Роман за Лисан

Дойде ред вести да ви дам [2750]
за случилото се с Лисан.
Той скрил се в близкия балкан,
щастлив, че вече е снабден
с виола, а за Изангрен
не му се искало да пита. [2755]
Той две недели упорито
с виолата се упражнявал
и горе-долу уж успявал
да свири като музикант.
Но както скитал се Лисан, [2760]
съпругата си в дол дълбок
заварил със един младок —
на язовеца братовчед.
Та тя за тоз младок Понсет
желаела да се омъжи, [2765]
но чакала го да се свърже
за случая с жонгльор най-вещ.
Нали за този й стремеж
не бивало да я корят,
щом всички взели да мълвят, [2770]
че е съпругът й умрял.
А при това Тибер твърдял,
че е видял как го качили
на две високи здрави вили,
със вързани отзад крака: [2775]
„Той беше. Виждам и сега
как в миг увисна на въжето.“
„Не се съмнявам в туй, което
твърдите — казала жена му. —
А като си помисля само, [2780]
че и към краля той е бил
нечестен и му е скроил
такива номера, че с клупа
единствено си би откупил
веднъж завинаги вината!…“ [2785]
В туй време на Лисан жената
целувала се със Понсет.
А пък съпругът й, обзет
от ревност, глухо промърморил:
„Понсет, ще съжаляваш скоро [2790]
за подлостта си!“ От година
Понсет се срещал с Хермелина,
а пък Лисан едва сега
научил за това… Така
постъпват още много други [2795]
безнравствени жени-съпруги.
Любовниците не познали
Лисан и щом като разбрали,
че е жонгльор, го поздравили,
учтиво му се поклонили, [2800]
поискали да разберат
какъв е, как ли го зоват,
а пък Лисан отвърнал: „Аз
жонгльор голям със хубав глас.
Знам песни, ле-та знам, които [2805]
научил в Безансон 74, и нито
тук, ни по таз земя голяма
по-даровит от мене няма.
Истории разказвам смешни
за случки вчерашни и днешни… [2810]
Сеньор, по всичко си личи,
че дамата обичаш ти
и че премного тя цени те.
Къде решили да вървите?“
Понсет отвърнал му тогава: [2815]
„Да ще Бог здраве да ни дава,
на църква. Двамата желаем
тържествено да се венчаем.
Мъжът й (той умря наскоро).
спечелил беше си във двора [2820]
омразата на тез, които,
уви, понесоха щетите
от неговите злодеяния.
Той си получи наказание
и кралят вече е спокоен. [2825]
Та този изверг непристоен,
от дух престъпен обладан,
се именуваше Лисан.
В безброй кавги бе той замесен
и бе заслужено обесен. [2830]
Навред се чуват гласове,
че тримата му синове
заканват се да отмъстят
(така диктувал им дългът)
преди да дойде гроздоберът. [2835]
Срещу лъва тъкмят завера
със риса (Господ го убил!).
Тоз звяр света е покорил
и силите му алчно смуче.
Ни вълк, ни мечка, нито куче [2840]
не ще при него да припари:
от риса всички земни твари
се плашат. Всеки брат сега
угажда му като слуга.
В момента майката сама е: [2845]
и аз, и тя, сеньор, желаем
да сключим брак — до утре вечер
съпруга тя ще ми е вече.“
Лисан през зъби промърморил:
„Ще се разкайваш много скоро [2850]
и с твоя вероломен план
ти сам ще паднеш във капан.“
Понсет подел: „Сеньор, и ти
на празника ни гост бъди.
Най-щедро ще те наградим.“ [2855]
„Покорно теб благодарим —
отвърнал му Лисан. — За вас
готов да сторя всичко аз:
със песните на Ожие,
на Оливан, на Ролие, [2860]
на беловласия Шарлон 75
ще екне този небосклон.“
„Тогава всичко ще е в ред“ —
доволен рекъл му Понсет,
а пък Лисан през зъби пак [2865]
заканил се: „Ще видиш как
ще си платиш за произвола!“
След туй засвирил на виола,
по пътя тримата поели
и при дома му чак се спрели. [2870]
Но замъкът му сринат бил.
Не се той външно притеснил,
от таз беда не се отчаял,
шегувал се, но си чертаел
план как порой сълзи ще леят [2875]
онези, дето му се смеят.
И ето, че за тържествата
безчет роднини и познати
Понсет поканил. Няма кой
да каже точния им брой. [2880]
И госпожа Херсан дошла
на тържеството: тя била
презряла вече Изангрен
и тъй като той бил скопен,
зарязала го, клетва дала, [2885]
че с него нивга не би спала.
Защо да има мъж в леглото,
ако си няма той каквото
на нея иска се най-много?
Да ходи дето ще, ей Богу! [2890]
Затуй, от него отвратена,
в най-хубавите си премени,
на тържеството и Херсан
отишла също. Там Лисан
развличал със свирни чудесни [2895]
сватбарите и пеел песни
с акцент английски, но изкусно.
Тибер и Брюн блюда най-вкусни
били приготвили за всички
(петли, кокошки, горски птички), [2900]
та гостите каквото щат
на тържеството да ядат.
Сега пък чуйте що се случва,
когато сватбата приключва.
Преди нощ тъмна да настъпи, [2905]
пристигналите гости скъпи —
и възрастни, и още млади,
и със бради, и голобради —
се разотишли доста бърже.
Лисан, като жонгльор, бил длъжен [2910]
да поизчака, за да вземе
дължимото. Ала в туй време
Херсан до булчинското ложе
се приближила, за да може
да натъкми тъй този кът, [2915]
че сладко младите да спят,
щом тържеството свърши вече.
Лисан разбрал, че недалече
бил гробът на Купе, сестрата
на Пинта. Вредом из страната [2920]
твърдели, че по късна доба
се случват чудеса на гроба:
ако там идел някой болен,
той здрав се връщал и доволен,
какъвто да е бил — монах [2925]
или мирянин, сиромах
или богат. Лисан вървял
веднъж край гроба и видял,
че някой сложил бил капан.
С трева го поприкрил Лисан [2930]
и с колчета го укрепил,
защото бил си наумил
да го използва занапред.
Щом младият жених Понсет
оттеглил се, за да си ляга [2935]
със своята съпруга драга,
Лисан след него се завтекъл,
настигнал го и тихо рекъл
с подправения си акцент:
„Сеньор, щом ти послушаш мен, [2940]
ще имаш преголям късмет.
Във гроба, ей при оня плет,
отдавна мъченик почива
и прави чудеса такива,
че щом там бос, със свещ в ръката, [2945]
нощта прекараш стоешката,
съдбата тъй ще нареди,
че тебе син ще се роди.“
Понсет идеята приел
и заедно с Лисан поел [2950]
със свещ запалена в ръката
по пътя, водещ нанататък.
Пристигнали там много скоро
и на могилката под бора
те търсения гроб открили. [2955]
Лисан се леко отстранил и
предложил тихо на Понсет:
„Е, хайде, драги мой, напред
по таз пътека ти върви
и Бог да те благослови!“ [2960]
След пет-шест крачки във капана
Понсет бил ненадейно хванат
за шията и за ръката.
И той понечил заднишката
да се отдръпне… Ни небето, [2965]
ни пък страдалчицата клета
Купе могла да го измъкне.
Лисан от този номер пъклен
бил предоволен и надменно
му се присмял: „Май прекалено [2970]
на тая мъченица ти
се моли; тя те приюти,
обикна теб и вероятно
теб няма пусне те обратно.
Уж младоженец, пък държиш [2975]
ти тука цяла нощ стоиш,
а вкъщи си жена зарязал.“
Но селянин се в миг показал
със кучетата си. Познавал
добре той гъстата дъбрава [2980]
и щом като Понсет открил,
посочил го и настървил
връз него свойте върли псета
и те веднага на парчета
разкъсали жениха клет. [2985]
От безпокойство бил обзет
Лисан, из храстите той щукнал,
накъм бърлогата си хукнал
и там по гръб 76жена си зърнал.
Тя чакала да се завърне [2990]
женихът, без да се досеща,
че пак с Лисан ще има среща.
Но щом видяла тя, че там
жонгльорът се завръщал сам,
вдървила се от притеснение. [2995]
Лисан, обзет от възмущение,
развикал се: „Ах, курво стара,
стани и мигом се разкарай
от моя дом. Не провървя ви
в играта с мен. Бог ме остави [3000]
сред живите — и здрав, и читав.
А ти избърса си сълзите
по мене прекалено рано.
Сега пред тебе съм застанал,
за да ти кажа: бързо ставай [3005]
и при жениха заминавай.
Но знай, че другата държи го
дотолкоз здраво, че не би го
изпуснала, та той да може
при теб да дойде, не дай Боже!“ [3010]
При тези думи госпожата,
със страх и болка във душата,
отронила с тих, скръбен глас:
„Каква нещастница съм аз!
Та моят мъж стои пред мен!“ [3015]
Лисан така бил разгневен,
че сграбчил някаква тояга
и взел жена си да налага,
дордето викове надала:
„Чак тъй ли съм ти отмиляла, [3020]
Лисане? Остави ме жива!
Недей ме би, така не бива!“
А той извикал гневно: „Вън!
Да се не връщаш и на сън!
Да те не виждам вече тук, [3025]
мръснице, щом си спала с друг!
На остър кол ще те намуша,
корема ти ще изтърбуша,
носа ти крив ще отсека,
червата ти ще развлека [3030]
наоколо… Херсан 77, защо ти
намеси ми се във живота?
Когато не възпираш злия,
извършваш зло и ти самият.
Жени, ах колко сте ужасни! [3035]
Със литургии велегласни
изпратихте ме съпричастно,
въртейки задник сладострастно.
Дойде последният ви час.
В свети Мартен и в Господ аз [3040]
кълна се, че ще ми платите
прескъпо.“ С ужас във душите,
те по гласа го разпознали,
но той не се поколебал и
навън най-грубо ги изритал [3045]
и казал да не се опитват
да си измислят оправдание.
И двете в пълно отчаяние
изпаднали и взела всяка
пред другата да се оплаква. [3050]
Херсан се вайкала, защото
си бил изгубил мъжеството
мъжът й, а пък Хермелина
й доверила, че причина
за нейния тъй лош късмет [3055]
бил русокосият Понсет.
„Че да не сме глупачки двете! —
подела вече със съвети
Херсан. — Нима не можем ние
с добър съпруг да се сдобием? [3060]
Та няма ли на този свят
за нас мъж хубав, свестен, млад?
Излишно е да се косиш!“
„Така е, явно не грешиш —
отвърнала й Хермелина. — [3065]
Но ще ме укорят мнозина,
че съм честта си опетнила
и своя мъж опозорила.
Нали на всички бе известно,
че е съпругът ми обесен. [3070]
Тогаз в какво съм съгрешила,
ако с друг мъж съм се сближила?
Навярно и за мен важи
това, че често на лъжи
жената лесно се поддава.“ [3075]
„Госпожо, видимо си права —
отвърнала Херсан. — Обаче
навред е плъзнала вестта, че
ти също, като всички леки
жени, готова си със всеки [3080]
да легнеш. А за мен развратът
противно нещо е и смятам,
че чиста ми е съвестта.
Да, аз отстъпих пред страстта
и наглостта на твоя мъж, [3085]
ала то случи се веднъж.
Когато мойте тъй добри
вълчета той опозори,
в бърлогата си аз със яд
го вкарах, а пък той отзад [3090]
награби ме… Какъв развратник!“
При тези думи неприятни
и непристойни, Хермелина
от ревност взела да проклина,
крещейки като полудяла: [3095]
„Ти на разврат си се отдала,
на блудство долно, на поквара,
защото, гювендийо стара,
със курвенските си чалъми
си позволила на мъжа ми [3100]
по задника без капка срам
да те потупва. Аз не знам
каква отплата ти се пада,
освен да изгориш на клада.
Как може, блуднице нахална, [3105]
едва ли не като похвално
да ми представяш, без стеснение,
скандалното си поведение?
Пачавро, тебе насред път
ще трябва да те одерат. [3110]
Нима на толкова злина
една омъжена жена
способна е, че да мърсува
със чужд мъж, без да се срамува!
Развратното ти поведение [3115]
навежда ме до заключение,
че копелета си родила
и си без свян омаскарила
децата си, а Изангрен
е толкова опозорен, [3120]
че докато е жив ще носи
дамгата си на рогоносец.“
„А ти, курветино разгулна —
отвърнала й присмехулно
Херсан, — на теб не ти ли стигна [3125]
съпругът ти Лисан, та дигна
крака за друг? Лисан нима е
тъй слаб и вързан, че не знае
една мръсница да оправи?
Ти с твоите порочни нрави [3130]
и със покварата си гадна
и от муха си по-досадна.
Та кой ли мъж не е желан
в бърлогата ти? Като в хан
там всеки може да снове. [3135]
Твърдиш, че мойте синове
са копелета. Аз обаче
съвсем не мисля, че туй значи
да ги презра. В Светата Дева
и в Господа се днес заклевам, [3140]
че ако някой смъртен смята
от копелетата земята
да отърве, той си създава
пределно глупава представа,
че по-способен е от краля [3145]
на Франция. Кой теб не сваля
и с кой разгонен селски пес
не си мърсувала до днес?“
„Ах, вещице, ах, шаврантийо,
млъкни или ще те набия!“ [3150]
„Как мен ще биеш, курво мръсна?
Аз ей сега ще ти откъсна
ръцете, крехките ти кости
завчас със зъбите си остри
ще изпочупя на парчета.“ [3155]
От ярост и от гняв обзета,
нахвърлила се Хермелина
върху косматата гърбина
на озлобената Херсан.
Във разразилата се бран [3160]
катурвала се ту едната,
ту другата върху земята,
със нокти те се изподрали
и се със зъби изпояли.
Да бяхте само ги видели [3165]
как гневни и освирепели
се бият двете без пощада
и как една след друга падат!
Най-сетне едрата на ръст
вълчица, със отскок чевръст, [3170]
в миг Хермелина уловила,
до дънер стар я повалила
и щяла да я удуши,
ала до нейните уши
достигнал тропот монотонен [3175]
от стъпките на стар поклонник. 78
Когато дамите видял,
веднага той ги разтървал,
ръка подал им, за да станат
и с благи думи се захванал [3180]
хем строго да ги укорява,
хем мъдро да ги поучава.
Попитал ги вражда ли стара
си имат, та така се карат
и толкоз са се озверили. [3185]
Те тутакси се доверили
на божия човек, а той
предупредил ги, че със бой
добро не могат да постигнат,
и им предложил да се вдигнат [3190]
и при мъжете си да идат.
Щом насаме със тях се видят,
изпърво прошка да им искат,
да се държат като със близки,
за да получат на свой ред [3195]
любов и нежности в ответ.
И всяка в своя дом склонила
да иде и се помирила
с мъжа си: с Изангрен — Херсан
и Хермелина — със Лисан. [3200]
Лисан, в семейното огнище,
пред Хермелина взел да нищи
различни случки: как в боята
за срам бил паднал слепешката,
как бояджия го наел [3205]
на работа, а той го взел
на подбив, как бил Изангрен
от мъжеството си лишен…
А тя, превърнала се цяла
във слух, от все сърце се смяла. 79[3210]
Тъй свършва странният роман
за бояджията Лисан.