Роман за Лисан

обгрижваше ги всеки ден [320]
в очакване яйца да носят.
Ах, мили Боже, за какво са
били тез грижи? За да може
с тях своя глад да уталожи
Лисан… Кажи, Купе 22, сестрице, [325]
лежаща в тази колесница
върху носилката, която
ще ти послужи вероятно
и за ковчег 23, как бих могла
без вас такива теглила [330]
да понеса? Дано, Лисане,
от теб и пепел не остане,
защото ти ни причини
безброй невиждани злини!
Ти хвърли вчера сутринта [335]
трупа на моята сестра
пред моя дом и на часа
се скри дълбоко във леса.
Гомбер, уви, той няма кон и
не можеше да те догони. [340]
Кому ли аз да се оплача,
щом нищо другите не значат
за теб?“ След тез слова горката
в несвяст се свлякла на земята.
Приятелките й видели [345]
това, от скръб се олюлели
и паднали. В миг всичко живо
се стреснало и предвидливо
с вода студена по главите
напръскали ги… Щом горките [350]
кокошки вече се свестили,
към краля те се устремили
и му се хвърлили в краката.
В туй време, с мъка във душата
и без да може да сдържи [355]
сълзите в своите очи,
петелът също се затичал
след тях и чинно коленичил
пред своя крал. За първи път
така покъртен бил лъвът. [360]
От яд въздъхнал, след това
сърдито вдигнал той глава
и всичко живо мигновено
от страх замряло. Притеснено
се заозъртали смълчани [365]
пантери, мечки и глигани,
а заекът Куар 24два дена
безспир треперел в пот студена.
Обзетият от жалост крал
ядосал се, не си сдържал [370]
гнева, с опашка той нанесъл
тъй силен удар, че разтресъл
палата, после се навел
към Пинта и с твърд глас подел:
„Заклевам се във паметта [375]
на моя скъп и мил баща,
госпожо, че ме трогна много
бедата ви, и аз ще мога
съдействие да ви окажа
и тоз злосторник ще накажа. [380]
По моя заповед Лисан
ще бъде тука призован
и подобаваща присъда
ще му наложим, за да бъде
зачетена законността.“ [385]
Едва затворил той уста
и Изангрен подел припряно:
„Кралю, напълно оправдано
е вашето негодувание.
Ако с надлежно наказание [390]
успеете да възмездите
Купе и Пинта за бедите,
които подло им е сторил
Лисан, тогава всички в двора
ще ви възславят. Тоз катил [395]
жестоко е осакатил
сестра им… Не от лична злост
така говоря срещу тоз
престъпник, не че аз го мразя…“
„Приятелю — в ответ му казал [400]
лъвът, — Лисан ме възмущава
безспирно. Аз го обвинявам
в прелюбодейство, във притворство
и в осъдително злосторство.
Но нека първо за сестрата [405]
помислим. Мир й на душата!
Мечокът трябва да си сложи
епитрахила, за да може
да я опее, а бикът
ще трябва хей там в онзи кът [410]
за нея гроб да изкопае!“
А Брюн додал: „Наш дълг това е!“
След туй той сторил всичко нужно,
и сбраните придворни дружно
последна почит й отдали. [415]
Три псалми охлювът изпял й,
накрая хрътът и еленът
за сбогом, с мъка споделена,
държали траурни слова.
В ковчег оловен след това [420]
била положена сестрата
и под едно дърво в гората
погребали я. После двама
придворни с лъскав къс от мрамор
внимателно покрили гроба. [425]
А върху плочата надгробна
във епитафия четлива
се сочело кой там почива:
„Под туй дърво, в тоз таен кът
мир найде на Купе прахът. [430]
Лисан със своите зъби
най-кръвожадно я уби.“
През плач проклела Пинта злобно
Лисан, а Шантеклер към гроба
пристъпил бавно… И от милост [435]
неописуема се свило
сърцето на онез, които
присъствали и жаловито
въздишали. А пък когато
им поутихнала тъгата, [440]
те рекли на лъва: „Държим,
кралю, на тоз непоправим
престъпник да се отмъсти.
Той всички нас озлочести.“
„И аз на туй държа! — с твърд глас [445]
отвърнал кралят. — Брюн, на вас
разчитам: бързо издирете
Лисан и тук го доведете.
Не бива туй да се отлага.“
Послушният мечок веднага [450]
приготвил се и през полето
поел към мястото, където
Лисан безчинствал и бесувал.
Ала дордето Брюн пътувал,
във двора нещо странно става, [455]
което много утежнява
нещата. Тъй като не можел
страха си сам да уталожи,
от треска заекът Куар
се разболял и ни знахар [460]
ни друг лечител бил способен
да го спаси. Но щом на гроба
на клетата Купе лежал
два дни, по чудо оздравял
с Господна помощ 25. Изангрен [465]
бил от туй чудо изумен
и тъй като почти от цяла
неделя го ухо боляло,
поискал от Рьонел 26съвет,
а той му рекъл дни наред [470]
безспир на гроба да лежи,
та болката да потуши.
И оздравял… Ако Рьонел
не беше тоз обет поел,
май никой не би имал вяра [475]
във чародейството на цяра…
Зарадвали се неколцина,
Читать дальше