Роман за Лисан

Както вече посочих, предшествениците на Роман за Лисан са представители на т.нар. висока култура: писали са на латински, познавали са в общи линии и дохристиянската традиция, и съвременната литературна продукция. В същото време са използвали и фолклорни мотиви, залегнали впоследствие и в основата на някои разкази за Лисан 2. Срещаме ги във фолклорните традиции и на много други страни, включително и у нас. Би било полезно да се изследва съотношението между мотивите, заимствани от фолклора, онези, които пародират гореспоменатите три жанра (епопея, роман, жития на светци) и авторските инвенции. Тук искам само да подчертая, че в завършения си вид от края на ХІІ и началото на ХІІІ в. разказите за Лисан носят белезите на масовата култура. По своята структура цикълът за Лисан се доближава до романа фейлетон, появил се през ХІХ в., както и до днешните телевизионни сериали. От една страна, всеки отделен разказ има своята интрига със съответната развръзка. От друга, повечето от разказите се явяват варианти на предишни истории, които донякъде и видоизменят. Много често героите в новия разказ, макар и добре познати, се изявяват в нова светлина. Така цикълът наподобява плетеница, изпъстрена с мотиви, повтарящи се в много разновидности. Новото комбинира вече познати истории и ситуации. Тази особеност на народната приказка и на масовата култура изобщо среща благодатна почва в материята за Лисан.

Нейните герои са по-скоро типове, отколкото индивидуални характери. Те илюстрират определени черти на човешкия и животинския вид, но са напълно лишени от вътрешен мир. С липсата на психологизъм в изграждането на героите се обяснява и статичната им природа. За еволюция на героите не може да се говори. Те изпълняват чисто наративни функции, тоест обслужват определена ситуация в разказа, който пък влиза лесно в повествователни серии. Именно ситуацията, а не характерът на персонажа, определя неговото поведение. Освен това разказът протича в едно извънвременно настояще, неподвластно на миналото и необвързано с бъдещето. Той е фрагмент, представящ се за нещо цялостно. Това е възможно и поради структурните аналогии между отделните разкази. Много често те започват по подобен начин. 3Развръзките също следват една и съща формула. 4Когато единичното следва общото, то може и да се отъждестви с него. Добавим ли към това и фактът, че никой от главните герои не умира, виждаме налице всички предпоставки за циклично повествование, което може да продължава неопределено.

В този смисъл причините за края на цикъла за Лисан са не вътрешни, а външни. Те са свързани с еволюцията на френското общество през късното Средновековие (ХІV и XV в.). Интересът му към кратките развлекателни разкази като цикъла за Лисан или фаблиото вече отстъпва място на вкуса към нови сценични жанрове, най-вече към фарса.

От друга страна, след втората половина на ХІІІ в. около персонажа на Лисан се появяват нови творби. Те свидетелстват обаче за рязка промяна и в основния замисъл, и в естеството на главния герой. Техните автори също се оттласкват от християнската традиция, но не се задоволяват с намерението да забавляват. Имат по-скоро претенцията да бъдат социална съвест, морален коректив, да възпитават и разпространяват еклектично познания от различни области. Така се появяват Коронясването на Лисан (малко след 1250 г.), Промененият Лисан (около 1270 г.), Новият Лисан (края на ХІІІ в.), Преправеният Лисан (първата половина на ХІV в.). С подчертано сатиричния си тон и претенциозния си енциклопедизъм те са чужди на духа на разказите от ранния цикъл за Лисан и по-скоро свидетелстват, че времето им е отминало, отколкото се явяват тяхно продължение.

Разказите за Лисан са създадени в Златния век на средновековната художествен словесност във Франция — период на среща на високата култура с фолклора, на авторското творчество с анонимната традиция. От тази среща се ражда литература със свеж хумор. Подобно на сатурналиите и карнавалите, смехът в разказите за Лисан обръща за кратко време наопаки — сякаш на игра — картината на света, без да го отхвърля.

Стоян Атанасов