Роман за Лисан

Ст. 7:Антиклерикалният дух на новия разказ се обяснява с единственото намерение публиката да се забавлява, а не да се поучава. Авторът се разграничава от популярните по онова време жития на светци. Отказът му да възпроизвежда ценностите на християнската книжнина за широката публика подсказва новия дух на цикъла за Лисан.

Ст. 18:За връзката лудост/мъдрост/истина говорят още древните автори (вж. Платон, Федър , 244 a, b, c; апостол Павел, Първо послание до коринтяни , 1, 18–31). Темата, застъпена също в редица рицарски романи, достига своята пародийна кулминация във фарса Адвокатът Патлен (XV в.) и в Сервантесовия Дон Кихот . Във Възхвала на глупостта (1511) Еразъм нарича „морозофи“ безумците, които се опитват да минат за мъдреци.

Ст. 63:Относно белите монаси вж. бел. към ст. 1020 от „Лисан на съд“.

Ст. 136:И тук Лисан реагира като в разказа за змиорките: първо засища глада си със сурово месо, после опича останалото. За пореден път наблюдаваме съжителство на животинското начало с човешкото.

Ст. 245:Мотивът за мнимата смърт на Лисан присъства в «Лисан бояджия. Лисан жонгльор» и в «Лисан и змиорките», писани 12 години след «Кладенецът» (1178 г.). Във всеки от тях мотивът търпи изменения. Докато в «Лисан и змиорките» героят се преструва на умрял, в «Кладенецът» той се обявява за покойник. В «Лисан жонгльор» слухът за неговата смърт тръгва от другите. А в «Дуелът между Лисан и Изангрен» всички смятат победения Лисан за убит, когато той оживява и отправя поредното си предизвикателство.

Ст. 295:Вж. «Лисан и вълчицата», ст. 1131.

Ст. 324:Вж. бел. към ст. 1035 от „Лисан на съд“.

Ст. 339:Още ранната християнска традиция влага символика в посоките изток-запад. Корабите на християнските храмове са на изток, гробовете също следват оста изток-запад, като на изток се полага горната част на тялото. Молещият се християнин също трябва да е обърнат с лице към изток. Бурлесковите жестове на Изангрен пародират под формата на инверсия въпросната традиция.

Ст. 371:Халеб, днешно Алепо. Вж. бел. към ст. 1524 от „Лисан на съд“.

Ст. 474:Вж. бел. към ст. 1625 от „Лисан на съд“.

Трите разказа от този бранш са писани през 70-те години на ХІІ век. Основните черти на антагонистите са вече определени. Макар и самостоятелни, между интригите на първите два разказа има последователност: в първия вълкът мами Лисан в подялбата на свинския бут, във втория получава възмездие. Водещ елемент и в двете истории е мотивът за глада. Третият разказ, „Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн“ въвеждат темата за кралското правосъдие във връзка с прелюбодеянието на Лисан с вълчицата Херсан. Сюжетно разказът предхожда и подготвя „Лисан на съд“ от бранш І. За пръв път кралският двор е представен като трибунал, който изслушва тъжителите Изангрен и Брюн, преди да обсъди доводите „за“ и „против“ жалбите. От този момент нататък съдебното заседание се изражда в свада между съдебните заседатели. Накрая те се обособяват в два враждуващи лагера или по-точно в две вражески армии. Противниците на Лисан имат за предводител песа Рьонел, провъзгласен за най-мъдрия и обективен съдия. Всъщност той се оказва най-ожесточеният преследвач, който с хитрост иска да залови Лисан. Пародийната претенция на правосъдието да помири страните в спора прераства във военно опиянение, обхванало и двата лагера.

Ст. 58:Относно мнимата смърт на Лисан вж. бел. към ст. 245 от «Лисан и Изангрен в кладенеца». Мотивът, редом с други ситуации на недоразумение, е типичен прийом във всички жанрове на масовата култура.

Ст. 150:Вероятно става дума за св. Яго (Сантяго) от Компостела, прочуто място за поклонение.

Ст. 182:В средновековното облекло ръкавът е самостоятелен елемент. Вж. бел. към ст. 516 от „Лисан на съд“.

Ст. 271:Вж. «Лисан и вълчицата», ст. 1259–1294.

Ст. 284:Въпросният двубой е описан в „Дуелът между Лисан и Изангрен“ (1190).

Ст. 295:През ХІІ в. конетабълът е пръв военен съветник на суверена, а в негово отсъствие — главнокомандващ кралската армия.