, бих имал повече основания да се надявам да постигна някакъв успех в Европа през следните тридесет години и по-добре бих служил на родината си…

Докторът беше около седемдесетгодишен побелял човек. Под очите си имаше морави торбички и когато опипваше грубо коляното на Християн, ръцете му трепереха. Беше полковник, но изглеждаше стар дори и за такъв чин. Устата му миришеше на коняк, а малките му сълзящи очички оглеждаха подозрително покрития с белези крак на Християн, търсейки да открият признаци на симулация и измама, които той толкова често беше срещал през тридесетгодишната си практика в армиите на кайзера, на социалдемократите и на Третия райх. „Само дъхът му не се е променил през тия тридесет години — помисли си Християн. — Сменяват се генерали, умират подофицери, философски течения заливат Европа от север към юг, но тоя полковник вони на алкохол така, както е вонял през дните, когато във Виена император Франц Йосиф, застанал до своя царствен събрат 30 30 Франц Йосиф (1830–1916) — австрийски император (1848–1916). Под „царствен събрат“ авторът има пред вид германския император Вилхелм II (1859–1941). , е инспектирал и пращал към Сърбия първите саксонски гвардейци!“