Джефри Арчър - Каин и Авел

— Да — отвърна Владек.

— Я да те видим сега дали ще се справиш, московчанино.

Хлапакът го погледна, изръмжа и забърза към пазара. Владек го загледа възхитен как върви самонадеяно към ъгъла на първата сергия, как взима от върха на пирамидката един портокал, казва нечуто нещо на продавача и лениво побягва. Обърна се към Владек, който съвсем бе забравил да изкрещи: „Дръжте го, крадец!“, затова пък продавачът вдигна поглед и на мига го погна. Докато всички се занимаваха със съучастника на Владек, той се приближи бързо и успя да задигне три портокала, една ябълка и един картоф, които скри в огромните джобове на шубата. Тъкмо продавачът да хване другото момче, когато то му метна портокала. Мъжът спря да го вдигне, изруга и му се закани с пестник, после тръгна да се връща при сергията си, като се оплакваше гръмогласно на другите търговци.

Владек наблюдаваше сценката и се тресеше от смях, когато върху рамото му се стовари ръка. Той се обърна, ужасен, че са го спипали.

— Взе ли нещо, московчанино, или си дошъл само да зяпаш?

Владек изпита огромно облекчение, прихна и извади трите портокала, ябълката и картофа. Момчето също се запревива от смях.

— Как се казваш? — попита Владек.

— Степан.

— Хайде да го направим пак, Степане.

— Не бързай толкова, московчанино, не ми се прави на много печен. Ако искаш да повторим моята хватка, трябва да идем в другия край на пазара и да изчакаме най-малко час. Сега вече работиш с професионалист, но хич не си въобразявай, че от време на време няма да те спипват.

Двете момчета се отправиха към противоположния край на пазара: Степан вървеше с напета стъпка, за каквато Владек би се разделил с трите портокала, ябълката, картофа и сто и петдесетте рубли. Сляха се с навалицата и когато Степан реши, че сега е моментът, повториха още два пъти номера. Доволни от постигнатото, се върнаха във вагона, за да се порадват на плячката: шест портокала, пет ябълки, три картофа, една круша, най-различни ядки и голямата „награда“ — пъпеш. Никога дотогава Степан не бе имал джобове, които да побират цял пъпеш. Сега обаче се възползваха от шубата на Владек.

— Не е зле — отбеляза полякът и заби зъби в един от картофите.

— И кората ли ядеш? — ужаси се Степан.

— Бил съм на места, където корите са същински деликатес — отвърна Владек.

Другото момче го погледна с възхита.

— А как да изкараме малко пари? — поинтересува се Владек.

— Искаш всичко в един ден, нали, повелителю? — ухили се Степан. — Най-добре е да се хванем хамали на пристанището, ако наистина ти се бачка, московчанино.

— Покажи ми — отвърна полякът.

След като изядоха половината плодове и скриха останалите в сламата в ъгъла на вагона, Степан отведе Владек надолу по стълбите при пристанището и му показа множеството кораби. Полякът не можеше да повярва на очите си. Баронът му беше разправял за параходите, кръстосвали надлъж и шир моретата и прекарвали товари до чужди земи, корабите тук обаче бяха огромни и бяха подредени докъдето поглед стига.

Степан прекъсна мислите му.

— Виждаш ли го ей онзи там, големия, дето е боядисан в зелено. Единственото, което се иска от теб, е да вземеш коша в долния край на мостика, да го напълниш със зърно, да се качиш по мостика и да изсипеш коша в трюма. За всеки четири коша ти дават по рубла. Но внимавай в сметките, московчанино, понеже отговорникът на хамалите като нищо ще те преметне и ще си тури парите в джоба.

Степан и Владек пренасяха зърно до вечерта. Изкараха общо двайсет и шест рубли. Вечеряха откраднати ядки, хляб и глава кромид лук, която бяха взели по погрешка, и заспаха щастливи във вагона.

На другата заран Владек се събуди пръв и Степан го завари да разглежда картата.

— Това пък какво е? — попита той.

— Рисунка, по която да разбера как да се измъкна от Русия.

— За кой дявол ти е да се измъкваш от Русия? Остани, ще се побратимим — предложи другото момче.

— Не, трябва да се добера до Турция, там за пръв път ще бъда свободен човек. Защо и ти, Степане, не дойдеш с мен?

— За нищо на света не бих напуснал Одеса. Тук е моят дом, живея на железопътната линия, познавам тези хора, откакто се помня. Не че е много хубаво, но мястото, което наричаш Турция, може да е и по-лошо. Ако ти обаче искаш да избягаш от тук, ще ти помогна, знам как да разбера откъде е пристигнал всеки кораб.

— А можеш ли да научиш кой заминава за Турция? — попита Владек.

— Колко му е! Ще питаме Еднозъбия, живее на края на кея. Но трябва да му платиш една рубла.