Роман за Лисан

понеже дворът обвинявал
Лисан, че често се сношавал
с вълчицата Херсан, че той
в пороци я оплел безброй, [10]
и щяла в лош път да поеме.
Това се случило по време
на Възнесение Христово,
когато розите отново
лъхтят и глогът разцъфтява 9. [15]
Лъв Знатни дълго размишлявал
и най-подир, бидейки крал,
бароните си призовал
и те пристигнали веднага,
тъй както им дългът налагал 10. [20]
Лисан, известният лъжец,
безцеремонният хитрец
не щял да се яви. Мнозина
твърдели, че той бил причина
с безочливото си държание [25]
за общото негодувание.
Доложили на краля даже.
Поканен бил да се изкаже
вълка сир Изангрен и пръв
застанал той пред краля Лъв: [30]
„Кралю мой, всемогъщ и знатен,
за този пакостник развратен
кога възмездие ще има?
Той моята жена любима
в Мопертюи 11завел и щом [35]
тя влязла в неговия дом,
най-варварски я изнасилил,
а на вълчетата ми мили
се изпикал. 12След туй се врече,
че щял тук в ден и час уречен [40]
да защити невинността си,
но пренебрегвайки честта си,
избяга, без да се опита
във своя собствена защита
да каже думичка пред мен.“ [45]
Лъвът му рекъл: „Изангрен,
от този иск се откажете,
че срам пред всички ще берете!
Един ли граф, един ли крал,
уви, с рога се е видял? [50]
От глупост ли? Защо тогава
на яд и гняв се те поддават?
Сеньор, я по-добре си трайте!“
Мечокът Брюн 13подел: „Сир, знайте,
че Изангрен е толкоз здрав, [55]
че би могъл във своя гняв
с Лисан и сам да се разправи
посредством свойте зъби здрави.
Ако по случая навреме
съдът решение не вземе. [60]
Но тука вие сте владетел
и аз ви моля, прекратете
чрез съд и по закон враждата
между бароните в страната!
Кажете кой тук заслужава [65]
омразата ви и тогава
той, зарад свойто поведение,
ще срещне нашето презрение.
Сир, щом Лисан е обвинен
в безчестие от Изангрен, [70]
най-редно ще е този път
да бъде известѐн съдът.
Не виждам по-добро решение.
Ако Лисан е с провинение
и му се потвърди вината, [75]
пратете мене във гората
в Мопертюи. Щом там го случа,
кралю, на ред да го науча!“
Бикът Брюан 14след таз тирада
започнал остро да напада [80]
мечока: „Упрек заслужава,
сир, всеки, който настоява
под кралски натиск и давление
набързо да изкажем мнение,
че заслужава наказание [85]
Лисан за прелюбодеяние.
Нима затуй е свикан дворът?
Ако безчинство той е сторил,
тогава ни един от нас
не би издигнал своя глас [90]
в съда във негова защита.
Защо вълкът на нас разчита?
Ако Лисан бе прелъстил
жена ми, кой би го спасил?
Той никъде в Мопертюи [95]
от мен не може се укри
и на Лисан онуй от раз,
кълна се, ще отрежа аз.
Кажи, красавице Херсан,
как тъй подлъга те Лисан? [100]
Наистина ме хваща яд,
че яхнал те е този гад.“
И язовецът се намесил:
„Държа да изясним къде са
причините, сеньор Брюан. [105]
Ако не озаптим Лисан,
тогава нека ви е ясно,
че злото ще е по-опасно:
не го ли точно преценим,
на тройно зло ще налетим. [110]
Във случая принуда няма:
Лисан е обладал таз дама
с любов и никак не върви
вълкът от туй да се гневи.
Кажете ми защо Херсан [115]
не се оплака от Лисан
веднъж поне? Яд прекален
май проявява Изангрен.
Защо пред краля и пред двора
той сам разкрива си позора? [120]
Щом има пръст Лисан в това, че
е счупено гърнето, значи
той трябва да го заплати.
Кой би могъл да му прости?
Щом дойде, аз ще го заставя, [125]
ала и упрек ще отправя
към теб, Херсан. Не прави чест
и на мъжа ти, че до днес
търпял е своята съпруга,
която се задиря с други. [130]
Сестрице те нарича той,
а ти държиш се тъй, че бой
си заслужаваш и презрение.“
Херсан, от срам и унижение,
като божур се изчервила, [135]
и възмутено заявила
на язовеца: „Искам, сир,
от днес да заживеят в мир
Лисан и моят мил съпруг —
да се сдобрят сега и тук. [140]
Лисан не ми е нивга сторил
това, което се говори.
Не е направил той на мен
туй, дето, като син почтен,
на майка си не би направил. [145]
Не ме е нивга злепоставил.
Със жива жар, с вода възвряла
пред Бога бих се закълнала 15
и пред светците в небесата,
че съм невинна… Но вината [150]
все върху мене се стоварва
и вече никой не ми вярва?
Не смятам тук да защитавам
Лисан. И пет пари не давам
за туй какво съдът предвижда, [155]
тъй както вас не ви е грижа
за стрък магарешки бодил.
Тревожа се, че моят мил
съпруг, уви, не вярва в мен
и ме вини, че всеки ден [160]
с друг някой слагам му рога.
И в своя син Пинсар сега,
покрусена, кълна се аз.
След сватбата ни час по час
Читать дальше