Роман за Лисан

но знае се, че на двамина —
на язовеца сир Гринбер
и на котака сир Тибер — [480]
не се харесало: нали
с Лисан приятели били.
Мечокът след предълъг път
най-сетне стигнал в онзи кът
в Мопертюи, където бил [485]
Лисан. Но Брюн се притеснил,
че е дебел и че не може
да влезе, за да му доложи
заръката на своя крал.
Той пред бърлогата му спрял, [490]
а там измамникът изпечен
спокойно си почивал вече.
По пътя с ярка той се бил
чрез взлом от някъде сдобил
и хрускал бутчета. Мечокът [495]
самин пред дупката дълбока
се застоял и с плътен глас
извикал му: „Това съм аз,
Мечокът Брюн. Излез най-после,
Лисане, че заръка нося [500]
от краля!“ Но Лисан разбрал
какво ядосаният крал
цели и рекъл: „Толкоз път
дотук си бил! Но щом лъвът,
приятелю, те е заставил [505]
да дойдеш, няма да се бавя.
И без туй щях да тръгна аз.
Постой да се наям завчас,
че чака ме обяд чудесен,
по френски маниер поднесен. [510]
Навярно знаеш, че във двора
посрещат всички видни хора
със думите: «Благоволете
да си измиете ръцете!»
и че слугите се стремят [515]
ръкавите им да държат. 27
Изпърво слагат им говеждо,
а след това пред тях нареждат
и други ястия. Когато
бедняци влязат във палата, [520]
за тях дори и пет пари
не дава никой. Те дори
место не могат да намерят
край огъня и все треперят.
За тях чиния постна стига, [525]
че гладни псета им задигат
насъщния. Слугите глухи
за тях са — кокалчета сухи
подхвърлят им като на куче.
Богатият се е научил [530]
комата си да стиска здраво,
весден надясно и наляво
да дебне нещо да открадне —
било то за държанки гадни
или за някой приближен. [535]
Ако зависеше от мен,
аз бих ги хвърлил във жарта
и бих им пръснал пепелта
на вятъра… Затуй отрано
реших аз тук да се нахраня [540]
със грах, приготвен със сланина,
и да си пийна медовина.“
„Пресвята Дево, а медът
отде се взе във твоя кът?
Кълна се в свети Жил 28и в Бога, [545]
че на стомаха ми най-много
медът допада. Заведи ме
където мед чудесен има.“
Щом чул това, Лисан пресметнал,
че много лесно би го метнал [550]
и рекъл: „Ако бях уверен,
че винаги ще си ми верен,
аз бих се, драги Брюн, заклел
дори във своя син Ровел,
че с превъзходен мед корема [555]
ще ти напълня… Ще го взема,
без да се бавя, още днес
от там, където оня лес
започва — той на Ланфроа е,
на горския… Но аз не зная [560]
как моя жест ще оцениш,
дали не ще ми погодиш
коварен номер?“ — „Не, Лисане!
Не бих допуснал тъй да стане.
Ти мен ме подозираш значи?“ — [565]
„Да, Брюн.“ — „Но във какво?“ — „В това, че
със нещо би ме изиграл“. —
„Лисане, ти си полудял,
ако престъпник виждаш в мен.“ —
„Спокойно! Ще съм откровен: [570]
изобщо в теб не се съмнявам.“ —
„Лисане, чуй, аз клетва давам,
тъй както се заклех пред краля,
че верен ще съм ти до края
на дните си.“ — „Добре, тогава [575]
тез думи ме успокояват.
Да тръгваме накъм гората!“
Върху конете те се мятат
и във галоп натам поемат. 29
Пазачът Ланфроа в туй време [580]
с два клина цепел дъб дебел.
Щом стигнали, Лисан отвел
във гъстата трева конете
и рекъл на мечока: „Ето,
мой скъпи Брюн, в това дърво [585]
е кошерът. Кажи какво
по-сладко има от това?“
Мечокът Брюн навел глава
и с настървеност непозната
напъхал си в цепнатината [590]
муцуната и двете лапи,
че бързал с мед да се налапа.
Лисан ехидно му подвикнал:
„Не си достатъчно проникнал
в цепнатината, кучи сине. [595]
Дай по-навътре, за да стигнеш
меда!“ Проклети да са дните
на тоз лъжец и изкусител,
дал на мечока Брюн съвет
в разцепен дъб да търси мед! 30[600]
Лисан и двата клина хванал,
измъкнал ги и Брюн останал
заклещен в цепката. Жестока
била таз клопка за мечока.
Дано Лисан бял ден не види, [605]
дано направо в ада иде!
Той поотстъпил пет-шест крачки
и на мечока рекъл: „Значи
със право те заподозрях.
Нали с очите си видях, [610]
че с дяволиите си мечи
ти искаше да ми попречиш
да хапна мед. Знам вече как
да се държа със дебелак,
решил от мед да ме лиши. [615]
Лисан два пъти не греши.
Нали да бях се разболял,
от твойте грижи бих умрял!“
Понеже Ланфроа до тях
се приближил, Лисан от страх [620]
офейкал, но мъжът видял
как Брюн отчаяно стоял
и как безсилно кършел плещи,
в разцепения дъб приклещен,
и се затичал към селото [625]
със викове: „Насам, защото
един голям мечок в капан е
и лесно можем да го хванем!“
Селяците, въоръжени
с тояги, с брадви и с ръжени, [630]
се втурнали да се разправят
с мечока сред ужасна врява.
Щом шум до него долетял,
от ужас Брюн изтръпнал цял
и в транс запитал се дали [635]
не бива да се раздели
с муцуната си, за да може
да отърве тъй свойта кожа
от брадвата на Ланфроа.
Напрегнал мускули, глава [640]
разтърсил, за да се измъкне,
ала за жалост кожа смъкнал
от скулите си наранени
и кръв на вадички червени
потекла му и от главата, [645]
и от врата, и от краката.
Освободил се Брюн все пак
и търтил през леса на бяг,
но селяните полетели
след него и безспир крещели. [650]
Сред преследвачите му бил
Бертолд, наследникът на Жил,
синът на Ястреба Хелен
и Хардуен Бютевилен,
Галоновият син Гомбер [655]
и селският хлебар Тижер —
той бил на Враната съпруг.
Не бива да пропусна тук
херцога на Англе Отран
(веднъж, от лудост обладан, [660]
той си жената удушил);
сред шайката се появил
и на Банкий синът Руслен,
а Пьотигро, ожесточен,
търчал с наточена секира. [665]
Мечокът нито миг не спирал
да бяга и да вика кански.
Бащата на Мартен Орлеански
във тоз момент размахвал вила,
за да разпръсква тор изгнила. [670]
Сподирил го и той и сварил
тъй с вилата да го удари,
че Брюн почти се сгромолясал.
Привдигнал се, но там довтасал
отнейде майстор на фенери, [675]
в беглеца точно се примерил
с рог волски удар му нанесъл
и като клонка го разтресъл.
Но в крайна сметка Брюн все пак
успял да се спаси чрез бяг. [680]
Ех, ако беше се добрал
мечокът до Лисан, той щял
да му плати и то по мъжки!
Лисан чул как мечокът пъшка,
назад избягал и се скрил [685]
в Мопертюи, където бил
съвсем надеждно защитен.
Наблизо минал натъжен
мечокът Брюн и с глас ехиден
Лисан подел: „Ти там отиде [690]
самин меда да изядеш,
без страх, че ще си навлечеш
с това заслужени беди
и грях. Но сигурен бъди,
че никой в храм не ще посмее, [695]
като умреш, да те опее.
В кой орден мислиш, че ще можеш
да влезеш ти и да си сложиш
червена капа 31?“ Затреперил
от ярост Брюн, но не намерил [700]
какво да каже на Лисан
и хукнал като изтърван,
от страх, че може да попадне
на злия Ланфроа. По пладне,
след като бягал лудешката, [705]
той вече стигнал до палата,
където бил лъвът събрал
животните. Брюн се добрал
до другите с глава разбита
и цялата със кръв покрита, [710]
а при това и без уши.
Кой можел да го утеши,
като го гледал тъй злочест.
Лъвът попитал: „Брюн, кой днес
така ти нареди главата, [715]
защо си с рани по краката
и шапката ти кой отмъкна?“
Брюн се привдигнал, но от мъка
едва успял да отговори:
„Кралю, Лисан туй зло ми стори“ — [720]
и пред лъва се проснал пак.
Да бяхте само чули как
лъвът започнал да ръмжи,
как взел от ярост да кръжи
и да се скубе! После казал: [725]
„Лисан направо те е смазал,
мой клети Брюн. Кълна се в Бога,
че аз ще го накажа строго,
та твърде скоро да научи
и Франция за този случай. [730]
Тибер, къде си, котарако?
В полето поеми напряко
и намери Лисан… Предай
на този подъл негодяй,
че аз го призовавам в двора [735]
да се представи час по-скоро.
Кажи му да не се надява
с преструвки да ни размотава
и да не идва той със злато
или с дарение богато 32, [740]
а само със въже, с което
да го обесим тук.“ И ето
какво се случва. В манастира
игуменът командва клира —
щом кралят нещо е възложил, [745]
Тибер какво ли друго можел
да стори? Мигом полетял
на мулето си той и спрял
чак пред вратата на Лисан.
Тозчас, макар и запъхтян, [750]
към Бога и свети Леонар 33
молитви занареждал с жар,
защото той на тях разчитал
да бъдат в негова защита
срещу развратния Лисан — [755]
злосторника необуздан,
не чувстващ страх дори от Бога.
Тибер неимоверно много
се стреснал, щом видял насреща
чер гарван — птицата зловеща, [760]
вещаеща неща ужасни.
Той креснал й: „Мини надясно!“
Но тя го стрелнала лукаво
с очи и минала наляво,
а за Тибер това било [765]
поличба, че го чака зло:
страдания и унижение.
Той чувствал страшно притеснение
и при Лисан не се решил
да влезе, а му съобщил [770]
заръката на своя крал,
като все тъй отвън стоял.
През зъби, злобно и надуто,
Лисан му рекъл едва чуто:
„Застанал си ми пред вратата [775]
и явно търсиш си белята.“
След туй на глас висок подел:
„Какъв зор тук те е довел,
Тибер? Приятелю любим,
добре дошъл. Дори от Рим [780]
да дойдат гости, те едва ли,
мой друже, биха ми отдали
такава чест. Е, хайде, влез!“
„Дойдох при теб, Лисане, днес —
подхванал котаракът плах, — [785]
защото аз току-що бях
при краля… Той те вика в двора.
Освен Гримбер, май всички хора
те мразят и очакват срочно
да идеш.“ — „Нека те си точат [790]
за мен зъбите! От това
не ще ме заболи глава —
отвърнал му Лисан. — Ще ида,
щом толкоз искат да ме видят.“
Тибер веднага отговорил: [795]
„И, според мен, добре ще сториш.
Но знаеш ли, че прегладнях?
След като толкова вървях,
така отслабнах, че примирам.
Случайно да ти се намира [800]
петел, кокошка или нещо
от този род?“ — „Тибер, усещам,
че се шегуваш. Би ли ял,
ако ти предоставя цял
кош плъхове и мишки вкусни?“ — [805]
„О, как не?“ — заоблизвал устни
Тибер. — „Тъй ли? Добре, тогава.
За утре аз ти обещавам,
че мишки колкото си щеш
ще имаш ти и ще ядеш, [810]
дордето своя глад заситиш.
Сега ме следвай по петите!“
Лисан от своята бърлога
излязъл. Доста трудно смогвал
Тибер със него да върви [815]
и все пак следвал го, уви,
не подозирайки измама.
Отишли в село не голямо,
а там — до всеки зид и плет
кокошки и петли безчет. [820]
Та как ли от домашна птица
да се лиши една лисица!
„Приятелю, чуй моя план! —
подшушнал на Тибер Лисан. —
Свещеник в края на селото [825]
живее. Казвам го, защото
хамбарите му и мазите
са пълни с ечемик и жито;
а в къщата му — миша гмеж:
лови, яж, колкото си щеш. [830]
И той ще ти се отплати,
защото толкова щети
му причиняват те. Аз бях
в дома му скоро и успях
шест-седем ярки да отмъкна: [835]
от трички ядене си стъкнах,
а другите са ми в килера.
Ей под онази бариера
мини и яж като разпран!“
Постъпил подло пак Лисан: [840]
та тоз свещеник нямал нито
овес, ни ечемик, ни жито —
затуй го всеки съжалявал.
Каквото имал, той го давал
на своята държанка… Тя [845]
му накърнявала честта
с разгулното си поведение
сред долнопробно обкръжение.
Изяла му и му изпила
наследството и го лишила [850]
от всичко най-необходимо:
ни крава, нито вол той имал;
един петел и две кокошки
все още щъкали под кьошка.
Синът Мартен след време станал [855]
монах и се заклел да хване
лисицата: той примки здрави
във близост с курника поставил,
крадеца за да улови.
Дано го Господ поживи [860]
тоз син! „Тибер, — подел Лисан. —
защо стоиш от страх скован?
Ти влез, пък аз ще чакам тука!
Кураж, приятелю, на слука!“
Затичал се Тибер стремглаво, [865]
ала от примката тъй здраво
за шията той стиснат бил
и толкова се задушил,
че се разврякал. Чул Мартен
и викнал: „Има уловен [870]
във примката крадец. Станете,
хей, татко, мамо, запалете
свещта и идвайте — лисана
май се е хванала в капана.“
Жената с хурката веднага [875]
се втурнала, мъжът с тояга
завчас на двора изтърчал
и град от удари залял
Тибер. Бил страшно стреснат той
от неочаквания бой, [880]
озъбил се, настръхнал цял
и в същия момент се взрял
в яйцата на мъжа. Със нокти
и със зъби Тибер едното
изтръгнал. 34Писнала жената, [885]
изпаднала в несвяст горката,
Мартен над нея се навел,
а в този миг Тибер поел
към близката гора, все пак
доволен, че намерил как [890]
да отмъсти на тоз свещеник.
А пък какво ли отмъщение
очаквало Лисан? Той щом
дочул, че в стихналия дом
отекнал остър вик „Станете!“, [895]
веднага плюл си на нозете,
полето бързо прекосил
и се в бърлогата си скрил.
„Лисане, Бог за тебе ад
да отреди! — проклел го с яд [900]
Тибер. — Защо ти вяра хванах?
Един ли път аз жертва станах
на теб, лъжецо безподобен?
Проклет да е и попът злобен,
и курвата му! Господ нека [905]
неволи праща им довека!
Той всъщност вече си плати
за сторените ми щети —
лиших го от едната топка
(как със една-едничка хлопка [910]
ще бъде храмът огласен!).
Дано детето им Мартен
не види никога бял свят,
от тежка болест още млад
дано умре, да го убият, [915]
задето тази поразия
ми стори!…“ Дълъг път изминал
Тибер и все така проклинал,
най-после стигнал в двора, дето
лъвът си бил събрал съвета, [920]
за да реши какво да прави.
Тибер веднага се отправил
към краля, паднал му в краката
и му разказал плачешката
какви беди е преживял. [925]
От яд обзет, добрият крал
подел: „Съвет ми, Боже, дай
да озаптя тоз негодяй!
Възможно ли е аз, Лъвът,
да съм обект за сетен път [930]
на подигравките му гнусни?
Нима ще трябва да допусна,
че няма кой във мойто кралство
на туй невиждано нахалство
да тури край? Тоз кожодер [935]
ме позори. Сеньор Гримбер,
понеже ти си му съсед,
кажи по твоя ли съвет
се води той, та тъй ме мрази?“
„Как може да ви мине тази [940]
нелепа мисъл през ума?“
„Тогава право във дома
на хитрия Лисан иди
и тука ми го доведи!“
„На мен той няма да обърне [945]
внимание и ще ме върне
при вас, кралю мой, за писмо,
скрепено с вашето клеймо.“
„Да, прав си!“ — сдържано отвърнал
Лъв Знатни, мигом се обърнал [950]
към отзивчивия Босан,
най-просветения глиган,
и взел веднага да диктува
писмото, после го датувал
с печат и на Гримбер го дал. [955]
В пот язовецът се облял,
дордето прекосил нивята,
за да навлезе във гората.
Задъхан, с падащата вечер
вестителят пристигнал вече [960]
до укрепените покои
на шмекера и влязъл той
през малка порта в крепостта.
Лисан чул шум и мисълта,
че някой би го умъртвил, [965]
го стреснала, и той решил
да се спотайва, да не шава,
дорде не види какво става.
По мост подвижен с бързи крачки
Гримбер преминал и се качил [970]
до входа със такъв вървеж,
че тутакси ще разбереш
кой може там да е пребягал.
Лисан го разпознал веднага
и рекъл му: „Какъв късмет [975]
да срещна своя братовчед!“
Да си почине му предложил
и две възглавнички подложил
под него. Предвидлив и смел
бил сир Гримбер и предпочел [980]
в началото да се нахрани,
а после рекъл му: „Лисане,
белите ти са вред познати.
Затуй във кралските палати
лъвът те вика. Докога [985]
ще те търпим да си в кавга
със Брюн, с Тибер и с Изангрен?
Злосторнико, ти според мен
добро не можеш да очакваш,
защото всеки се оплаква [990]
от теб и твоята рода.
Кому не стори ти вреда?
Я прочети това писмо!“
Щом зърнал кралското клеймо
и се с писмото запознал, [995]
Лисан се разтреперил цял,
защото кралят, възмутен,
му пишел: „Като суверен,
ведно с животните във двора,
аз няма да търпя позора, [1000]
във който ни Лисан въвлича.
Той неизбежно се обрича
на гибел, ако тук при нас
не се представи утре. Аз
дължа да кажа, че когато [1005]
пристигне, дарове и злато
от него няма приема.
Държа най-вече той да вземе
въже, та тук да го обесим.“
Лисан от ужас нос провесил, [1010]
сърцето му се разтуптяло
и рекъл: „То се е видяло,
че аз в леса съм най-нещастен.
Гримбер, за Бога, съпричастен
съвет ми дай. Нима живях, [1015]
за да треперя днес от страх,
че ще увисна на въжето.
Дали да съжалявам, дето
монах не станах във Клерво
или в Клюни 35? Ала какво [1020]
спечелил бих? Нима не знам,
че толкоз лицемери там
най-безнаказано кръжат!
Добре, че аз по онзи път
не тръгнах!“ — „Вече не мисли [1025]
за миналото! Та нали
ти можеш да умреш след ден?
Не е ли по-добре пред мен
днес още да се изповядаш?“
„Приемам. Много ми допада [1030]
съвета ти. Изповедта
поне душата от беда
спасила би, ако съдът
реши, че заслужавам смърт.
Гримбер, чуй мойто разкаяние. 36[1035]
Животните със основание
във изневяра подозират
Херсан. Едва сега намирам,
че съгреших: аз неведнъж
я обладах — нали съм мъж. [1040]
Пред никого не ще оспоря,
че зло на Изангрен съм сторил.
Веднъж той агънце открадна
и зарад мен в капан попадна,
ала дордето да избяга, [1045]
така налаган бе с тояга,
че кожата му се отпра.
Друг път той даже не разбра
как хитро в клопка аз го вкарах,
как трима пъргави овчари [1050]
откриха го и как от бой
направо беше смазан той. 37
А пък веднъж бях доверил
на Изангрен, че съм открил
три бута в един дом. Той влязъл, [1055]
наплюскал се, но не излязъл —
така подул се от храната
коремът му, че през вратата
да мине не могъл, за жалост. 38
Когато зима бе сковала [1060]
реката в лед, така се случи,
че с него бях и го подучих
с опашка риба да лови,
но през нощта студ страшен сви
и той замръзна във водата. 39[1065]
Една нощ светеше луната
с лик тъй в реката отразен,
че глупавият Изангрен,
без никак да се колебае,
си рече: «Сирене това е». [1070]
Ами при случката с рибаря,
ами когато при овчаря
реши да се глави пастир,
ами когато в манастир
отиде и послушник стана, [1075]
а малко след това бе хванат
месо през пости да яде 40.
Не знам кога, не знам къде,
не знам кого не съм измамил.
Тибер не схвана хитростта ми, [1080]
когато падна във капан.
От цялата кокоша сган
единствени се отърваха
и ми не влязоха в стомаха
Пинта и леля й. Премного [1085]
свят покрай моята бърлога
веднъж се бе събрал: стръвници,
глигани, зайци и телици
и доста други. Изангрен
тук беше ги довел, решен [1090]
най-сетне с мен да се разправи.
Тогава към Рьонел отправих
молба за помощ. Този верен
приятел бързо ми намери
над сто и двайсет храбри войни, [1095]
изпитани другари бойни —
безстрашни, чистокръвни псета.
Но не получиха туй, дето
им обещах като отплата,
а с подигравки ги отпратих. [1100]
Как съжалявам! Ако можех
тез грехове, всевишни Боже,
със нещо да изкупя днес!“
„Ако, Лисане, си злочест,
то е защото куп злини [1105]
си сторил. Я се закълни,
че няма отсега нататък
грях да си вземеш на душата!“
„Дано ме Господ Бог лиши
от дни, ако се изкуши [1110]
умът ми и ме вкара в тежки,
във душегубни нови грешки!“
Тогаз Гримбер, като същински
отец, на френски и латински
простъпките му опростил. [1115]
След нощ тревожна, подранил
Лисан, целунал си жената,
прегърнал бащински децата
и рекъл: „Мили ми чеда,
да се надявам, че беда [1120]
не ще ви сполети, щом бдите
над замъците и земите.
Ни благородници злосторни,
ни крал, ни негови придворни
не биха с умисъл зловреден [1125]
дошли при вас, дордето седем
години пълни не изминат.
Дори и малка драскотина
не ще посмеят да ви сторят,
щом вечно буден ви е взорът. [1130]
Запасите, които аз
натрупах с много труд, за вас
съвсем достатъчни ще бъдат.
За всичко друго Бог да съди
и да ме върне тук по-скоро!“ [1135]
А после вдигнал взор нагоре
и почнал да се моли Богу:
„Стори тъй, Боже, че да мога
пред краля да се оправдая,
успешно да опровергая [1140]
хулителя си Изангрен,
а след това, оневинен,
да се завърна вкъщи пак
и да обмисля точно как
да отмъстя на тези, дето [1145]
ме клеветят.“ Лисан, превзето,
след всичко казано, свил пръсти
и два-три пъти се прекръстил.
И двамата поели вече
към двора, който бил далече, [1150]
преодолели планина,
преминали през равнина,
пресекли пенеста река,
и в тучна сенчеста лъка
да си починат се поспрели. [1155]
Наблизо манастир видели
с имение, а в него — птици,
овце, волове и телици,
и всякакви храни: месо,
яйца, и мляко, и масло [1160]
и сирене… Щом забелязал
Лисан стопанството, той казал:
„Аз, драги ми Гримбер, намирам
за най-добре край манастира
да минем — пътят е натам.“ [1165]
„Лисане, как не те е срам?
Какво намислил си, мръснико,
ти, кучи сине, еретико?
Закле се вече да не правиш
бели!“ — „О, вярно, бях забравил. [1170]
Добре де, хайде да вървим!“
„Ти, драги, си непоправим
подлец, макар и сладкодумен.
Нима ме смяташ за безумен?
Теб утре явна смърт те чака, [1175]
а пък поддаваш се на всяка
съблазън. Толкова беди
си причинил. Проклет бъди!“
„Упрекваш ме със пълно право…
Да тръгваме, че късно става.“ [1180]
Не искал да се издаде
хитрецът, че му се яде
пак пилешко, взор хвърлял само
към манастира, а в гръдта му
сърцето тъй му затуптяло, [1185]
че просто да се пръсне щяло.
Дори да го очаквал пъкъл,
той от една кокоша кълка
не би се в тоз момент лишил.
Но нямал избор. Продължил [1190]
Лисан с Гримбер по своя път
към двора, дето бил лъвът.
Но конят му едва се влачел,
препъвал се безспир и крачел,
като че бил изпосталял, [1195]
и затова Гримбер успял
на свойто муле бързоного
да го надмине. Доста много
земи пресекли, после слезли
пред замъка и в двора влезли. [1200]
А в него, пред голяма зала,
отдавна се била събрала
тълпа животни. Вече всяко
било готово за атака
и за решителен отпор. [1205]
Дали Лисан да влезе в спор
с тях в този съдбоносен ден?
Пак зъби точел Изангрен,
Тибер и Брюн, стоейки прави,
се чудели какво да правят. [1210]
Един го мразел, друг пък не…
Да се опита ли поне
да ги разубеди? Надвил
страха си той и заявил
на краля: „Мойте почитания, [1215]
кралю! На колко изпитания,
сир, се подложих, та на вас
да съм полезен с нещо аз!
А някои сега целят
да ме петнят и клеветят. [1220]
Защо те злост към мен питаят?
Стоя пред вас, а пък не зная
какво си мислите за мен.
Спомнете си, че онзи ден
със вашето благоволение [1225]
напуснах двора. Отмъщение
мнозина искат — то ги кара
подлец зловещ да ме изкарат.
Когато крал се доверява
на сплетници, а отстранява [1230]
и гони верните си хора,
това е пагубно за двора.
Мазниците са непочтени
и ако те са овластени,
на всички почват да вредят [1235]
и към облаги се стремят.
Тибер и Брюн ме обвиняват…
В какво? Щом кралят позволява,
куп удари на мен сега
ще нанесат… Ала кога [1240]
на тях злина аз причиних?
Когато, без да се свени,
сир Брюн меда на Ланфроа
изяде сам и затова
със бой пазачът му плати, [1245]
защо не му Брюн отмъсти?
Той мускули железни има
и би се справил даже с трима.
Ако свадливият котак
Тибер веднъж бе хванат как [1250]
нагъва мишки и тогава
получи туй, що заслужава,
нима вината беше в мен?
Признавам, сир, че Изангрен
твърди със пълно основание, [1255]
че аз с особено внимание
съм се отнасял към жена му.
Ала от нея жалба няма.
В какво, кажете, е виновен
един безупречен любовник? [1260]
И нужно ли е на въжето
качен да бъде той, задето
съпругът се от ревност пука?
Сир, вие властвате днес тука,
но Господ бди над всички нас. [1265]
До днеска верен бях ви аз,
кралю мой, и на вас дължа
възможността да продължа
живота си. Но остарях
с годините и побелях… [1270]
В свети Георги, сир, и в Бога,
заклевам ви се, че не мога
аз пряко силите си днес
пред този съд в свой интерес
тук да държа защитна реч. [1275]
По ваша воля отдалеч
дойдох… Нали съм подчинен
на своя славен суверен!
Той може да ме изгори
или обеси… Аз дори [1280]
не мисля да се защитавам.
Тоз, който без съд настоява
да ми надене на главата
въже, да знае, че мълвата
наскоро ще се разрази [1285]
и срещу него. Опази
един невинен раб, мой Боже!“
Тук кралят възроптал: „Как може
да си такъв лъжец, Лисане?
Та кой ли вяра ще ти хване? [1290]
Дано проклета е душата
на майка ти и на баща ти!
Устат си ти, добре говориш,
но си безсилен да се бориш
против законите. За съд [1295]
настъпи най-подир часът
и трябва моите барони
съгласно нашите закони
присъда да произнесат
пред моя двор и да решат [1300]
съдбата ти. Ще се спасиш,
но само ако убедиш
в невинността си всички нас.“
Гримбер подел: „Кралю, на вас
разчитаме да въдворите [1305]
мир и порядък и да бдите
за равенството пред закона.
Един от вашите барони,
заподозрян във провинение,
стои пред нас. Нима с презрение [1310]
към него ще се отнесете?
Той ползва се, забележете,
в момента с вашата закрила.
И ако някой предявил е
съдебен иск, ще разрешите [1315]
във своя собствена защита
Лисан открито да говори
пред насъбралите се в двора.“
Едва се бил Гримбер издумал,
и скочили веднага сума [1320]
животни: пръв бил Изангрен,
след туй овенът сир Бьолен 41
и котаракът сир Тибер,
петелът перест Шантеклер
и таралежът Еспинел 42, [1325]
и катерицата Русел 43,
паунът Петипа 44със вид
надут, щурецът гласовит
Фробер и заекът Куар
(веднъж ли той е търсил цяр [1330]
за раните си, от Лисан
нанесени?). Като в небран
бостан злодеят се видял,
ала лъвът със такт възпрял
животните, пред тях излязъл [1335]
и с тон категоричен казал:
„Сеньори, чуйте моя глас!
Един престъпник тук сред нас
стои и днес ще се решава
каква присъда заслужава.“ [1340]
„Сир, няма никакво съмнение,
че неведнъж той престъпление
е сторил, заради което
злодеят трябва на въжето
качен да бъде!“ И тогава [1345]
Лъв Знатни рекъл им: „Остава
да действаме! Лисан не бива
от тука нийде да отива!
Ако присъдата отложим,
той ще офейка, без да можем [1350]
да му попречим, и тогава
мнозина тук ще съжаляват.“
На голото планинско било
било издигнато бесило,
за да увисне там Лисан. [1355]
От смъртен ужас бил скован
престъпникът. Във този миг
ударил му един плесник
маймунът и го буторясал
с подигравателна гримаса. [1360]
И други взели да го тласкат
и да го теглят грубо, рязко…
Извърнал се Лисан назад
да разбере кой злобен гад
го бута. Заекът Куар [1365]
към хищния измамник стар
погледнал в същия момент.
Лисан разтърсил разярен
глава, а свитият и плах
Куар, обезумял от страх, [1370]
се мушнал в клоните на клека
да наблюдава отдалеко
как другите ще се разправят
с престъпника. Завързан здраво
и под надзор най-строг държан, [1375]
непоправимият Лисан
планувал тъй да нагласи
нещата, че да се спаси.
Пред взора му се извисило
неумолимото бесило [1380]
и той със сълзи във очите
подел: „Пред вас, кралю честити,
стоя аз вързан и обречен.
За мен фаталният час вече
настъпи. Сир, аз причиних [1385]
злини и си обремених
душата с грехове безчетни.
Но разрешете ми най-сетне
да кажа, че сега се кая
най-искрено и че желая, [1390]
сир, да потърся изкупление
за всяко свое прегрешение.
Със тежък кръст отвъд морята
ще ида 45и дано съдбата
ми предостави избавление [1395]
в смъртта. Нелепо отмъщение
и незаслужена присъда
бесилото за мен ще бъде.“
И пред лъва, уж с разкаяние,
той коленичил. Състрадание [1400]
обзело краля, а Гримбер,
събрат на този лицемер,
решил за милост да пледира
и рекъл: „Тука се намира,
сир, най-добрият ваш войник. [1405]
Помилвайте тоз мъченик…
Ценейки отзивчивостта му,
изчакайте да минат само
пет месеца… Лисан пак тук
ще дойде и от никой друг [1410]
по-явна полза не ще има.“
„Напротив! Той вреда за трима
ще носи! — възразил лъвът. —
Един ли поданик на път
добър потегля, лош се връща? [1415]
Това важи за него също.“
Гримбер додал: „Сир, нека там
да си остане, ако сам
той своя дълг не осъзнае!“
„Добре! Щом искрено се кае, [1420]
да тръгва с кръст и никой път
да му не стъпва тук кракът!“
Щастлив, Лисан нарамил кръста,
дисаги и кривак чевръсто
донесли му, а пък ония, [1425]
които в тази дандания
в гръб блъскали го настървено,
си рекли, че това солено
ще им излезе някой ден.
И пилигримът бил снабден [1430]
със нужното за дълъг път.
След случилото се лъвът
му препоръчал да прости
на всеки, който с остроти
в яда си го е наскърбил. [1435]
Привидно той се съгласил
и подир пладне отпътувал
от двора, без да се сбогува
ни с благородник, нито с рицар,
освен със славната кралица [1440]
Фиер 46и с краля. На раздяла
Фиер му рекла: „Бих желала
да се помолите за нас,
Лисане, както тук за вас
горещо ние ще се молим.“ [1445]
Лисан отвърнал й: „Какво ли
за мен по-ценно би било
във тоз момент и би могло
мен по-щастлив да ме направи,
кралице, от човечността ви? [1450]
И ако днес благоволите
тоз пръстен да ми подарите 47,
ще ви отрупам, на свой ред,
със скъпоценности безчет.“
Фиер му дала своя пръстен, [1455]
Лисан надянал го чевръсто
и промълвил с ехиден глас:
„Тоз пръстен ще е знак, че аз
стоя под вашето крило.“
След туй на своето седло [1460]
наместил се и полетял
в галоп, но тутакси се спрял
при клонестия клек, където
от страх треперело сърцето
на заека. Едва стоял [1465]
Лисан, защото не бил ял.
В тоз миг го заекът съгледал,
привдигнал се и все тъй бледен
му рекъл: „Радост е за мен,
че бодър сте и освежен, [1470]
но съжалявам, че мнозина
към вас без никаква причина
голяма злоба проявяват.“
„Ако това ви огорчава
и ако имате желание, [1475]
за мойто благосъстояние
допринесете вие лично.“
Понеже заекът отлично
тоз намек неприкрит разбрал,
побягнал, но Лисан го спрял [1480]
и казал: „Сир Куар, от мен
не ще избягаш този ден.
Да, бърз си, но е късно вече
и няма как да ми попречиш
завчас да те разкъсам. Знай [1485]
че и децата ми свой пай
ще имат.“ И Лисан веднага
със пилигримската тояга
наивния Куар спотирил.
Лъвът в момента се намирал [1490]
със свитата в овраг зелен,
отвсъде заобиколен
от стръмен и скалист балкан.
Тогаз на връх висок Лисан
с Куар качил се бързешката [1495]
и там надолу със главата
провесил го със намерение
едно богато угощение
да натъкми за челядта си.
Дано Бог смогне, с милостта си, [1500]
да отърве тоз пленник клет!
Лисан насочил се напред,
в оврага слязъл и видял
кралицата със своя крал
и с толкова на брой барони, [1505]
че от дъха им всички клони
досущ като от ураган
се клатели. Все за Лисан
говорели те ядовито
и ни един не се запитал [1510]
къде се е Куар подянал…
Не знаели, че го е хванал
Лисан и че държи го вързан.
Тогаз Лисан със вид забързан
на краля рекъл: „Приберете [1515]
тез дрипи, сир! Кой дявол счете,
че в пътя ще ми се налага
да съм с дисаги и тояга 48…“
На топка дрехите той свил
и с тях си задника изтрил [1520]
пред погледа обезумял
на всеки, който там стоял,
и казал: „Сир, за мен е чест
туй, че от Норадин 49аз днес
сърдечни поздрави ви нося. [1525]
Но нечестивците защо са
така изплашени от вас,
от височайшата ви власт?“
И с подигравки той залял
животните… Куар успял [1530]
в туй време сам да се отвърже
със свръхусилие и бърже
на вихрогон той прелетял 50
в оврага при самия крал,
с крака, ужасно изподрани, [1535]
и с хълбоци, покрити с рани,
нанесени му от Лисан.
В краката на лъва, припрян,
Куар се хвърлил и извикал:
„Спасете, сир, мен мъченика!“ [1540]
И му разказал как го бил
Лисан, как тежко го ранил.
„Ех, Боже! — възроптал отчаян
лъвът. — Кога ще свърши тая
история с Лисан? Той с мен [1545]
се подиграва всеки ден,
за пет пари не ме зачита…
Сеньори, ще го заловите
и тука ще го доведете!
Измъкне ли се, ще умрете — [1550]
един жив няма да остане!
А който смогне да го хване,
навред рода си ще прослави.“
Кой би могъл да си представи
как всеки втурнал се, решен [1555]
Лисан да бъде заловен!
Мечокът Брюн и Изангрен,
рогатият овен Бьолен,
и котаракът сир Тибер
ведно с петела Шантеклер, [1560]
и Пинта, и едно петле,
и пъргавият плъх Пеле 51,
и дорестият кон Феран 52,
зъбатият глиган Босан,
щурецът гласовит Фробер, [1565]
чевръстият елен Бришмер,
и порът Петифуиньор 53
(гост нежелан за никой двор)
и лаещият пес Рьонел…
А охлювът Тардиф 54бил взел [1570]
на рамо знамето развято
и ги повел той през полята.
Лисан обърнал взор назад,
видял какъв голям отряд
го следва вече по петите [1575]
и нямал време да се пита
какво да стори, а с отскок
той метнал се във ров дълбок,
през тясна дупка се промушнал,
поспрял за миг да се ослуша [1580]
и чул най-яростни закани…
Те мислели, че ще го хванат,
че няма как да се притули
Лисан зад храсти и зад кули,
зад крепости, зад колонади, [1585]
във ровове и зад огради,
ни във хралупи предълбоки,
ни зад дървета възвисоки…
В устата му избила пяна,
палтото му било съдрано, [1590]
защото сипели мнозина
по рунтавата му гърбина
рой удари… От този бой
по чудо отървал се той
и към Мопертюи политнал, [1595]
защото сигурна защита
щял да намери само там:
хем замъкът му е голям,
хем са залостени вратите,
хем обкръжени са стените [1600]
със ров и сигурна ограда.
Щом там е, нека го напада
кой както ще! Той се добрал
до замъка си и видял,
че там съпругата му мила [1605]
била се вече появила
със скъпите им синове —
с Персхе 55, с Малбранш и със Ровел
(последният бил най-красив)
и чакали с вид хем щастлив, [1610]
хем тъжен. Щом Лисан видели,
те вкъщи бързо го въвели,
със вино раните измили
и незабавно настанили
пострадалия на легло. [1615]
Най-наложително било
обяд да бъде натъкмен,
защото крайно уморен
и гладен бил… Лисан нагълтал
тозчас една кокоша кълка, [1620]
и трътка крехка и глава
от тлъст петел, а след това
подложили го на вендузи
и той, със зачервени бузи,
почувствал се напълно здрав 56[1625]
и от леглото скочил прав.
Читать дальше