Ирвин Шоу - Младите лъвове

Майорът отвори с досада уста, но я затвори веднага, без да каже нещо. Огледа се бързо, сякаш очакваше, че генерал Айгнер ще изскочи някъде от пустинята, и накрая рече:

— Глупости. По тоя път се движи един новозеландски патрул и ние не можем да се бавим.

— Аз изпълнявам специални заповеди — напевно рече Харденбург — и при това не съм чувал нищо за някакъв си новозеландски патрул.

— Къде е генерал Айгнер? — Майорът се огледа отново с неувереност.

— На пет километра оттука — отговори Харденбург. — Едното гъсенично колело на колата му се скъса и аз имам специални нареждания…

— Чух това вече! — изкрещя пискливо майорът. — Чух вече за специалните ви нареждания.

— Тогава бъдете така добър, — рече Харденбург — да поканите останалите господа да слязат от колата. Шофьорът може да остане.

— Махнете се от пътя — каза майорът и тръгна обратно към колата. — Достатъчно слушах тия глупости.

— Майоре — рече със студена учтивост Харденбург. Майорът се обърна с плувнало в пот лице. Останалите италианци го наблюдаваха тревожно, без да разбират нито дума от разговора.

— Изключено е — заяви майорът с колеблив глас. — Съвсем изключено. Това е италианска бронирана кола и ние изпълняваме задача…

— Много съжалявам, господин майор — рече Харденбург, — но генерал Айгнер е старши по чин, а това е територия на германската армия. Бъдете добър да ми предадете колата.

— Но това е просто смешно — каза италианецът вече съвсем колебливо.

— Имайте пред вид — продължи Харденбург, — че по-нататък на пътя има застава, която е получила заповед да конфискува всички италиански транспортни средства, ако е нужно дори със сила. Там ще трябва да обясните какво правят трима строеви офицери в такъв момент толкова далече от своите части. Ще ви се наложи да обясните как сте се осмелили да пренебрегнете специалните нареждания на генерал Айгнер, който командва всички войски в този район.

И той погледна студено майора. Италианецът вдигна ръка към гърлото си, сякаш нещо го душеше. Лицето на Харденбург оставаше все така непроменено. Все така уморено, презрително и отегчено. Той обърна гръб на майора и се отправи към колата. И като по чудо, успя дори да направи тия няколко крачки, без да куца.

— Furi 28 28 По-бързо — (итал.). — каза той по италиански, като отвори предната вратичка на колата. — Излизайте! Шофьорът ще остане. — Войникът до водача на машината погледна умолително към офицерите отзад. Те обаче се направиха, че не го забелязват и погледнала тревожно към майора, който вървеше зад Харденбург.

Лейтенантът потупа по ръката човека, който седеше до шофьора.

— Furi — невъзмутимо повтори той.

Войникът избърса лицето си. После, загледан в обущата си, слезе от колата и застана с нещастен вид до майора. Тия двама си приличаха необикновено много — двама кротки, мургави и смутени италианци, хубави и никак неприличащи на военни.

— А сега — Харденбург недвусмислено махна към другите двама офицери — вие, господа…

Италианците погледнаха към майора. Единият заговори бързо на родния си език. Майорът въздъхна и му отговори нещо. Офицерите слязоха и застанаха до него.

— Подофицер — извика Харденбург, без да се обърне.

Християн се приближи и отдаде чест.

— Опразнете багажника — заповяда Харденбург — и предайте на господата цялото им лично имущество.

Християн надникна в багажника. В него имаше бидони с вода, три бутилки кианти и две кутии с провизии. Методично, една по една, той извади бутилките и кутиите и ги сложи при краката на майора в края на пътя. Тримата офицери наблюдаваха мрачно как разтоварваха вещите им на пясъка.

Християн нерешително попипа бидоните с вода.

— И водата ли, господин-лейтенант? — попита той.

— И водата — отвърна Харденбург без никакво колебание.

Християн постави бидоните до кутиите с провизии.

Харденбург отиде при задната част на колата, където бяха вързани намотани на руло брезентови завивки, извади ножа си и с три бързи замаха преряза кожените ремъци. Брезентите се развиха и паднаха в праха. Един от офицерите заговори гневно по италиански, но майорът с рязко движение го накара да млъкне, после се изпъчи пред Харденбург и заяви на немски:

— Настоявам да ми дадете разписка за колата.

— Разбира се — сериозно отвърна Харденбург. После извади картата си, откъсна едно триъгълно парче от края и започна да пише бавно на гърба му.

— Достатъчно ли е това? — попита той и прочете гласно, без да бърза, и отчетливо: — „Получена от майор еди-кой си — оставям празно място, майор, за да го попълните сам, когато имате време — една щабна кола фиат заедно с шофьора. Реквизицията е извършена по заповед на генерал Айгнер. Подписал: лейтенант Зигфрид Харденбург“.