Роман за Лисан

Ст. 1:Сир Пиеро. Вероятно става дума за Пиер дьо Сен Клу, споменаван и в други разкази като техен автор. Сред двадесетината анонимни автори на разкази от цикъла той и някой си Ришар дьо Лизон единствени са назовани по име. Но, подобно на други средновековни писатели, на които знаем само името, за Пиер дьо Сен Клу не разполагаме с никакви сведения. Липсата на информация за него също е допринесла той да се споменава по-скоро като митична фигура на първоизточник, който настоящият разказвач оборва или коригира.

Ст. 2:Лисан. На френски името на главния герой е Renart. За разлика от повечето животни в цикъла, чиито имена са от френски произход и най-често са свързани с присъщо физическо качество на съответното животно, Renart идва от немското Reinhardt като собствено име на лисана. Старофренската дума за лисица е goupil. След втората половина на ХІІІ век собственото име Renart измества нарицателното goupil и на свой ред става нарицателно под формата renard. Настоящият превод на Renart с Лисан следва установилата се у нас традиция.

Ст. 3:Изангрен — в старофренски името на вълка идва от персонажа в едноименната поема Ysengrimus , писана на латински в средата на ХІІ в.

Ст. 15:Мотивът, наричан от медиевистите „пролетно начало“ (début printanier) или „reverdie“ (раззеленяване) от средновековните поети, води началото си от провансалската поезия на трубадурите, но през втората половина на ХІІ в. навлиза също в епическите поеми и в романа.

Ст. 20:Епическите шансон дьо жест от цикъла за Карл Велики и много рицарски романи от т.нар. артуриански цикъл (по името на легендарния крал Артур) започват с подобна сцена: в навечерието на важно събитие или по повод на голям празник най-видните личности и рицари се стичат в кралския двор. За нашия разказ това е първият признак за пародия на епоса и романа.

Ст. 35:Мопертюи — убежището на Лисан. Идва от старофренския израз mal pertuis (лоша дупка). Много от разказите за Лисан завършват в Мопертюи. Леговището се описва ту като дупка под земята, ту като крепост или дворец. В някои разкази противоположните характеристики на Мопертюи съжителстват.

Ст. 39:Случката е разказана в «Лисан и вълчицата» (бранш ІІ). Там Лисан обладава вълчицата Херсан на два пъти — веднъж в нейното леговище, втори път в Мопертюи.

Ст. 54:Мечокът Брюн — от френската дума brun (кафяв, кестеняв).

Ст. 79:Бикът Брюан — от френската дума bruyant (шумен, гръмогласен).

Ст. 148:Декларираната готовност на Херсан да се подложи на ордалията на огъня и врящата вода е в пародийно съзвучие с думите на Тристан от едноименния роман на Берул (вж. Тристан и Изолда. Ранни творби , изд. «Изток-Запад», София, 2013, ст. 145–150).

Ст. 167:Първи април — традиционният ден на лъжата символизира естеството на брачната връзка на Изангрен с Херсан.

Ст. 180:Двусмислената клетва на Херсан напомня тази на Изолда от романа на Берул (цит. съч. в бел. към ст. 148), по-специално стихове 4200–4212. В нашия случай двусмислието идва от наслагването на две тоналности — сериозна и иронична. Същото важи и за думите на Херсан от ст. 143–145, където иронията стига до т.нар. антифраза — реторичен похват, при който твърдим нещо, а внушаваме обратното.

Ст. 223:Свети Жил — името на този популярен светец (Gilles) звучи почти като старофренската дума guile (измама, хитрост). Неслучайно светецът се споменава често в текстове с подчертана пародийна ориентация, например във фарса Адвокатът Патлен или в поезията на Франсоа Вийон (XV в.).

Ст. 246:И тук ордалията на огъня е само заявено намерение, както във всички литературни текстове от това време.

Ст. 265:Всеобщ мир — Движението за Божия мир става популярно сред висшето духовенство (епископите) между втората половина на X в. и средата на ХІІ в. По инициатива на Луи VІІ (1155 г.) идеята за Божия мир става официална кралска политика и занапред ще се нарича Всеобщ мир.

Ст. 281:Шантеклер — от френския израз chante clair (пее ясно).

Ст. 325:Купе — от френската дума coupée (отрязана, насечена).

Ст. 329:Положеният в носилка и в колесница труп на кокошката Купе и жалбите на сестра й Пинта пародират широко разпространения мотив за мъртвия воин, оплакван от свой приятел. Негов първообраз са жалбите на Ахил след гибелта на Патрокъл (вж. Илиада , песен 18).