Роман за Лисан

Ст. 1625:Бързото оздравяване след тежки рани е типично за воина от епоса и за рицаря от куртоазния роман. В комичните жанрове фаблио и фарс физическото малтретиране буди смях и не води до сериозни последици. Подобна е трактовката на мотива и в разказите за Лисан.

Разказът е продължение на „Лисан на съд“. За разлика от първата част, където в кралския двор антагонистите привидно участват в съдебна процедура, тук военната тема доминира първоначално. Мотивът за обсадата е типичен за епоса. В хода на разказа обаче той остава на заден план, когато Лисан се гаври с основните участници в обсадата и най-вече с краля Лъв. Следва залавянето на злосторника и неочакваното му освобождаване със съдействието на кралицата Фиер, която Лисан наскоро е обладал. От своя страна Хермелина, съпругата на Лисан, подкупва с дарове и злато краля, за да прости той на Лисан. Последните епизоди от тази част — погребалното шествие с трупа на плъха Пеле, предизвикателствата на Лисан, талисманът, дарен от Фиер, декларираното намерение на Лисан да стане отшелник — са аналогични на заключителните епизоди от „Лисан на съд“. Тук виждаме една от особеностите на разказите за Лисан: всяка нова история се изгражда от вече познати мотиви, като в същото време ги вписва в нов общ смисъл. Оригинални находки в „Обсадата на Мопертюи“ са мотивите за обсадената крепост, странното обезвреждане на врага, неочакваното освобождаване на Лисан. Кралят е осмян по безпрецедентен начин — слаб военачалник, рогоносец, корумпиран суверен, докато антагонизмът между Лисан и Изангрен остава на заден план. В свят без морални и политически добродетели подчертано неправдоподобните провокации на Лисан завършват с успех.

Ст. 1672:Вж. «Лисан и петелът Шантеклер» от настоящото издание.

Ст. 1698:Лисан изброява публично своите «подвизи» като доказателство за своята безнаказаност.

Ст. 1835:Героизмът на охлюва е кулминация в бурлесковото описание на сражението.

Ст. 1927:Вж. бел. към ст. 1452. Сред множеството случаи от куртоазната литература, в които дамата дарява пръстен на своя избраник, ще спомена три: 1) На раздяла с Тристан Изолда му оставя своя пръстен (вж. бел. към ст. 148 от настоящото издание и стихове 2708–2713 от цит. съч.); 2) Ивен получава от съпругата си вълшебен пръстен, който ще го опази от беди (вж. Кретиен дьо Троа, Ивен, рицаря с лъва , изд. «Изток-Запад», С., 2013, ст. 2600–2608); 3) Гениевра дарява на Ланселот също вълшебен пръстен (вж. Отвличането на Гениевра, изд. «Изток-Запад», С., 2013, с. 94).

Ст. 2011:Думите на Лисан са своеобразен анонс на епизода за сватбата на Хермелина с Понсет от «Лисан жонгльор».

Ст: 2119:Шов, съпругата на плъха Пеле, от chauve (плешива).

Ст. 2120:Фов — от fauve (жълто-червеникава).

Ст. 2175:Ланфроа и Ожие Датчанина — популярни епически герои.

Двете заглавия не изчерпват сюжетно третата част от бранш 1 с нейните пет самостоятелни епизода около Лисан и Изангрен. Кралят и кралският двор отсъстват, а сблъсъците между двамата антагонисти са по-директни. Тяхно продължение е свадата между двете съпруги Херсан и Хермелина от последния епизод. Докато единоборството между Лисан и Изангрен пародира индивидуалните конфликти от епопеята и романа, свадата между дамите и бързото им сдобряване са представени възпроизвеждат иронично сцена, типична за комичните жанрове. Най-оригиналният елемент от тази част е жонгльорската роля на Лисан. Хитростите и измамното слово на персонажа са присъщи на неговата природа. Обвързани с ролята на жонгльор, те поставят под въпрос истинността на репертоара на тогавашните странстващи артисти, които изпълняват песни и най-различни разкази. Лисан жонгльор се представя за чужденец, допуска умишлено езикови грешки, повечето от които са с обсценна конотация. Лисан жонглира с думите. От неговите уста казаното звучи принизено, неволно преиначено. Комизмът тук е плод на двусмислие. Публиката знае, че Лисан играе ролята на жонгльор, а в същото време словото бива обезобразено сякаш спонтанно, неволно.

Ст. 2229:С безкрайните си метаморфози Лисан е персонаж от протеевски тип. Лишен от идентичност, той се преобразява с лекота. От една страна, Лисан не еволюира, от друга, променя се непрекъснато. Тези противоречиви страни в природата на героя са възможни при условие, че той е чиста външност — без психика, без вътрешен мир и в крайна сметка без характер. Оттук и нежеланието на Лисан да бъде разпознаван.