Роман за Лисан

Искаме ли да доловим духа на една култура, отдалечена в пространството и във времето, познанието за това как и на какво са се смели тогавашните хора е от първостепенно значение. Що се отнася до френското Средновековие, Роман за Лисан е най-яркият литературен паметник на смеховата култура. Обединяващото заглавие Роман за Лисан се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение — осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171–1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях — Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, — но доколкото не знаем нищо повече от техните имена те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан биват групирани в браншове, включени в три основни сбирки (колекции). Броят и редът на браншовете, всеки от които съдържа от 100 до 3 500 стиха, варира между 18 и 27 в отделните 14 ръкописа, съхранили материята за Лисан. Освен въпросните браншове, до нас са достигнали и други 16 фрагмента с истории за Лисан. Сборно разказите надхвърлят 30 000 стиха. Настоящото издание представя за първи път на български най-ранните старофренски текстове за Лисан в обем от 8 410 стиха — около една четвърт от цялото.

От тези най-общи количествени данни е видно, че Роман за Лисан представлява сложен конгломерат от текстове. Номерирането на браншовете има чисто практическо значение. Дело на медиевистите от края на ХІХ в., то е условно и не отговаря нито на хронологията на създаване на разказите, нито на някаква сюжетна последователност между тях. Използваме го и до днес по традиция, която следва да ни напомня, че средновековната литература достига до днешния читател във вид, твърде различен от този, с който е била в досег публиката от ХІІ и ХІІІ в. А единственото число в заглавието Роман за Лисан е оправдано само доколкото по онова време с термина роман назовавали разкази, писани не на латински, а на простонароден романски език. Тъй че до нас е достигнала не единна творба, а множество разкази, различни по сюжети и по художествени достойнства.

Общото между тях се свежда до две особености: героите на разказите са животни, сред които на преден план изпъкват Лисан, вълкът Изангрен и лъвът Знатни. Лисан и Изангрен олицетворяват съответно хитростта и грубата сила, а лъвът — кралската власт. В единоборството между Лисан и Изангрен страна вземат едно или друго животно. Така главната конфликтна линия е определяща за животинската общност. А тя и цялостно, и посредством индивидуалните си представители има облика на човешко общество.

На пръв поглед Роман за Лисан се родее жанрово с баснята и с алегоричните описания, към които средновековните автори проявяват вкус. Проследяваме ли неговия произход, неминуемо стигаме и до баснята от езопов тип, позната и през Средновековието. Насочим ли поглед към литературното потомство на Роман за Лисан , откриваме поне три-четири алегорични творби с главен герой Лисан от втората половина на ХІІІ в. и от ХІV в. В действителност Роман за Лисан се отличава същностно и от предшестващата го басня и от последвалите го алегорични разкази за лисицата. Докато в баснята животното е чиста условност за внушаване на определено човешко поведение, персонажите в Роман за Лисан се отличават с чертите на съответния животински вид и в същото време въплъщават човешки качества. Неделимата връзка между зооморфизъм и антропоморфизъм съставлява една от спецификите на Роман за Лисан . Тя е източник на множество комични ефекти. Баснята описва кратка случка с поука. Роман за Лисан е изграден от множество истории, чиято единствена цел е да разсмиват, а не да поучават. Алегоричните поеми за Лисан пък се различават от първоначалните разкази по това, че излагат енциклопедични знания, проповядват морални ценности и заклеймяват обществени недъзи и явления. Така интригата се претоварва, а описанията се проточват до безкрай, докато ранните разкази за Лисан се отличават със стегнато повествование и динамичен ход на действието.

Роман за Лисан е ново явление в литературата. То се изчерпва към средата на ХІІІ в. и остава без потомство. Що се отнася до конкретни връзки на произход, най-преките от тях са няколко сатирични или забавни поеми, писани на латински между X в. и първата половина на ХІІ в. Техни автори са духовници — монаси или клирици — хора с духовно образование без длъжност в църковната йерархия. Творбите им свидетелстват за добро познаване на античната литература и на християнските практики. За тях те пишат с ирония и с намеци, доловими единствено за образована публика, запозната с писмената и устната традиция на християнството. Предшествениците на