Роман за Лисан

Когато вече приближил
до замъка, където бил
Лисан, лъвът със изненада
видял високата ограда, [1630]
и зидовете му дебели,
и кулите, небе допрели,
и бойниците по стените,
и моста, вдигнат пред вратите…
Щом слязъл кралят Лъв от коня, [1635]
веднага всичките барони
палатките си подредили
и замъка му обградили,
готови да го атакуват.
Ала Лисан не се страхувал. [1640]
Такава твърдина не пада
под вражи напор при обсада,
освен чрез пъклена измама
или чрез глад… Друг начин няма.
На най-високата си кула [1645]
Лисан качил се и се чуло
как с дързък тон на Изангрен
извикал: „Ти под бор зелен
си легнал срещу моя замък.
Признай, че на земята няма [1650]
ни по-голям, ни по-красив?
Затуй си толкоз завистлив!“
Той арогантно и на други
се подиграл: „Херсан, съпруго
на рогоносеца, госпожо, [1655]
признай си, че и твойта кожа
добре ощавих! Котарако
Тибер, спомни си колко яко
те тупах: твоята гърбина
май че отнесе към стотина [1660]
тояги и отгоре даже
и «гък» ти не можа да кажеш.
Хей, Брюн, мечоко окуцял,
я разкажи как мед бе ял
и как подир туй вдън гората [1665]
с ранени лапи тичешката
от Ланфроа все пак се скри!
Ушите си къде затри?
Певецо Шантеклер, ти глас
тъй извиси, че лесно аз [1670]
те улових, но след това
със хитрост ти се отърва. 58
Бришмер рогачо, як ли бях,
когато здраво те държах,
та кучетата се качиха [1675]
върху гърба ти и свалиха
пет-шест парчета кожа вкусна?
Та кой туй зрелище изпусна?
Пеле, ах, плъхо мъченик,
похапна ли си ечемик, [1680]
когато във капана с крак
ти стъпи и се чу «щрак-щрак»?
Ти, гарване чер Тиеслен,
косиш се явно, че на мен
повярва и от суета [1685]
отвори своята уста,
та в мойта сиренето падна.
Ти през клонака се прокрадна
и отлетя далеч, пък аз
блажен облизах се тогаз. [1690]
Русел, ти катерицо мила,
кажи, прибягнах ли до сила,
когато взех да ти внушавам,
че в кралството ни мир настава?
Наивна бе, повярва ти [1695]
и скъпо за това плати:
опашката ти улових
и остри зъби в нея впих. 59
Е, още ли да продължавам,
за ваш позор, да изброявам [1700]
тез случки? Ще се уверите,
че дълго пак ще ми търпите
прищевките, защото пръстен
от злато сложи ми на пръста
кралицата във знак, че тя [1705]
прощава ми за тез неща,
които вършил съм, така че
пак мога някой да разплача.“
Лъвът отвърнал му: „Лисане,
не зная на каква отбрана [1710]
разчиташ… Здрав е твоят замък,
но аз заклевам се, че няма
по път обратен да поема,
дорде дома ти не превзема.
Ако е нужно, тази сграда [1715]
и цяла вечност под обсада
ще я държа. И ни дъждът,
ни вятърът ще ме възпрат
да завладея крепостта ти
и да възложа на джелати [1720]
на някой клон да те обесят.“
„Кралю, съвсем са неуместни
заплахите ви — аз от тях
изобщо не изпитвам страх.
Не съм ни немощен, ни беден, [1725]
запаси имам тук за седем
години: ярки и петлета,
козлета, агнета, телета,
пет вида сирене, масло,
сланина, всякакво месо… [1730]
Освен туй, имам извор бистър,
от който блика вечно чиста
вода — не ще се тя размъти
дори и да вали сто пъти.
Тоз замък е непревземаем, [1735]
кралю, това го всеки знае.
Но аз се чувствам изморен,
поизгладнял и изтощен,
пък и съпругата ми мила
вечерята ми е стъкмила, [1740]
та ще се прибера да ям.
А вие си постойте там:
какво, че може да сте жадни
или отпаднали и гладни?“
Настъпила нощта… Войската [1745]
преспала близо до палата.
Щом слънчевият лъч изгрял,
решеният на всичко крал
извикал своите барони:
„Сеньори, спазвайки закона, [1750]
с тоз изверг трябва да се справим!“
И всички към стените здрави
решително се устремили
и замъка му обсадили
със изненадваща атака. [1755]
Едва ли някой е очаквал
по-впечатляваща картина?
Във нападения изминал
денят, ала безрезултатно.
Тъй, ден след ден, след многократни [1760]
атаки, бавно отшумели
шест месеца, но не успели
бароните едничък камък
да отделят от този замък.
Една нощ, страшно изтощени, [1765]
те под дърветата зелени
отпуснали се да поспят.
В сън се унесъл и лъвът,
ала кралицата, с която
той бил се скарал, след кавгата [1770]
и неизбежните сръдни
била си легнала встрани.
Лисан от замъка излязъл
и в тъмнината забелязал,
че под дърветата високи [1775]
спокойно всички спят дълбоко,
и за опашките набърже
успял с въже да ги завърже.
Крал лъв пристегнат бил тъй здраво,
че той, каквото и да правел, [1780]
не би се сам освободил.
Лисан най-сетне поглед впил
в кралицата, а тя лежала
по гръб и май била заспала.
Разчитайки на тъмнината, [1785]
той се заврял между краката
на леко спящата кралица.
А тя, смирената лъвица,
си рекла, че лъвът е сметнал
със своята жена най-сетне [1790]
проблемите си да изглади.
Сега, за ваша изненада,
ще чуете какво направил
Лисан. Дордето я оправял,
събудила се тя, надала [1795]
вик толкоз силен, че успяла
от сън да вдигне всички спящи.
Щом те отворили горящи
от гняв очи, със възмущение
видели как на забавление [1800]
с кралицата се е отдал
Лисан. „Какъв е тоз нахал? —
развикали се те. — Да станем
коварния мръсник да хванем!“
Самият крал почти в несвяст [1805]
подскочил и откъснал част
от вързаната си опашка,
понеже с напъни юнашки
се теглил. Но не закъснели
и другите — те също взели [1810]
да се опъват с всички сили
и доста много изранили
те дирниците си ръждиви.
Лисан обаче бил забравил
да върже охлюва Тардиф [1815]
и той с вид важен, горделив,
пред всички знамето развявал.
Не можейки да наблюдава
спокойно, меча си наточен
извадил той и бързо почнал [1820]
въжа и възли да сече,
без да си дава сметка, че
опашките им тъй отсича.
Като видял, че всеки тича
към своя крал, Лисан веднага [1825]
решил, че трябва да избяга,
за да не падне в техен плен.
Но във върховния момент,
когато в дупката той щял
да влезе, охлювът успял, [1830]
за задницата да го сбара,
потеглил го и го изкарал
навън от тъмната бърлога.
Аз подвиг по-голям не мога
да си представя 60… Долетял [1835]
лъвът и охлювът предал
престъпника на краля лично.
Вик радостен надали всички,
защото грешникът бил хванат.
Побързали да му надянат [1840]
въжето, ала Изангрен
на краля казал: „Сир, на мен
предайте го. Ще отмъстя
тъй на злодея, че светът
да знае как съм му платил.“ [1845]
Но кралят се възпротивил
и казал на слугата бърже
очите на Лисан да върже,
а после рекъл му: „Лисане,
предчувстваш ли какво ще стане [1850]
със тебе? Ти ще си платиш
за всичко. Как посмя да спиш
с кралицата? Какъв позор!
Нали видях как в моя двор
ти беше легнал върху нея. [1855]
От тебе толкоз ми додея,
че искам още този ден
да те обесят.“ Изангрен,
щом чул го, тутакси прав станал,
за гушата злодея хванал, [1860]
тъй силен удар му нанесъл,
че като клонка се разтресъл
Лисан и пръднал. Брюн, мечокът,
забил в тила му остър нокът,
врата му два пъти извил [1865]
и зъби в кълката му впил.
Мъстителният пес Рьонел
тъй завъртял го, че помел
с обезумелия Лисан
площ колкото един харман. [1870]
И котаракът сир Тибер
показал му, че може серт
със пакостниците да бъде:
със остри нокти и със зъби
той тъй с Лисан си поиграл, [1875]
че чак кожуха му съдрал.
Във тази схватка несравнима
едва един от всеки трима
на подлия Лисан успял
да си плати. Мегданът цял [1880]
с напиращи за мъст бил пълен.
А пък Лисан, лъжецът пъклен,
се мъчел като грешен дявол
със плувнало във кърви тяло.
Разбрал, че смърт го застрашава, [1885]
ала кому да се надява?
Приятел нямал… А нали
разбираш най-добре дали
за теб са близки или чужди
околните, когато в нужда [1890]
окажеш се евентуално.
Гримбер единствен състрадално
за него вайкал се и плачел.
Сеньор Пеле за плъх юначен
минавал, въз Лисан се хвърлил [1895]
с нападки и с обиди върли,
ала хитрецът тъй го стиснал,
че плъхът със предсмъртен писък
умрял… Тълпата не видяла
как сцената се разиграла. [1900]
Кралицата Фиер в туй време
успяла да се посъвземе
от преживяното. Със колко
срам незаслужен, с колко болка
безчинствата му изтърпяла! [1905]
Защо ли пръстен бе му дала?
Нали бе ясно, че за тази
постъпка всеки ще я мрази,
щом се разчуе из палата?
До язовеца дебнешката [1910]
кралицата се приближила
и тайно с него споделила:
„Сеньор, с обноските си груби
коварният Лисан изгуби
доверието ни и сам [1915]
навлече си позор и срам.
Днес той прескъпо си плати
за извънмерните щети,
които причини на нас.
Аз често мисля си за вас [1920]
и рекох днес да донеса
тоз талисман — той чудеса
небивали осъществява
и от смъртта дори спасява.
Ако се съгласи Лисан [1925]
да носи този талисман,
от злото ще го пази той. 61
И нека знае, че е мой,
че лично аз му го дарявам,
защото милост проявявам [1930]
към него. Но за този случай
не бива никой да научи!
Аз имам чисти намерения
и тези негови мъчения
неимоверно ме тревожат.“ [1935]
„Достопочтена ми госпожо —
Подел Гримбер, — кралице мила,
със много здраве и със сила
Всевишният да ви дарява
и нивга да не позволява [1940]
честта ви някой да мърси.
А ако се Лисан спаси,
ще стане той ваш почитател
и ваш най-ревностен приятел.“
Щом го изслушала, Фиер [1945]
заръчала на сир Гримбер
да каже тайно на Лисан,
че като гостенин желан
в дома си ще го чака тя
във името на любовта, [1950]
която й е обещал.
Тогаз Гримбер обет й дал
да иде при Лисан веднага
и точно както се налага
да действа… Кралската присъда [1955]
изисквала Лисан да бъде
обесен… Щом Гримбер видял
как Изангрен Лисан държал
под страховитото бесило,
извикал му със всичка сила: [1960]
„Лисане, ето, че за вас
удари гибелният час…
Навярно няма изход друг
и затова ще трябва тук,
след изповед и разкаяние, [1965]
надлежното си завещание
да огласите, та мнозина
да чуят. Имате три сина…
В последния си час кажете
какво наследство ще дадете [1970]
на своите деца?“ Тогава
Лисан отвърнал: „С пълно право,
сир, ми поставяте въпроса.
Та аз прекрасно знам какво са
децата за един баща. [1975]
Ще предоставя крепостта
на преданата си съпруга
и ще оставя всичко друго
за синовете си. Ще дам
на първия един голям, [1980]
богат, непревземаем замък,
до който никой достъп няма;
с нивята на Тибер Фресе
дарявам втория — Персхе
(на плъхове и мишки те [1985]
са толкова богати, че
дори и до Арас да идеш,
не можеш повече да видиш);
за третия ми син Ровел
ще са земите на Форел [1990]
с градини, пищно нацъфтели,
и с цял двор със кокошки бели.
Имоти други нямам аз.“
Гримбер намесил се: „А част
от тях не ще ли ми дадете? [1995]
Не вярвам, сир, да отречете,
че съм ви братовчед. Бъдете
разумен и ме зачетете.“
Лисан отвърнал му: „Съгласен
съм с вас. Дължа да бъда ясен [2000]
и да ви кажа отговорно,
че щом омъжи се повторно
жена ми, цялата й част
ще бъде, сир Гримбер, за вас.
Ако от този свят си ида, [2005]
съпругата ми ще се види
свободна и могла би с друг
да тръгне. Щом един съпруг
е в гроба, като че жена му
това очаквала е само [2010]
и с друг мъж скоро се събира. 62
Аз лично, впрочем, не намирам,
че моята се различава
от другите. Тя си остава
жена и само след три дена [2015]
ще бъде пак ощастливена.
Но ако кралят Лъв приеме
монах да стана, в скоро време
на̀й би се радвал той самият,
защото ще отхвърля тия [2020]
пороци, от които бях
въвеждан непрестанно в грях.“
„Я престани, подлецо мръсен! —
възкликнал Изангрен навъсен. —
Измами ни ти толкоз пъти. [2025]
Е, да, под расото видът ти
навярно ще се промени…
Но ако кралят отмени
присъдата, дано от слава
Бог цял живот да го лишава! [2030]
Тук всичко живо ще намрази
тоз, който дръзне да предпази
един престъпник от въжето.“
„Сир Изангрен, върви където
си тръгнал! — рекъл му Лисан. — [2035]
Единствен Господ е призван
за нашите дела да съди,
но жертва би могъл да бъде
невинният.“ Лъвът, ядосан,
не се сдържал: „Но за какво са [2040]
тез спорове? Кога най-сетне
въжето някой ще му метне?“
Навярно много бързо щели
да свършат те, ала видели,
че малка група в равнината [2045]
напредва. На Лисан жената
летяла най-отпред на кон
като на буен вихрогон,
а пък след нея синовете
пришпорвали безспир конете… [2050]
Но мъката им във душите
била тъй силна, че косите
си скубели и тъй крещели,
че виковете им ехтели
околовръст. А изотзад [2055]
препускал бързоходен ат,
с богатства всякакви отрупан:
с тях те целели да откупят
Лисан. И всички плачешката
промъкнали се през тълпата [2060]
и само миг подир това
склонили пред лъва глава.
Тогава на Лисан жената
се поклонила до земята
и с глас треперещ промълвила: [2065]
„Сир, в името на Бога, милост
за моя мъж! Ако отстъпиш,
за теб ще бъдат тези скъпи
богатства. Твои са, сеньор.“
Крал Лъв вторачил остър взор [2070]
в богатствата и важно казал:
„Госпожо, толкова омраза
изпитват моите васали
към вашия съпруг. Едва ли
тук има някой, на когото [2075]
Лисан да не е мислил злото.
И аз ще отмъстя за тях,
защото неговият грях
с бесило се изкупва само.
Бароните от наглостта му [2080]
са възмутени и държат
тоз произвол да прекратят,
наказвайки го най-сурово.“
„Сеньор — подела тя отново, —
за милост най-смирено моля!“ [2085]
„Да бъде Божията воля,
госпожо! Само зарад вас
ще му простя и тоз път аз.
Ала при ново провинение
недейте чака снизхождение.“ [2090]
„Съгласна съм и обещавам
повторно да не ти додявам.“
Когато най-подир лъвът
решил да го освободят,
извикал го и щом Лисан [2095]
пред него се явил смълчан,
предупредил го той най-строго:
„Ще трябва да внимаваш много,
Лисане! Днеска ти прощавам,
обаче ако продължаваш [2100]
и в бъдеще злини да вършиш,
ти на бесилото ще свършиш.“
Щом се сред своите видял,
Лисан направо засиял
от радост и ги разцелувал. [2105]
Той тъй не би се развълнувал
от нищо друго в този свят.
Такъв невероятен яд
усетил Изангрен в душата,
че идвало му вдън земята [2110]
да рухне. Паника страхотна
обзела другите животни:
нали престъпникът пак можел
да им зло стори, не дай Боже.
Но в тоз миг кралят забелязал, [2115]
че катафалка се показва
по пътя в равното поле,
а в нея — мъртвият Пеле.
Отзад била жена му Шов 63,
подире й сестра й Фов 64[2120]
и другите сестри и братя,
а пък след тях били децата
и братовчеди шейсетина.
Гъмжило мише от стотина
потомци, все опечалени, [2125]
с плача си цялата вселена
огласяло и накъм двора,
изнемощяло от умора,
напредвало. Добрият крал
разстроил се, като видял [2130]
как всички те, с лица унили,
полека-лека приближили.
В тоз миг Лисан решил да прати
съпругата си и децата
в дома си — предпочитал сам [2135]
смъртта си да посрещне там.
Щом катафалката в палата
пристигнала, в сълзи облята
Фов до лъва се доближила,
през плач извикала: „Сир, милост!“ [2140]
и мигом паднала в несвяст.
И катафалката тогаз
катурнала се. Скръбен вик
срещу коварния кръвник
над множеството се разнесъл. [2145]
Тъй силен бил, че гръм небесен
не би се чул. Лисан решил,
че само с бяг би се спасил
сред оглушителната врява.
В тоз миг лъвът възнамерявал [2150]
да приведе във изпълнение
присъдата. За съжаление
оказало се твърде късно.
Лисан сколасал да отблъсне
тълпата, в стар дъб поглед вперил [2155]
и до върха се изкатерил.
В миг всички други под дървото
застанали във кръг, защото
били решени да държат
Лисан в обсада. А лъвът [2160]
до ствола бързо приближил
и на беглеца наредил
да слезе долу час по-скоро.
„Сир, по-съм си добре тук горе.
Ако все пак се закълнат [2165]
бароните, че никой път
от двора ни един на мене
въжето няма да надене,
ще сляза. Щом сте под дървото
събрани днес, нима доброто [2170]
ми мислите? Е, останете
там долу и си разкажете
оназ история, която
се беше случила в гората
със Ланфроа и Ожие 65. [2175]
Тоз дъб тъй мило ме прие,
че както в клоните съм сгушен,
цял ден могъл бих да ви слушам.“
Лъвът направо побеснял,
на свойте заповед издал [2180]
тозчас дъба да повалят.
Побързали да донесат
секири и със настървение,
жадувайки за отмъщение,
дървото взели да секат. [2185]
Лисан си рекъл: „Този път
загазих… Краят ми е близко.“
От клон на клон той доста ниско
се смъкнал, с камък във ръката
лъва тъй хряснал по главата, [2190]
че стреснатият суверен
видял звезди посред бял ден
и във несвяст се строполил.
Народ го наобиколил
да му помогне да се вдигне. [2195]
А пък Лисан, без да му мигне
окото, слязъл и веднага
от двора надалеч избягал.
Между бароните тогава
настъпила ужасна врява: [2200]
ядосвали се, че друг път
едва ли пак ще заловят
с капан или пък чрез обсада
това изчадие на ада.
А кралят, с рана на главата [2205]
пренесен бил завчас в палата:
там осем дни лекуван бил,
дордето се възстановил.