Джефри Арчър - Каин и Авел

Помогна на Ан, най-неочаквано усетила колко натежали са гърдите й, да седне в леглото и показа на двамата новаци как се кърми. Ан не искаше да издава смущението си, да не би да си помислят, че е лоша майка, затова се вторачи в сините очи на Уилям — по-сини, отколкото на баща му, и си наложи да се вживее в новата си роля, която не би трябвало да я притеснява. Беше на двайсет и една години и не можеше да се оплаче, че й липсва нещо. Беше издънка на рода Кабът, беше се омъжила за представител на рода Лоуел, а сега се бе родила и първата й рожба — син, който да продължи традицията, толкова добре изобразена върху картичката, която й прати една нейна приятелка още от училище:

Половин час Ан приказва на Уилям, ала почти не получи отклик. Сетне го отнесоха да поспи по същия начин, както го бяха донесли. Ан храбро устоя на изкушението да похапне от плодовете и бонбоните, струпани върху нощното шкафче. Беше решена до лятото отново да носи старите си дрехи и да си възвърне полагащото й се по право място в модните списания. Така де, та нали не друг, а принцът на Гарона бе възкликнал, че тя е единственото красиво нещо в Бостън! Дългата й златиста коса, изящните черти и стройното тяло будеха възхищение в градове, където Ан не бе и стъпвала. Тя се погледна в огледалото — по лицето й нямаше издайнически бръчки, хората щяха да се чудят и маят, че е майка на припкащо момченце. Слава богу, че бе родила момче!

След вкусния лек обяд се приготви за посетителите, които щяха да се изсипят следобед — списъкът с имената им вече бе проверен от личния й секретар. В първите дни бяха разрешили на свиждане да дойдат само роднините и представителите на най-изтъкнатите семейства, а на останалите щяха да кажат, че Ан още не е готова да ги приеме. Но Бостън бе последният град в Щатите, където всеки си знаеше мястото в обществената стълбица, затова се надяваха да няма натрапници.

В стаята, където бе настанена Ан, можеха да се поберат още цели пет легла, стига тя да не бе задръстена с букети. Някой случаен минувач би отсъдил, че тук се провежда малка изложба на цветя, ако не беше младата жена, седнала в леглото. Ан включи електрическото осветление, все още новост за нея — те двамата с Ричард бяха изчакали ток да си прокарат първо Кабътови, нещо, което цял Бостън изтълкува като оракулски знак, че електромагнитната индукция вече е приемлива за обществото.

Първа на свиждане на Ан дойде свекърва й — госпожа Томас Лоуел Каин, глава на семейството от миналата година, когато бе починал мъжът й. Беше много изискана, вече на зряла възраст, и бе довела до съвършенство умението да нахълтва в помещението така, сякаш то й принадлежи, докато всички присъстващи се чувстваха натрапници. Беше облечена в дълга широка рокля чак до глезените — единственият мъж, който ги бе виждал, вече беше на онзи свят. Откакто се помнеше, госпожа Каин беше стройна и слаба. Смяташе, че ако една жена е дебела, това издава лошо хранене и още по-лошо възпитание. Сега бе най-възрастната в рода Лоуел, всъщност и в рода Каин. Затова очакваше да види първа новородения си внук — и другите го очакваха от нея. Така де, нали тъкмо тя бе сватосала Ан и Ричард! За госпожа Каин любовта нямаше особено значение. Важни бяха богатството, общественото положение и престижът. Не че достолепната дама имаше нещо против любовта, просто бе на мнение, че за разлика от другите три неща тя обикновено трае ден до пладне. Госпожа Лоуел Каин целуна одобрително снаха си по челото. Ан докосна бутона върху стената, при което се чу тихо бръмчене. Госпожа Каин бе изненадана от звука — и досега не й се вярваше, че електричеството ще влезе в постоянна употреба.

Медицинската сестра се появи с наследника на ръце. Госпожа Каин го огледа от глава до пети, изсумтя доволно и махна да го изнесат.

— Добре си се справила, Ан — отбеляза възрастната дама, сякаш снаха й бе спечелила някакво незначително спортно състезание. — Всички се гордеем много с теб.

След няколко минути се появи и майката на Ан — госпожа Едуард Кабът. И тя подобно на госпожа Каин бе вдовица от няколко години — двете си приличаха външно толкова много, че отдалеч често ги бъркаха. Но няма как да не се признае на госпожа Кабът, че тя прояви значително по-голям интерес към новородения си внук и дъщеря си. После огледът се прехвърли върху цветята.