Джефри Арчър - Каин и Авел

— Беше страхотно, Ан, благодаря, че ни покани — произнесе се гласовитият непознат, когато най-после си тръгна.

Ан не помнеше как се казва, май беше от кметството. Мъжът се скри по пътеката пред къщата.

Тътрейки нозе, тя тръгна нагоре по стълбите и още преди да е влязла в спалнята, започна да разкопчава роклята си. Зарече се, следващите десет седмици, когато трябваше да роди, да не устройва повече празненства.

Хенри вече се събличаше.

— Успя ли да поговориш с Алан, скъпа?

— Да, успях — отвърна Ан. — Каза, че счетоводните книги са изрядни, но че сте представили данни само за една година, затова щял да помоли счетоводителите на банката да прегледат още веднъж книжата. Доколкото разбрах, такъв бил редът.

— Дрън-дрън, такъв бил редът! Толкова ли не разбираш, че пръст в това има Уилям? Опитва се, Ан, да ми попречи да получа заема.

— Не говори така! Алан не е споменавал нищо за Уилям.

— Виж ти! — подвикна Хенри. — Значи не си е направил труда да ти каже, че в неделя, докато ние стояхме тук сам-сами, той е обядвал с Уилям в голф клуба.

— Моля? — ахна Ан. — Не мога да повярвам! Уилям за нищо на света не би дошъл в Бостън, без да ми се обади. Сигурно грешиш, Хенри.

— Половината град е бил там, скъпа, а лично аз не си представям Уилям да бие цели осемдесет километра път колкото да поиграе голф с Алан Лойд. Слушай, Ан, на всяка цена трябва да получа заема, инак ще ме изключат от търга за строежа. Налага се да решиш, и то в близко бъдеще, на кого да вярваш, на Уилям или на мен. След седмица, смятано от утре, трябва да получа парите, защото, ако не докажа на кметството, че разполагам със средствата, просто ще ме зачеркнат от списъка. И то само защото на Уилям не му харесва, че си се омъжила за мен. Много те моля, Ан, звънни утре на Алан и му кажи да преведе сумата.

Гласът му ечеше в главата на Ан. Прилоша й и й се зави свят.

— Нека да не е утре, Хенри. Толкова ли не може да почака до петък? Утре имам тежък ден.

Хенри се насили да се поуспокои и отиде при жена си, която стоеше гола пред огледалото и гледаше отражението си. Прокара длан по издутия й корем.

— Искам този малък приятел да има същите възможности, както Уилям.

На другия ден Ан си повтори сто пъти, че няма да ходи при Глен Рикардо, ала малко преди пладне вече спираше такси. Тръгна нагоре по скърцащата дървена стълба, притеснена какво ли й предстои да научи. Още можеше да се върне. Поколеба се, сетне почука тихо на вратата.

— Влез.

Тя отвори.

— А, госпожо Осбърн, радвам се да ви видя. Заповядайте, седнете де!

Тя се намести на стола и двамата с детектива се изгледаха вторачено.

— Опасявам се, че новините не са добри — подхвана Глен Рикардо и прокара пръсти през дългата си черна коса.

Ан усети как сърцето й се свива и й причернява.

— През последните седем дни господин Осбърн не е бил засечен да се среща с госпожа Престън или с друга жена.

— Но нали казахте, че новините не са добри? — изненада се Ан.

— Да, така казах, госпожо Осбърн, защото предположих, че търсите основания за развод. Ядосаните съпруги обикновено не идват при мен с надеждата да докажа, че мъжете им са невинни.

— Не, не — рече Ан и усети как я плисва облекчение. — Това е най-добрата новина, която съм чувала от седмици.

— Чудесно — рече постъписан господин Рикардо. — Да се надяваме, че няма да открием нищо и през втората седмица.

— Можете още сега да прекратите следенето, господин Рикардо. Сигурна съм, че и другата седмица няма да се натъкнете на нищо съществено.

— Надали е разумно, госпожо Осбърн. Мен ако питате, си е прибързано да правим изводи въз основа на някаква си седмица.

— Добре, щом смятате, че така ще затвърдите онова, което вече сте установили, но съм убедена, че и през следващата седмица няма да откриете нищо.

— При всички положения сте си предплатили за две седмици — натърти детективът и запафка пурата, която сега се стори на Ан по-голяма и благоуханна, отколкото предната седмица.

— Ами писмата? — сети се най-неочаквано тя. — Сигурно ги пише някой, който завижда на успехите на съпруга ми.

— Както вече ви обясних и преди седмица, госпожо Осбърн, с писмата нещата не са така прости. Трудно е да установиш кой праща неподписано писмо. Все пак разбрахме от кой магазин е купена хартията, тъй като марката не е много разпространена, но сега-засега не мога да ви съобщя на този фронт нищо повече. След седмица вероятно ще разполагам с повече сведения. Получавали ли сте напоследък още такива писма?