Джефри Арчър - Каин и Авел

— Божичко, още е живо — рече тя на Флорентина. — Приготви закуска на братята си, а аз ще се опитам още веднъж да го накърмя.

Ще не ще, Флорентина върна новороденото на майка си и загледа как тя отново мачка увиснали гърди. Не можеше да откъсне очи от двамата.

— Побързай, Флорка! — подкани я майката. — И другите вкъщи трябва да хапнат.

Момиченцето се дръпна точно когато братята му дойдоха от плевнята, където спяха, целунаха за „добро утро“ ръка на майка си и се вторачиха със страхопочитание в новороденото. Всички знаеха, че то не е дошло от корема на майка им. Флорентина бе толкова развълнувана, че не сложи и залък в уста, затова момчетата, без изобщо да се замислят, си поделиха и нейния пай от закуската и оставиха на масата храната на майка си. После тръгнаха да вършат кой каквото имаше да прави и така и не забелязаха, че откакто момченцето се е появило в къщата, майка им изобщо не е хапвала.

Хелена Кожекевич бе доволна, че от съвсем малки децата й се оправят сами. Можеха да нахранят животните, да издоят козите и кравите, да прекопаят зеленчуковата градина и да вършат другата работа, без някой да им помага или да ги подканя. Надвечер, когато Яшо се прибра, тя изведнъж си даде сметка, че не му е направила вечеря, добре че Флорентина бе взела от Франк, нейния брат — ловеца, зайците и се бе заела да ги сготви. Момиченцето бе много гордо, че са му поверили и вечерята, нещо, което правеха само ако майка им не се чувстваше добре, а Хелена Кожекевич рядко си позволяваше този лукс. Невръстният ловджия се бе прибрал с четири заека, а бащата — с шест гъби и три домата. Тази вечер щяха да си направят същински пир.

След вечеря Яшо Кожекевич седна на мястото си до огнището и за пръв път се взря по-внимателно в новороденото. Гушна го под мишница, подпря с палци безпомощното вратле и огледа детето от глава до пети. Личицето бе сбръчкано и беззъбо, добре че бяха красивите, все още разногледи сини очи, които му вдъхваха живец. Яшо плъзна поглед надолу по телцето и вниманието му тутакси бе привлечено от нещо. Мъжът се свъси и разтърка с палци детето по гърдичките.

— Забелязала ли си, Хелена? — провикна се ловецът и й показа гръдния кош на момченцето. — Тая малка грозотия има само едно зърно.

Жена му също сбърчи чело и на свой ред прокара палец по кожата на момченцето, сякаш с надеждата така липсващият орган да се появи. Мъжът й беше прав — мъничкото безцветно ляво зърно си беше на мястото, но отдясно гърдичките на детето бяха съвсем гладки и розови.

Нали си беше суеверна, Хелена веднага възкликна:

— Господ ми го праща! Виж, белязано е от Бога.

Мъжът й върна ядно детето.

— Дрън-дрън! Голяма гъска си, да знаеш! Майката е заченала от мъж с лоша кръв. — Той се изплю в огъня, за да изрази още по-ясно мнението си за потеклото на детето. — Но карай! Не бих се обзаложил и на един картоф, че копеленцето ще прескочи трапа.

Всъщност нямаше да даде дори картоф за това детето да остане живо. Не че беше коравосърдечен, но момчето не беше негово. И бездруго той едвам свързваше двата края. Само това оставаше — да храни още едно гърло. „Ала ако му е писано да живее, кой съм аз, че да оспорвам волята на Всевишния!“, каза си той и задряма край огъня.

Дните минаваха и заминаваха и дори Яшо Кожекевич започна да вярва, че момченцето ще остане живо. Ако наистина бе сключил облога, щеше да загуби картофа. С помощта на по-малките си братя най-големият син — ловецът, измайстори детско креватче от дървата, които събраха в гората на барона. Флорентина пък му уши дрешки, като преправи стари свои рокли. Биха могли да го нарекат Арлекин, стига да знаеха какво означава това. Всъщност около името на детето възникна препирня, каквато не бе имало в къщата от месеци. Само бащата нямаше мнение по въпроса. Накрая решиха да го нарекат Владек и другата неделя момченцето бе кръстено в параклиса на огромното имение на барона. Майката благодари на Бога, задето му е пощадил живота, а бащата се примири със съдбата си.

Вечерта, по случай кръщенето, имаше малка гощавка с гъската, подарък от имението на барона. Всички ядоха до насита.

От този ден нататък Флорентина се научи да дели всичко на девет.

През нощта Ан Каин спа като къпана. На заранта след закуската синът й Уилям бе предаден на грижите на една от медицинските сестри и майката изгаряше от нетърпение да го притисне отново до себе си.

— Е, госпожо Каин — подхвана бодро-бодро сестрата в бяла престилка, — ще дадем ли и на новороденото да закуси?