Джефри Арчър - Каин и Авел

Когато излязоха при осемнайсетата дупка, банкерът вече бе изгубил осем дупки — не помнеше някога да е играл по-зле. Удари лекичко топката с късия стик с надеждата ако не друго, то поне да подели тази дупка с момчето.

— Подготвил ли си ми още бомби? — попита той.

— Кога предпочитате да ги пусна, преди или след като ударите топката, господине?

Алан се засмя.

— Преди удара, Уилям — отговори той и се подпря на стика.

— Осбърн няма да спечели договора за строежа на болницата. Хората, които взимат решенията, са на мнение, че той подкупва дребните чиновници в градската управа. Нямат намерение да го разгласяват, но за да не избухне скандал, фирмата е извадена от окончателния списък. Договорът всъщност ще бъде даден на „Къркбрайд и Картър“. Последното, уважаеми господине, е поверително. Дори Къркбрайд и Картър ще узнаят следващия четвъртък, затова ще ви бъда признателен, ако не го огласявате и вие.

Алан отново не уцели дупката. Уилям обаче бе точен, след което отиде при председателя на управителния съвет на банката и му стисна сърдечно ръката.

— Благодаря ви, господине, за играта. Сигурно вече сте пресметнали, че ми дължите деветдесет долара.

Банкерът извади портфейла си и даде на момчета банкнота от сто долара.

— Мисля, Уилям, че е крайно време да престанеш да се обръщаш към мен с това „господине“. Както знаеш, казвам се Алан.

— Благодаря, Алан — рече той и му върна десет долара.

Когато в понеделник сутринта отиде в банката, Алан Лойд имаше да върши повече неща, отколкото бе предвиждал преди събота и неделя. Начаса възложи на началниците на пет отдела да проучат доколко твърденията на Уилям отговарят на истината. Опасяваше се, че вече знае какво ще разкрие проверката, и заради положението на Ан в банката се постара никой началник на отдел да не узнава с какво са натоварени другите. Нареждането, което даде, бе повече от ясно: всички доклади са строго поверителни и са предназначени единствено за председателя на управителния съвет.

В сряда същата седмица петте предварителни доклада вече бяха върху писалището му. Всички те като че ли се покриваха с преценката на Уилям, макар че всеки началник на отдел поиска още време, за да провери някои подробности. Алан реши да не безпокои Ан, докато не разполага с по-конкретни доказателства. Сега-засега единственото, което можеше да стори, бе да се възползва от това, че същата вечер семейство Осбърн устройва празненство, да отиде на него и да посъветва младата жена да не бърза с решението за заема.

Когато отиде на увеселението, бе изумен колко уморена и притеснена е Ан, което го накара да бъде още по-мек и предпазлив. Най-сетне тя остана сама и банкерът се приближи, но не посмя да разговаря с нея повече от няколко минути.

Ан се обърна и му се усмихна.

— Много мило, Алан, че сте успели да дойдете. Сигурно сте много зает в банката.

— За нищо на света не бих пропуснал някое от празненствата, които устройвате. Те, скъпа, продължават да са най-пищните в Бостън.

Младата жена се усмихна.

— Дали някога казвате нещо неуместно?

— Доста често, Ан. Имахте ли време да помислите за заема? — попита той уж нехайно.

— Не, опасявам се, че не. Затънала съм в други грижи, Алан. Какво ще кажете за счетоводните книги на Хенри?

— Изрядни са, но съдържат данни само за една година, затова според мен не е зле да ги погледнат и нашите счетоводители. Така постъпваме с всеки, който не е развивал дейност в продължение най-малко на три години. Сигурен съм, че Хенри ще разбере и няма да има нищо против.

— Ан, скъпа, какво прекрасно увеселение — избоботи някой над рамото на жената. Банкерът не го познаваше — очевидно бе от политиците, приятели на Хенри. — Как е бъдещата ни майчица? — продължи гръмогласният мъж.

Алан се измъкна с надеждата, че е спечелил малко време за банката. На празненството бяха дошли мнозина политици от кметството и дори от Конгреса и банкерът се запита дали пък Уилям не греши за изгодния договор. Добре поне че не се налагаше банката да разследва и това — следващата седмица кметството щеше да обяви официално кой е спечелил търга. Алан се сбогува с домакина и домакинята, взе от гардероба дългия си черен балтон и си тръгна.

— След седмица по същото време всичко вече ще бъде ясно — каза той на глас, сякаш за да се поуспокои, докато се прибираше по Честнът стрийт.

По време на празненството Ан намери време да държи под око Хенри всеки път, когато той се приближеше до Мили Престън. Поне на пръв поглед по нищо не личеше тя да му е любовница, Хенри дори обръщаше повече внимание на Джон Престън. Ан започна да си мисли, че няма основания да подозира съпруга си, и се зачуди дали да не отмени срещата си с Глен Рикардо, насрочена за следващия ден. Празненството завърши два часа по-късно, отколкото тя бе очаквала — дано това означаваше, че всички са се забавлявали добре.