Роман за Лисан

изнизаха се десетина [165]
лета. Март тъкмо беше минал
и в първия априлски ден 16 —
навръх Великден — с Изангрен
се сбрахме. С гости храсталакът
бе тъй претъпкан, че и сврака [170]
не би намерила место,
за да си свие там гнездо.
В последно време от мнозина
чух упреци, че съм лъжкиня,
че нямам срам. В Светата Дева [175]
пред всички в двора се заклевам,
че както всяка монахиня,
развратът тъй и мен подмина,
че се на блудство не отдадох,
че тялото си не продадох,
че аз като в метох живях
и на мъжа си вярна бях.“ 17[180]
Щом чуло как се защитила,
магарето Бернар решило,
че вече никой във гората
не бива Изангрен да смята
за рогоносец, и веднага [185]
възкликнало: „Госпожо драга,
ако и мойта магарица,
и всяка срещната вълчица
и всичките жени в тоз лес
държеха тъй на свойта чест! [190]
Бодили Бог да ми не дава
и нищо да не ми прощава,
ако се усъмня във вас.
Напълно сигурен съм аз,
че нивга с хитрини Лисан [195]
не ви е вкарал във капан,
че с ласки той не би могъл
да ви подмами. Долен, зъл
е тоя свят, щом порицава
тоз, що похвали заслужава. [200]
Под лош ли знак си се родил
и толкова ли си грешил,
Лисане, та не вдъхваш вяра
и всички казват в надпревара,
че си покрил Херсан с позор? [205]
А тя твърди пред този двор,
че с нея все си бил почтен.
Кралю, ваш дълг е според мен
тук ред и мир да въдворите
и на Лисан да отредите [210]
това, което заслужава.
Под клетва аз ви обещавам,
че много скоро той ще бъде
при вас, та дворът да отсъди
дали е имал провинение. [215]
Но ако той със закъснение
пристигне и не се покае,
ще му внушите, че това е
проява на неуважение“.
Присъстващите с възмущение [220]
възпротивили се: „Защо ли,
сир, нужно е да му се молим
да дойде тук? И свети Жил 18
това не би ни го простил.
Един-два дена потърпете, [225]
но щом не дойде, наредете
насила да го доведат
пред трона ви и да дадат
такъв урок на този скот,
че да го помни цял живот“. [230]
Лъвът ги спрял: „Защо без съд
мнозина днес Лисан винят?
Тоз, който смята да я кара
нечестно, своята попара
ще сърба. Щом Лисан към мен [235]
е искрен, предан и почтен,
не ще го мразя и обиждам,
макар че тук мнозина виждат
престъпник в него. Изангрен,
за да не бъдете винен, [240]
последвайте без притеснение
Херсаниното предложение.
Поне така бих сторил аз.“
Вълкът отвърнал с рязък глас:
„Ако, обаче, не дай Боже, [245]
Херсан на огън се подложи 19,
тогава, сир, за моя случай
премного хора ще научат
и всички ще ме укорят…
А враговете ще крещят: [250]
«У, рогоносец, у, ревнивец!».
Кралю, над този нечестивец,
подложил ме на унижение,
аз ще постигна отмъщение.
Преди да дойде гроздоберът [255]
със него сили ще премеря
и ни стена, ни ров, ни брава
не могат го спаси тогава“.
Лъвът попитал: „Изангрен,
как тъй ще бъде победен [260]
Лисан? Той знае хитрини,
с които толкова злини
и поразии ще ви стори.
Спомнете си, че скоро в двора
всеобщ мир 20бе провъзгласен [265]
и ако бъде нарушен,
виновникът ще съжалява.“
Щом чул, че кралят повелява
в мир всеки спор да се урежда,
вълкът, не виждайки надежда [270]
да бъде удовлетворен,
подвил опашка огорчен.
Е как Лисан да не ликува,
щом Господ Бог така диктува!
Не всеки с краля бил съгласен, [275]
ама нали той бил всевластен,
зарекъл се да уреди
въпроса и да спогоди
Лисан с вълка… Ала пет птици
във тоз момент на колесница [280]
се появили: Шантеклер 21,
(петелът герест, пъстропер),
и Пинта (тази, на която
яйцата вред били признати
за най-големите) и още [285]
три други близки тям кокошки,
петниста, бяла и червена,
все от Лисан озлочестени.
А в колесницата лежала
безчувствена, съвсем умряла, [290]
една кокошка с тежки рани
със кълка смазана, с одрани
крака, с изтръгнато крило —
това неимоверно зло
Лисан наскоро бил й сторил. [295]
Та тъкмо щял да свърши спорът,
когато Пинта приближила
до краля Лъв и заявила
високо, но с прегракнал глас:
„Обръщам се към всички вас, [300]
барони звани и незвани —
глигани, вълци, псета, сбрани
по спешност. В пъклена неволя
изпаднахме и аз ви моля
сега за помощ и съвет. [305]
Да бъде три пъти проклет
моментът, в който съм родена!
О, Смърт, ела, ела при мене,
ела ме прибери, защото
Лисан съсипа ми живота. [310]
Пет братя от баща си имах,
ала със стръв неутолима
Лисан изяде ги… Ах, колко
убийствена е мойта болка!
А мама бе ми породила [315]
и пет сестри, ала насила
Лисан от четири лиши ме,
а те със хубост несравнима
се славеха. Гомбер от Френ
Читать дальше