Ирвин Шоу - Младите лъвове

Мисълта за моето лице не ме тревожи. Когато свалят превръзките, ще стана и ще се погледна в огледалото. Зная добре, че лицето ми ще бъде ужасно. Обаче ужасът не бива да смущава войника повече, отколкото видът на чука смущава дърводелеца. Глупаво е да твърдим, че ужасът не е такова оръжие за войника, каквото е чукът за дърводелеца. Да сеем смърт и да заплашваме със смърт — това е нашата професия, и ние трябва да посрещаме смъртта спокойно, като същевременно я използваме умело за целите си. Нашата родина се нуждае от една опустошена Европа. Това е математическа задача, в която знакът за равенство е масовото унищожение на хора. Ако искаме да получим верен резултат, не бива да отстъпваме от математическите правила, с чиято помощ се решава уравнението.

Където и да отидем, всички трябва да разберат, че няма да се колебаем да убиваме. Това е най-сигурният ключ към господство. С течение на времето аз обикнах убийството, тъй както пианистът обича етюдите на Черни, благодарение на които пръстите му добиват достатъчно ловкост, за да изпълняват Бетховен. Стремежът към убийство е най-ценното качество на всеки военен и когато офицерът го загуби, длъжен е да поиска да го уволнят от армията и да стане чиновник.

Четох някои ваши писма до приятели в родината и те ме възмутиха. Вие, разбира се, сте много по-възрастен от мене и до голяма степен сте били повлияни от всички ония глупости, които проповядваха в Европа. Писмата ви са изпълнени с разсъждения за великите дни на мир и благоденствие, които ще настъпят за целия свят след края на войната. Всичко това е много хубаво за жените и политиците, но един войник не бива да мисли така. Войникът не бива да се стреми към мир, защото мирът за него значи пазар на евтина работна сила, а той е длъжен да знае, че благоденствието трябва да бъде едностранно. Ние можем да процъфтяваме само когато цяла Европа се превърне в бедняк, и всеки войник трябва да се съгласи с това схващане. Нима аз мога да желая благополучието на неграмотния поляк, който зиме се напива с картофена ракия и се търкаля в калта на родното си село? Нима мога да желая вонящият овчар в Доломитите да забогатее? Нима мога да желая тлъстият грък педераст да стане професор по право в Хайделберг? Какво би ме ползвало всичко това? Мене ми трябват слуги, а не конкуренти. И щом не мога да превърна чужденците в слуги, предпочитам да ги превърна в трупове. И ако ние, немците, не заявяваме това открито, то е, защото все още си оставаме отчасти политици, които се продават на останалия свят, за да спечелят едно остаряло и никому ненужно доверие. Но нека минат още десет години, и ние ще се покажем такива, каквито сме си — войници и нищо друго, — след което ще можем да се отърсим от всички тия глупости. Войнишкият свят е единственият реален свят. Всеки друг свят представлява нещо като книга, изпълнена с кухи фрази и с оръфана подвързия, за която няма място на библиотечния рафт; нещо като куп безцветни тостове и речи на банкет, на който всички гости вече са заспали. Десет хиляди рафтове с книги не могат да спрат един-единствен танк. Библията е печатана може би милион пъти и все пак едно отделение войници с бронирана кола може за половин час безнаказано да наруши петдесет пъти десетте божи заповеди в някое украинско село и още същата нощ да отпразнува победата, като изпие две каси трофейно вино.

Войната е най-увлекателното занятие, защото най-много съответства на истинската природа на човека — хищна и егоистична. Аз мога спокойно да твърдя това, понеже съм жертвал лицето си за нея и никой не ще се осмели да ме обвини, че обичам войната от безопасно разстояние и само за наградите, които тя носи.

Аз не мисля, че ще загубим войната — ние просто не можем да си позволим подобно нещо. Но ако това се случи, причината ще бъде само тая, че не сме били достатъчно жестоки. Ако заявим пред цял свят, че всеки ден ще избиваме по сто хиляди европейци и удържим думата си, как смятате — колко ще продължи войната? И не само евреи, защото хората вече свикнаха да слушат, че ние избиваме евреи и всички, малко или много, се възхищават тайно от нашата експедитивност в тая насока. А и броят на евреите не е безкраен, колкото и щателно да се ровим в родословието им. Не! Ние трябва да избиваме европейци — французи, поляци, руснаци, холандци, военнопленници англичани. Трябва да печатаме върху луксозна хартия списъци на избитите с техните снимки и да ги пускаме над Лондон вместо бомби. Ние страдаме от това, че нашата практика изостава от философията ни. Ние убиваме Мойсей, но се преструваме, че търпим Христа и рискуваме всичко заради тая безсмислена преструвка.