Роман за Лисан

Лисан обаче продължил
през гъсталаците напред [1035]
и стигнал до висок жив плет,
зад който пещера дълбока
се криела. (Кавга жестока
Лисан там имал с Изангрен,
когато бил вълкът цанен [1040]
за главен конетабъл в двора).
Щом доближил се до отвора,
Лисан озадачен се спрял:
дали в таз дупка някой крал
е скрил съкровище прескъпо? [1045]
Той предпазливо запристъпял
навътре и се озовал
в голяма зала. Там живял
като във безопасен стан
вълкът с вълчицата Херсан [1050]
и с четири вълчета мили,
които се били родили
току-що и Херсан редовно
по ред ги кърмела грижовно.
Тя вдигнала в туй време взор [1055]
към осветения отвор
и изненадана видяла,
че светлина била огряла
дома им… Кой ли гост е влязъл
и без да бъде забелязан, [1060]
там вмъкнал се е бързешката
и е застанал зад вратата?
Все пак вълчицата Херсан
познала рижия Лисан
по козината и през смях [1065]
му рекла: „Вече те видях,
Лисане. Но защо си там?“
Хем щял да стане той за срам,
хем бил от смъртен страх смразен:
нали мъжът й Изангрен [1070]
омраза спрямо него хранел.
„През козината ти, Лисане —
подела пак Херсан, — прозира
коварството ти. Не разбирам
защо във теб поне веднъж [1075]
не зърнах аз галантен мъж.“
Той превъзмогнал своя страх
и рекъл: „Явно, че не бях
към теб внимателен и мил,
приятелко. Бог ме убил, [1080]
ако те мразя! Многократно
бих идвал с чувство най-приятно
при теб. Но твоят мъж, вълкът,
безспир ме дебне всеки път,
когато покрай вас минавам. [1085]
Повярвай, че недоумявам
какво във моето държание
го дразни. Всяко наказание
приел бих, щом съм аз виновен.
Той мисли, че от плам любовен [1090]
по теб изгарям, и твърди
навред, че ще възнагради
богато който ме очерни
със клюки, с клевети неверни.
Какво по-долно и по-срамно [1095]
за мен, ако към теб измамно
постъпвам?“ В своя яд Херсан
обърнала се към Лисан:
„Нима така ни злепоставят?
Как безнаказан ще оставя [1100]
сплетника? Редно би било,
при все че му не мисля зло,
съпругът ми за този случай
възмездие да си получи.
Обичай ме от днес нататък, [1105]
отворена ми е вратата
за теб, Лисане, лете, зиме.
Ела при мене, целуни ме
и колкото си щеш тук стой.
Сама съм днес и няма кой [1110]
да ни упрекне в прегрешение.“
От сладостно опиянение
обзет, той явно тържествувал,
най-пламенно я разцелувал
и кълката си тя тозчас [1115]
повдигнала и с луда страст
те се отдали на наслада.
Но можел да ги изненада
вълкът… Лисан при тази мисъл
неимоверно се сащисал, [1120]
решил се да я изостави,
ала преди да се отправи
на път, взор на децата спрял
и върху тях се изпикал,
храната лакомо излапал, [1125]
а после с дясната си лапа
навън изхвърлил зимнината
и от леглото на земята
вълчетата със гняв изтикал,
като безумец се развикал [1130]
и копелета ги наричал.
Изпаднал в ярост тиранична,
не се той вече опасявал
от никого и се надявал
все пак, че неговата мила [1135]
Херсан не би си позволила
до го изложи… Но обзета
от жал, над своите вълчета
Херсан в туй време се навела
и с глас съчувствен се заела [1140]
да ги теши: „Не се сърдете,
деца, и спрете да ревете.
Нали от вас за този случай
баща ви няма да научи!“
„Но как така? Та кой не би [1145]
се възмутил? Лисан ни би!
Как можем от баща си ние
най-смъртния си враг да крием?
А с него ти изневери
на татко и опозори [1150]
семейството ни. С вяра в Бога
надяваме се, че най-строго
ще бъде тоз злодей наказан.“
Лисан ги чул с каква омраза
я укоряват и веднага [1155]
от жилището им избягал,
лукаво клатейки глава.
Известно време след това
вълкът до своята бърлога
се приближил — до изнемога [1160]
бил гонил дивеч надалече
и с тежкия си улов вече
пристигнал морен в своя дом.
А бедните вълчета, щом
видели го, надали вик: [1165]
„Ах, мили татко, тоз мръсник
Лисан ни подреди така:
той върху нас се изпика
и копелета ни нарече,
след туй клеветникът изпечен [1170]
теб рогоносец назова те.
Нали ще го накажеш, тате?“
След тези думи Изангрен
се разтреперил, разгневен
от туй, че неговата мила [1175]
съпруга му изневерила…
Без малко да загуби свяст.
А после викнал с режещ глас:
„Херсан, мръснице долнопробна,
пачавро, курво безподобна, [1180]
нима за теб се трепя тук,
за да те яхне някой друг?
Лисан децата обругал,
а ти с развратния нахал
позорно сложи ми рога. [1185]
Заклевам се, че отсега
ти вече няма с мен да спиш,
ако не се съобразиш
с това, което ти наложа.“
Херсан разбрала, че ще може [1190]
с престорено покорство само
да обуздае яростта му,
и рекла: „Ах, сеньор, бъдете
по-сдържан и не ме корете
неоснователно. Аз мога [1195]
пред вас, пред краля и пред Бога
невинността си да докажа.
Чрез клетва бих приела даже
да бъда жива изгорена
и на бесило окачена, [1200]
ако изляза аз виновна.
Изказвам своята готовност
да изпълнявам най-смирено
каквото бъде наредено
от вас, съпруже скъп и мил.“ [1205]
Вълкът гнева си укротил
с надеждата, че и Херсан
ще дебне хитрия Лисан
и ако случай се представи,
със него тя ще се разправи. [1210]
Все пак съпругът се надявал,
че негодяят ще внимава
и няма пакости да прави.
Той знаел как да го застави,
дори и силом, занапред [1215]
да спазва и закон, и ред.
Така и двамата се врекли
Лисан да дебнат… Не изтекли
от тази случка и шест дена,
и край градина, оградена [1220]
с плет, злополука преживял
Лисан, но все пак оцелял.
В деня, когато зарзаватът
обран бил вече и стъблата
на купчина били събрани, [1225]
в стремежа си да се нахрани,
понеже дълго бил гладувал,
Лисан навред се разтършувал.
Тъй станало, че в този ден
оттам минавал Изангрен, [1230]
той във градината се взрял
и тутакси Лисан видял:
тъй, след като път дълъг бил,
тук той най-после го открил.
Извикал му, но щом го чул, [1235]
Лисан си на петите плюл
и хукнал като луд да бяга.
Херсан и Изангрен веднага
подир беглеца полетели,
но да го стигнат не успели. [1240]
Вълкът премного изостанал,
понеже по непряк път хванал,
а пък Лисан се изхитрил
и по пресечка пряка свил.
В стремежа си да го догони, [1245]
през бурени и сухи клони
след него тичала Херсан,
Обзетият от страх Лисан
пришпорил лудо своя кон,
до своя сигурен заслон [1250]
в Малкрьо 88той бързо се добрал,
назад погледнал и видял
Херсан, но в своето прикритие
той страх от нея не изпитвал.
Та тъй дошъл мигът, когато [1255]
тя прекалено глуповато
постъпила: така търчала,
че във бърлогата му цяла
потънала. Лисан тогава
решил да се позабавлява [1260]
с вълчицата — да я налегне,
без страх, че тя ще му убегне.
Херсан се чувствала ужасно
в лисичата бърлога тясна,
а върху нея при това [1265]
Лисан тежал като товар.
Но на какво ли да разчита?
Решила да държи подвита
отзад опашката си сива,
та двете дупки да си скрива. [1270]
Лисан обаче зъби впил
в опашката и я извил
нагоре, след това я яхнал,
от удоволствие чак ахнал
и се развихрил като луд — [1275]
наслада трудна, сладък труд.
Взел после да я клати бавно
и тя със задоволство явно
в един момент му рекла: „Мили,
ти май ме леко изнасили“. [1280]
а той във отговор така
раздрусал нейните крака,
че и заслонът потреперил,
а после в нея поглед вперил
й казал: „Ти ли бе твърдяла, [1285]
че уж не би ми се отдала?
Видя какво току-що стана
и аз не мисля да престана.
Десетки пъти ще го сторя,
все за това ще ти говоря [1290]
и няма да е в мен вината,
щом вириш си сама краката.“
И продължили с порив нов
да правят двамата любов.
Но във сюблимния момент [1295]
отнейде цъфнал Изангрен
и гръмогласно се заканил:
„Лисане, ето че ви хванах
и двамата във изневяра.
Такъв позор ми ти докара, [1300]
че се кълна във вси светии
за всички твои срамотии
заслужено да си платиш.“
„Защо се толкова гневиш,
сир Изангрен? — подел Лисан [1305]
с тон на измамник обигран. —
Та аз направих ти услуга.
Ела виж своята съпруга
как се заклещи в дупка тясна.
Достатъчно бе да я тласна, [1310]
за да излезе. Мили Боже,
кълна се, че това не може
да е простъпка. Ще изтъкна,
че нито гащите й смъкнах,
ни пък полите й повдигнах. [1315]
Доколкото ми спомен стига,
те уверявам, че до днес
на вашата семейна чест
не съм посегнал ни веднъж.
Говоря като мъж на мъж [1320]
и клетва съм готов да сторя
пред вашите най-близки хора.“
„Мръснико, клетва ли? Най-сетне
млъкни! Не можеш да ме метнеш!
Не е ли по-добре да спреш [1325]
с престорения твой брътвеж!
За мене си пределно ясен.“
Лисан додал: „Не съм съгласен
със вас, сеньор. Нима ще спорим,
че би могло да се говори [1330]
по-кротко. Аз не съм лъжец.“
„Ала и аз не съм слепец!
Ти знаеш ли страна, където
изтласкват точно туй, което
стараят се да привлекат? — [1335]
ядосан рекъл му вълкът. —
Нали видях, че ти привидно
изтласкваше Херсан.“ Ехидно
Лисан отвърнал му: „Сеньор,
нали когато си на зор, [1340]
ако със сила не успяваш
несгодите да надделяваш,
използваш хитрина. Херсан
заклещи се като в капан:
хем тя е доста угоена, [1345]
хем дупката е тъй стеснена,
че с теглене, за жалост, аз
не смогнах, и реших тогаз
със бутане да се оправя —
не можех тъй да я оставя. [1350]
Бърлогата се тук стеснява,
но вътре по-широка става
и аз в последната минута
успях все пак да я избутам.
Ако не идваш за кавга, [1355]
ще ми повярваш… Ей сега
ще чуеш ти и от самата
вълчица как стоят нещата.
Нали не ще те тя излъже…“
И във бърлогата си бърже [1360]
Лисан се вмъкнал… Изангрен
почувствал се опозорен,
но можел ли с Лисан да спори.
По-важно нещо щял да стори:
от дупката да извлече [1365]
Херсан. Той тъй я дръпнал, че
неистово я заболяло.
На Изангрен му се видяло,
че дупката е твърде тясна,
и почнал някак съучастно [1370]
(нали бил пъргав, работлив,
а не отпуснат и ленив)
отвътре да я разширява:
земята с нокти разкопавал,
пръста навън избутвал с крак [1375]
и с ноктите си ровел пак.
Та как след този труд сърцат
да не постигне резултат:
изхвърлил доста много пръст,
след туй изправил се в цял ръст [1380]
пред дяволската теснина,
където клетата жена,
уж по една случайност зла,
все тъй заклещена била.
Със свойта сила прословута [1385]
той теглил, блъскал, дърпал, бутал
напред, назад, надясно, вляво…
Херсан била с опашка здрава,
ала все още там стояла,
макар мъжът й до премала [1390]
да теглел… Изангрен със мъка
успял най-сетне да измъкне
заклещилата се Херсан.
В туй време в дупката Лисан
се сврял, вълкът му гръб обърнал [1395]
и в своя собствен дом се върнал.