Роман за Лисан

Ст. 457:Въпросният данък от Константинопол не е исторически факт. Средновековните разкази често описват Ориента като рог на изобилието. В тази митична перспектива е и тукашното споменаване на Константинопол.

Ст. 471:През Средновековието разрешение за развод дава само Църквата, която по принцип отстоява християнската идея за свещения характер на брака. Кралската институция няма право да се произнася по бракоразводни въпроси. Нещо повече именно кралете най-често искали разрешение от Църквата, за да прогонят съпругата си и да сключат нов брак. Във Франция гражданският развод се въвежда със закон едва в 1792 г.

Ст. 498:Камилата говори на смесица от френски, латински и италиански. Подобно на англо-френския говор на Лисан от „Лисан жонгльор“, чуждиците и езиковите грешки на камилата са опровержение на нейните думи, а оттам и на идеята за правосъдие изобщо.

Ст. 765:Въпросните епизоди са предмет на разказите от бранш ІІ.

Ст. 1123:Средновековните практики на клетва пред реликвите на светец често стигат до абсурдни крайности. Наблюдаваме следния парадокс: докато тялото на блаженопочившия запазва своята цялост — основание покойникът да бъде смятан за светец, — предмет на поклонение пред нетленните му останки могат да бъдат и части от това тяло. Така въпросните части от нетленното тяло на светеца започват да се излагат самостоятелно в мощехранилници и техният брой нараства експоненциално. Историчката Брижит Казел констатира: «Почитат се 32 пръста на св. Петър, 60 пръста на Йоан Кръстител, сред които 11 показалци, 13 тела на св. Юлиана, 30 или 40 глави на същата светица и т.н.» (вж. Brigitte Cazelles, Le corps de sainteté , Genève, Droz, 1982, p. 58).

Ст. 1216:Изброяването на имена на кучета от глутницата преследвачи на Лисан пародира дългите поредици с имена на воини в епоса.

Разказът, писан в 1190 г., използва случки и мотиви от по-ранни истории за Лисан. Първоначалната сцена протича в кралския двор, където лъвът свиква всички животни. Отсъства единствен Лисан — повод да се напомнят много от неговите злосторства. Отново се поставя въпросът за съд на Лисан и отново по въпроса няма единодушие. Така дворът решава спорът да се реши в пряк двубой между Изангрен и Лисан. И тук разказът пародира средновековния съдебен дуел като форма на Божия съд. Победеният Лисан се оттегля в манастир подобно на героите от някои епически поеми (например Замонашването на Гийом ): воинът решава да се оттегли в манастир, за да изкупи греховете си, но не променя своя нрав. Лисан постъпва в религиозна общност, ала скоро хищникът у него взема превес над каещия се християнин. Всичко може да започне отначало. Неизменният характер на героя обуславя цикличното повествование.

Ст. 154:Намек за разказа „Лисан лекар“ (1180–1190), в който героят напомня на лъва как ходил в Рим, Салерно и Монпелие, за да търси лек за болния крал. В Салерно (Южна Италия) през ХІ в. е основано първото медицинско училище в Европа. За Франция първенство в това отношение на Монпелие. Градът е прочут със своето медицинско училище от края на ХІІ в.

Ст. 207:В оригиналния текст се казва, че котаракът е изял по-голямата част от тестикулите на свещеника. В този детайл долавяме известна градация спрямо «Лисан на съд» (1179), където Тибер изтръгва само един от двата тестиса на свещеника (вж. «Лисан на съд», ст. 884).

Ст. 228:Реакцията на наложницата повтаря, но в разгърнат вид, жалбата на същия персонаж от «Лисан на съд» (ст. 885), но всъщност възпроизвежда гнева на вълчицата Херсан, когато тя открива, че мъжът и е останал без тестиси (вж. «Лисан жонгльор», ст. 2706–2710).

Ст. 484:Относно пародийния молитвен жест вж. също „Лисан и Изангрен в кладенеца“ и съответната бел. към ст. 339.

Ст. 614:Вж. «Лисан и Изангрен в кладенеца» (бранш ІV).

Ст. 674:Вж. «Риболов с опашка» (бранш ІІІ).

Ст. 742:Вж. «Тонсурата на Изангрен» (бранш ІІІ).

Ст. 760:Вж. «Лисан и змиорките» (бранш ІІІ).

Ст. 1294:Тирадата на Изангрен срещу жените е в съзвучие с антифеминизма, характерен за цикъла за Лисан, а и за много тогавашни автори. В контекста на двубоя с Лисан обаче думите на вълка звучат неправдоподобно и подсказват, че са пародия на широко разпространения антифеминизъм.