Роман за Лисан

Ст. 367:Заекът Куар — от couard (страхливец, пъзльо).

Ст. 465:С вярата в чудотворното изцеление на гроба на блаженопочившия християнин се злоупотребявало безконтролно и то се приемало като достатъчно основание Божият човек да бъде провъзгласен за светец. До ХІІІ в. канонизирането е въпрос на инициатива на местната църква. От този момент нататък папската институция въвежда контролни процедури (анкети), преди да се произнесе по конкретното предложение за канонизиране.

Ст. 469:Кучето Рьонел изпълнява различни роли в различните разкази, но като цяло е отявлен враг на Лисан.

Ст. 516:Рицарските романи описват често този ритуал на гостоприемство. Маншетите са отделна част от дрехата и могат да се свалят.

Ст. 545:Относно св. Жил вж. бел. към ст. 223.

Ст. 579:Мотивът за животното, яздещо кон, е един от многобройните случаи на наслагване на зооморфизъм и антропоморфизъм, с които авторите постигат комичен ефект.

Ст. 600:Намесите на разказвача, в които той заклеймява някой герой или съчувства на друг, са типичен похват в епическите поеми. Среща се по-рядко и в романа. В цикъла за Лисан авторовите намеси са хипертрофирани — признак за тяхното пародиране.

Ст. 699:Червени монаси — прозвище на тамплиерите, чийто орден е основан в 1129 г.

Ст. 740:В следващата част от бранш І, «Обсадата на Мопертюи», Хермелина, жената на Лисан, подкупва лъва именно със злато, за да освободи от наказание своя съпруг.

Ст. 751:По традиция св. Леонар е смятан за покровител на затворниците и пленниците.

Ст. 885:Мотивът за кастрирането на героя се среща в няколко разкази за Лисан и се свързва с жалбите на съпругата/държанката, оплакваща съдбата си на неудовлетворена жена.

Ст. 1020:Клерво е център на Цистерцианския орден на белите монаси, а Клюни — на черните монаси от Бенедиктинския орден.

Ст. 1035:Привидното покаяние на Лисан е основна хитрина за измъкване от трудно положение. Към края на ХІІІ в. се забелязва преход от публичното покаяние към индивидуалната изповед, официално въведена с решение на Латеранския църковен събор (1215 г.). Въпреки че става дума за ново явление, то не убягва от иронията на авторите за Лисан.

Ст. 1052:Тези две приключения не са описани в запазените разкази за Лисан и Изангрен.

Ст. 1059:Епизодът е разказан в «Лисан и Примо̀». Подобно на брат си Изангрен вълкът Примо̀ бива изигран от Лисан.

Ст. 1065:Вж. разказа «Риболов с опашка» от настоящото издание.

Ст. 1077:Изповедта на Лисан е по същество резюме на множество епизоди от цикъла. Тъй като някои от тях не са включени в настоящото издание, конкретни препратки не посочвам.

Ст. 1322:Името на овена Бьолен идва от глагола bêler (блея).

Ст. 1325:Таралежът Еспинел — от espine (бодил).

Ст. 1326:Катерицата Русел — от rousse (рижава).

Ст. 1327:Паунът Петипа — от petits pas (ситни стъпки).

Ст. 1394:Християнското поклонничество е знак за покаяние и подражание на Иисус Христос по пътя му към Голгота, където бива разпънат на кръст.

Ст. 1441:Кралица Фиер — от fière (горда).

Ст. 1452:В рицарските романи на раздяла дамата подарява пръстен на своя любим.

Ст. 1518:Дисагите и тоягата са емблематични атрибути на поклонника.

Ст. 1524:Ироничен намек за Нур-ед-Дин, султан на Алепо, който в 1161 г. нанася тежко поражение на участници във Втория кръстоносен поход.

Ст. 1533:Вж. бел. към ст. 579.

Ст. 1562:Плъхът Пеле — от pelé (келяв, проскубан).

Ст. 1563:Конят Феран — от глагола ferrer (подковавам).

Ст. 1567:Порът Петифуиньор — от petit fouineur (дребният, ровещ в земята).

Ст. 1570:Охлювът Тардиф — от tardif (бавен, закъсняващ).

Ст. 1608:Персхе — от perce haie (който пробива плет, ограда).