Невръстният ловец подаде момченцето на майка си, доволен, че все пак не е изтървал хлъзгавото създанийце. Обърса длани о крачолите на панталоните си и хукна да търси баща си.
Майката затвори с рамо вратата и повика най-голямата си дъщеря да стопли вода. Седна на дървения стол, разкопча блузата си и побутна повехнала гърда към сбръчканите устица. Тази вечер по-малката й дъщеря Зофя — едва на шест месеца, щеше да си легне гладна. Всъщност това важеше за цялото семейство.
— И за кой дявол? — завайка се на глас жената, сетне загърна и себе си, и новороденото с шала. — Клетото, надали ще доживее до сутринта!
Но късно същата вечер не повтори тези думи пред старата акушерка Урсула Вожняк, докато тя къпеше мъничкото телце и завързваше наново пъпчето. Мъжът й стоеше мълком отстрани и само наблюдаваше.
— Дойде ли ти гостенин в къщата, с него идва и Бог — каза старицата полската поговорка.
Мъжът й се изплю.
— Да го вземат мътните дано! И нашите дечурлига ни стигат.
Жената се престори, че не го е чула, и загали новороденото по главицата с тъмна рядка коса.
— Как ще го кръстим? — попита тя и вдигна очи към мъжа си.
Той само сви рамене.
— За какво да го кръщаваме. Нека си умре некръстен.
18 април 1906 година
Бостън, щата Масачузетс
Лекарят хвана новороденото за глезените и го шляпна по дупето. То се разплака.
В Бостън, щата Масачузетс, има болница, която е предназначена главно за онези, страдащи от заболяванията на заможните, и където от време на време си позволяват да израждат някой и друг богаташ. В общата болница на Масачузетс родилките не пищят и със сигурност не раждат облечени. Там това е недопустимо.
Пред родилното сновеше млад мъж, а вътре в отделението дежуреха двама акушер-гинеколози и семейният лекар. Бащата не искаше да рискува с първородното си дете. Акушер-гинеколозите щяха да получат тлъсти хонорари колкото да стоят отстрани и да наблюдават събитието. Под бялата престилка единият беше с официални дрехи, тъй като по-късно щеше да ходи на прием, но не можеше да си позволи да не присъства точно на това раждане. Тримата бяха хвърлили жребий, та да видят кой ще изражда детето, и късметът се беше усмихнал на доктор Маккензи, семейния лекар. „Името му звучи тежко и внушава спокойствие“, отсъди наум бащата, докато продължаваше да кръстосва напред-назад по коридора. Не че имаше причини да се притеснява. Сутринта Робъртс беше докарал с двуколката жена му Ан в болницата, тъй като тя бе изчислила, че точно днес е двайсет и осмият ден от деветия месец на бременността. Малко след закуска бяха започнали и контракциите, въпреки това обаче бяха обяснили на бъдещия баща, че детето ще се роди едва надвечер, след като банката затвори. Той беше човек на реда и не виждаше причини едно раждане да прекъсва добре подредения му живот. Все пак продължаваше да снове припряно. Покрай него като хали минаваха медицински сестри и млади лекари, които, щом го наближеха, понижаваха глас, а после, след като се отдалечаха, продължаваха разговора си. Той обаче не ги забелязваше, защото открай време всички се отнасяха така с него. Повечето не го бяха виждали, ала всички знаеха кой е.
Ако му се родеше момче, син, той вероятно щеше да построи новото детско отделение, от което болницата се нуждаеше толкова много. Вече бе изградил библиотека и училище. Опита се да чете вечерния вестник, но макар да виждаше думите, не вникваше в смисъла им. Беше припрян, дори притеснен. Те (за него почти всички останали бяха „те“) никога нямаше да проумеят, че на всяка цена трябва да му се роди син, който един прекрасен ден да го замени като председател на управителния съвет на банката. Той разлисти страниците на „Ивнинг Транскрипт“. Бостънският „Ред Сокс“ беше победил „Хайландърс“ от Ню Йорк — едни щяха да празнуват. Сети се за заглавието на първа страница и пак се върна на нея. Най-страшното земетресение в историята на Щатите. Опустошение в Сан Франциско, най-малко четиристотин загинали — а други щяха да скърбят. Стана му неприятно. Това щеше да отклони вниманието от раждането на сина му. Хората щяха да помнят, че на този ден се е случило и друго. И през ум не му минаваше, че може да се роди момиче. Отгърна на финансовите страници и провери котировките на фондовата борса, които бяха паднали рязко. Заради проклетото земетресение акциите му в банката се бяха обезценили с цели сто хиляди долара, ала личното му състояние възлизаше на над шестнайсет милиона и той не се притесняваше. Трябваше да се случи нещо, още по-страшно и от калифорнийското земетресение, та младият мъж да усети последиците. И занапред смяташе да живее от лихвите, шестнайсетте милиона щяха да си останат непокътнати и да чакат все още неродения му син. Младият мъж продължи да кръстосва из коридора и да се преструва, че чете вестника.
Читать дальше