Роман за Лисан

Поел през ниви и баири,
без да обръща взор назад,
измъчван от неистов яд,
че номер му е изиграл
петелът. Както си вървял, [470]
синигер край хралупест бук
съзрял — яйца си снесла тук
наскоро птицата грижлива.
Лисан я поздравил учтиво,
а след това додал: „Слезни [475]
да те целуна“ — „Я млъкни,
Лисане — казала му тя. —
Не вярвам в твойта доброта:
ти толкоз птици и сърни
измами, че от теб страни [480]
като от огън всичко живо.
Държиш се толкоз нечестиво,
а искаш да ти хващат вяра.
Кой дявол те дотам докара?“
Лисан отвърнал й: „Госпожо, [485]
не проумявам как тъй може
сега да се съмняваш в мен?
Нали на твоя син рожден
съм кръстник! Искам да добавя,
че кралят всички нас заставя [490]
в мир да живеем занапред 87,
и всеки е поел обет
да спазва кралското решение.
Народът с удовлетворение
посрещна тази мярка строга, [495]
защото страдал е премного
от крамоли и препирни,
и от убийствени войни.
В мир трябва да живеят всички.“
Съобразителната птичка [500]
му рекла: „Потърси, Лисане,
друг някой, който да се хване
в коварните ти подли мрежи.
Прозирам твоите кроежи
и няма нивга да ти дам [505]
целувка.“ — „Чуй все пак, мадам —
опитал да я уговори
хитрецът. — Аз ще си затворя
очите и едва тогава
ще те целуна.“ — „Е, тъй става… [510]
Добре, затваряй си очите!“
Изпеченият изкусител
предоверил се и тозчас
очи затворил. Тя тогаз
не само че не му дарила [515]
целувка, ами му натрила
със мъх зелен и със листа
мустаците. А той с уста
да я захапе се опитал,
но само с мъх между зъбите [520]
останал и се сопнал гневен:
„Говореше ми ти одеве
за мир, а всъщност се оказва,
че не желаеш да го спазваш.
Тъй ме нападна, че изтръпнах, [525]
ала добре, че се отдръпнах.
Изглежда, че не е успял
добронамереният крал
навред да въдвори мир траен.“
Лисан държал да изиграе [530]
синигера и казал: „Драга,
ти май засегна се веднага…
Аз просто на шега го сторих —
целях да проверя по-скоро
дали ти е голям страхът. [535]
Заричам се за сетен път
очи смирено да затворя.“
„Добре де, няма с теб да споря.“
Тогава кралят на лъжците
пак позатворил си очите. [540]
Синигерът се приближил
до него, но не се решил
муцуната му да докосне.
В тоз миг Лисан мълниеносно
отново хищна паст разтворил, [545]
но неуспехът се повторил.
„Лисане, как ще обясниш,
че с мен тъй подло се държиш?
Ако повярвам в теб, на клада
да изгоря, да ида в ада!“ — [550]
му рекъл той. Лисан подел:
„Ако го сторих, то бе с цел
да видя колко те е страх,
а пък в действителност не бях
към тебе никак злонамерен. [555]
Не съм бил нивга лицемерен
и в случай че сега склониш,
самичък ще се увериш.
Тоз път най-важен е, защото
е в името и на доброто, [560]
и на божествената благост.
Е, хайде, съгласи се, драга,
поне зарад сина си — той
нали е и кръщелник мой.
Чуй как омайващо чирика [565]
там на онази трепетлика
и нека да се спогодим:
нали е всеки грях простим,
ако се грешникът покае…“
Но той, долавяйки каква е [570]
целта му, мигом отлетял.
Тогава точно се задал
отряд от най-добри ловци,
изкусни, опитни стрелци,
със кучета и със прислуга. [575]
Лисан не можел нищо друго
да стори — трябвало да бяга.
От роговете ек веднага
се чул, а птичката от бука
му казала: „Лисане, тука [580]
постой, щом казваш, че в страната
ще има мир от днес нататък.“
Лисан не й се доверил,
побягнал, после се извил
и казал й: „Мир се подписа, [585]
мадам, и знам добре какви са
условията му. Но явно
мирът се нарушава главно
от младите. Невръстни бяха,
затуй не ги тях призоваха [590]
бащите им, за да признаят
тоз пакт, и затова все лаят
и клаузите нарушават.“
„Защо тъй странно разсъждаваш?
Безпочвено не ги вини! [595]
Добре, ела ме целуни,
щом толкоз много ти се иска!“
„Не, времето ми ме притиска…
Пък и съпругът ти прие
тоз пакт и в него се закле… [600]
Не искам свади и раздори.“
Така Лисан й отговорил
и се измъкнал тичешката.
Един монах откъм гората
тогава тъкмо се задал [605]
и здраво на каиш държал
две кучета. Но в този миг
разнесъл се гръмовен вик:
„Пусни тез кучета веднага
подир Лисан, че ще избяга!“ [610]
Лисан видял пределно ясно,
че в положение опасно
се е оказал: някой с ножа
ще смъкне неговата кожа.
Той сметнал, че ще се наложи [615]
тозчас ход хитър да приложи
и да надмогне своя страх.
От приближилия монах
не можел да избяга вече,
за да се скрие надалече [620]
из нивите или в гората.
Щом зърнал го, веднага братът
към него хукнал и извикал:
„Не ще се отървеш, мръснико!“
„Сеньор, недейте ме обижда! [625]
По облеклото ви се вижда
безспорно, че принадлежите
към братството, а се държите
тъй лошо. Ако двете псета,
от озлобление обзети, [630]
във мене впият си зъбите,
ако ме силом задържите,
сеньор, то знайте, че тогаз
грехът ще падне върху вас.
Кажете ми какво ви пречи, [635]
че с тези кучета понечих
да се надбягвам при облог
тъй съблазнително висок?“
Монахът му се доверил,
благословил го и решил [640]
по път обратен да поеме.
Лисан не щял да губи време,
на своя пъргав кон препуснал,
във тясна долина се спуснал
и със страхотна бързина [645]
преминал китна равнина.
След него тропотът не спирал,
но той безспирно галопирал,
пресякъл ловко ров широк,
а после със гигантски скок [650]
се мушнал в храстите зелени.
След кучетата настървени
стремглаво хукнали ловците,
но му изгубили следите;
а пък Лисан небивал страх [655]
изпитвал винаги от тях.
Той бил ужасно уморен,
защото яздил бил цял ден,
пък и със птиците, за жалост,
не му и тоз път провървяло, [660]
но по-спокоен бил, защото
все пак се отървал от злото.
Ала ядът не му преминал
и не преставал да проклина
заклетите си врагове. [665]