Роман за Лисан

Фабулата на петия разказ „Лисан и вълчицата“ е по-различна. Без да влиза в пряко единоборство с вълка Изангрен, Лисан засяга мъжкото му достойнство: обладава на два пъти вълчицата Херсан и унижава техните деца. Нещо повече, като измисля все нови доводи за манипулиране на другия, Лисан убедително отрича стореното. Дистанцията между фактите и тяхното интерпретиране се оказва разтеглива до безкрайност. В нея бъдещите автори на разкази за Лисан ще положат своите повествования. Темата за обруганата чест на Изангрен, за блудството на Херсан и за безцеремонната похотливост на Лисан стои в основата на множество истории, сред които се открояват „Лисан на съд“, „Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн“, „Дуелът между Лисан и Изангрен“, публикувани в настоящото издание.

Ст. 8:Лашевр — предполагаем автор на роман за Тристан и Изолда, който не е достигнал до нас.

Ст. 11:Очевидно става дума за героя от романа на Кретиен дьо Троа Ивен рицаря с лъва (изд. „Изток-Запад“, 2013).

Ст. 17:В пролога на рицарския роман авторът обичайно легитимира своето начинание с пропуски или неточности, допуснати от неговите предходници. Същия мотив срещаме в началото на „Лисан на съд“. Прологът на бранш ІІ е художествена условност, доколкото в разказите, включени в него, враждата между Лисан и Изангрен остава на заден план.

Ст. 129:Съновидението е често срещан мотив в епопеята и в романа. С него авторите постигат главно две повествователни цели: анонс на бъдещи събития и тълкуване на минали случки. И в двата случая обаче съновидението е забулено в неяснота. Така анонсът и интерпретацията не отслабват интереса на публиката, напротив, имат интригуващо въздействие. Подобна роля изпълнява и сънят на Шантеклер: да предсказва иносказателно.

Ст. 346:Чичо Шантеклен — от chante (пее) и clin d’œil (намигване, примижаване).

Ст. 409:Малвоазен — от mal (лош) и voisin (съсед).

Ст. 491:Вж. бел. към ст. 265 от «Лисан на съд».

Ст. 1251:Малкрьо — от mal creux (лоша кухина). Наименованието на леговището на Лисан е синоним на по-разпространеното Мопертюи (лоша дупка). В този, на пръв поглед незначителен детайл, долавяме естетиката на разказите от цикъла на Лисан: да възпроизвеждат под формата на варианти едни и същи места на действие, а в крайна сметка и аналогична повествователна схема.

Трите разказа от този бранш са писани в 1178 г. Те утвърждават образа на тържествуващия измамник Лисан. Всички негови начинания завършват с успех. Анонимните автори заимстват мотиви и епизоди от латинската поема Ysengrimus , дело на някой си Нивар от Гент (1148 г.). Иронията по адрес на монашеските ордени, характерна за Ysengrimus , тук прераства в злъчна сатира. Друг сюжетен източник са фолклорни разкази: Лисан се преструва на мъртъв, за да се добере до каруцата с риба; вълкът, подведен от Лисан, лови риба с опаката си, която замръзва в ледената вода. Т. нар. странстващи мотиви са умело вградени във фабулата на конкретните разкази.

Ст. 233:Абатството в Тирон (западно от Версай), основано в 1113 г., впоследствие се присъединява към Цистерцианския орден. Неговите членове се отличават с аскетичния си живот. Оттук и комизмът в думите на Лисан, представящ се за монах от тази конгрегация.

Ст. 258:Глава 39 от Устава на Бенедиктинския орден препоръчва умерено хранене и въздържане от месо от четирикопитни.

Ст. 357:В латинската сатира Ysengrimus Лисан подвежда вълка да стане монах в бенедиктински манастир и му обещава да вкуси там всевъзможни лакомства. Заради скандалното си поведение в манастира Лисан бива прогонен от монасите.

Ст. 406:В латинския разказ Ysengrimus авторът Нивар описва как вълкът лови риба с гола опашка, т.е. без ведро.

Разказът, създаден в 1178 г., е сред ранните истории за Лисан. Анонимният автор дава безспорни доказателства за литературна зрялост, макар че заявява в началото скромното си намерение единствено да развлича. На пръв поглед „Кладенецът“ се придържа до вече утвърдената линия в историите за Лисан: гладът отвежда героя до място с храна в изобилие, където попада и антагонистът Изангрен; в надлъгването превес има Лисан, а вълкът на всичко отгоре яде здрав бой, но накрая отървава кожата и бързо се възстановява от раните. В този добре познат фабулен строеж авторът въвежда ново място на действие — кладенеца. Там Лисан иска да утоли жаждата си. Кладенецът структурира цялостния смисъл на разказа. Авторът го обвързва с две основни функции: рефлекторна (водната повърхност отразява лика на надвесилия се над нея) и векторна (движението в шахтата е възможно само по вертикалната ос горе/долу). Принципно безспорни, физическите особености на кладенеца се оказват илюзорни. Образите, отразени във водната повърхност, се възприемат като други същества. Първоначалното значение на опозицията горе/долу (душите на праведните натежават и слизат надолу, докато на грешниците се издигат нагоре) бива преобърнато „с главата надолу“. В несъвпадението между реалната фигура и нейното отражение, между първоначалното и новото значение на движението по вертикала авторът вгражда историята за двама хитреци, всеки от които мами другия. Аналогията между природата на героите и мястото на действието (кладенеца) свидетелства за художествен усет и за талант, сътворил истински шедьовър на късия разказ.