Ст. 2334:Мотивът за неузнаваемостта на героя заема централно място в този разказ.
Ст. 2372:Думата жонгльор произхожда от латинската joculator (смешник, подигравчия), производна на jocus (шега, игрословие). Средновековният жонгльор съчетава умения на рецитатор, музикант, певец, фокусник. А често развлича публиката и с дресирани животни. В този смисъл ролята на жонгльор е маска на Лисан и едновременно с това разкрива истинския му облик.
Ст. 2379:В други разкази името Галопен не се свързва с Лисан. В «Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн» (ст. 1077) Галопен се казва заекът. Вероятно името е заемка от епически поеми ( Гарин Лотарингеца , Замонашването на Ренуар , Ели от Свети Жил ), където така се наричат някои епизодични персонажи с комични роли.
Ст. 2393:Имената на героите, изброени от Лисан, говорят за добро познаване на разкази от т.нар. Британска материя.
Ст. 2466:Българският превод пропуска глагола „съм“, за да подскаже езиковите грешки на Лисан. Всъщност тук и по-горе „чужденецът“ Галопен използва неправилно глагола „съм“ (être) в минало време и вместо формата „fust“ (беше) изрича инфинитива „foutre“ (вулг.: „шибам“, „чукам“). Между неправилното говорене на персонажа и непристойното му поведение (прелюбодеянието с Херсан) има пряка връзка.
Ст. 2583:Епизодът е очевиден отзвук на сцената от „Лисан на съд“, където котаракът Тибер откъсва тестикула на един свещеник. Кастрирането на Изангрен бележи градация на мотива. Негово комично продължение са жалбите на Херсан по загубената мъжественост на своя съпруг, както и грубоватите й подозрения, че той се е отдал на някоя монахиня.
Ст. 2806:Безансон, главен град на областта Франш Конте (Източна Франция), е испанско владение до ХІV век, тъй че Лисан го споменава като чужда страна.
Ст. 2861:Поредна бурлескова ситуация: Лисан се хвали със своя репертоар на жонгльор, но греши имената на най-известните герои от епоса за Карл Велики. Грешките, резултат от разменени срички в имената (Оливан вместо Оливие, Ролие вместо Ролан, Шарлон вместо Шарл), са от игрови характер, доколкото всеки разпознава истинските имена, а и еднаквия принцип на тяхното преиначаване.
Ст. 2989:Хермелина очаква, легнала по гръб, новия си съпруг Понсет, подобно на кралицата Фиер (вж. „Обсадата на Мопертюи“, ст. 1784), обладана в същата поза от Лисан. И тук наблюдаваме типичната за разказите за Лисан подмяна на животински черти с човешки.
Ст. 3031:Очевидно в този момент се появява и Херсан, избягала от импотентния си съпруг. Така Лисан се обръща и към нея.
Ст. 3176:За разлика от хората — селяни, монаси и свещеници, — представяни все като жестокосърдечни, поклонникът помирител е изключение. Ала и той, подобно на другите човешки същества, е само епизодичен персонаж, чиято намеса води до рязък обрат на ситуацията.
Ст. 3210:В някои куртоазни новели-ле (вж. Мари дьо Франс, Куртоазни новели-ле , изд. „Изток-Запад“, С., 2012, „Орловите нокти“, „Нещастникът“, „Славеят“) героят описва в поема или разказ преживяното. По същата логика, но очевидно с пародийна цел, тук Лисан става разказвач на своите подвизи, а Хермелина — негова слушателка.
Петте кратки разкази от този бранш са най-ранните от цикъла за Лисан. Писани са в периода 1174–1177 г. вероятно от Пиер дьо Сен Клу. Фабулата на първите четири следва една и съща логика: огладнелият Лисан хвали по-малко и по-слабо от него животно, за да го прилъже да се доближи и за да го изяде. Но в крайна сметка набелязаната жертва се отървава, защото се оказва по-хитра от Лисан или защото в последния момент се появяват хора и зли кучета, от които злосторникът бяга. Житейската истина „Хитрост хитрост прехитря“ (вж. „Лисан и котаракът Тибер“, ст. 807) и резките обрати потвърждават простичката идея, че находчивостта и съобразителността побеждават грубата сила. По същата логика впоследствие и Лисан ще побеждава вълка Изангрен. Надхитрян от по-слабите, бит и дран до смърт от хората и кучетата, Лисан все пак оцелява. Възстановява се бързо от побоя, без да е извлякъл поука от своето поражение и без да се стреми да се промени. Така всичко може да започне отначало по формулата за циклично повествование.
Читать дальше