Роман за Лисан

По пътя си Лисан видял [160]
един заможен дом с градина,
натам поел и като минал
оградата, му се видяло,
че там от плъхове гъмжало,
и с облекчение си казал: [165]
„Все пак не съм дошъл напразно,
ала как мога да ги хвана?“
И както той бил там застанал,
щурец съзрял и потреперил
от страх. Щурецът с вид наперен [170]
припявал близо до пещта,
но секнала му песента,
защото тъкмо забелязал
че някой в двора тихо влязъл.
„Ах, вие пеете чудесно“ — [175]
подел хитрецът. — „Две-три песни
изпейте ми и ще ви дам
награда.“ — „Бих желал да знам
какво по-точно ви се иска“ —
отвърнал другият и близко [180]
до него кацнал. И тогава
Лисан изхлузил си ръкава 108
и щом чул първите му трели,
подхвърлил: „Браво! Ти спечели!“,
ръкава метнал на земята [185]
и в миг отворил си устата
с готовност да го изяде…
„Всевишни Боже, откъде
се взе тоз изверг нетърпим,
тоз сатанински пилигрим, [190]
тоз звяр, внушаващ смут и страх?
Току-що аз смъртта видях,
но Господ беше милостив
и ето, че съм още жив,
Лисане“ — рекъл му щурецът. [195]
„Пиян си май — подел хитрецът. —
Та аз към требника ти бях
насочил своя взор и щях,
ако успешно бях го вкарал
в корема си, репертоара [200]
да ти науча. Страшна болест
ме е налегнала отколе…
Да, песента ми е изпята,
но грях ми тегне на душата
и трябва да се изповядам. [205]
Аз мисля, че на теб се пада
да го направиш — ти ще можеш
подход най-верен да приложиш.“
„Я по-добре иди при друг —
свещеници не липсват тук.“ [210]
Ловци със седем стръвни псета
в миг се явили там, където
щурецът и Лисан били.
Подплашен от тез псета зли,
от виковете на ловците, [215]
Лисан решил да се опита
от таз опасност да избяга,
ала един ловец веднага
насъскал псетата: „Риго,
Плезанс, Трибол и Кларамбо, [220]
веднага след Лисан хукнете
и непременно го хванете!“
Встрани Лисан обаче кривва,
с отскок върху пещта се скрива,
а те се втурват към гората [225]
и тъй изгубват му следата…
Но ето, че в един момент
пред тях изникнал Изангрен
и те на него налетели —
без малко кожата му щели [230]
да одерат. Настанал бой,
отчаяно се бранел той,
а пък ехидният Лисан
злорадо гледал тази бран
и се провикнал със насмешка [235]
към Изангрен: „За свойта грешка,
че сам изяде бута, ти
сега прескъпо ще платиш.“
А в този миг един от злите
копои си забил зъбите [240]
във Изангреновото тяло.
Макар че много го боляло,
вълкът така се разлютил,
че доста псета умъртвил
и пътя към гората хванал [245]
да дири другаде прехрана.

Вървейки из горист балкан,
вълкът се сетил, че Лисан
наскоро спал бил със жена му…
Събудила се ревността му, [250]
по пътя към дома си свил
и във един момент открил
жена си, както си седяла
навън. Развихрен като хала,
вълкът започнал да я рита, [255]
крещейки: „Курво недобита,
развратнице, мръсницо гадна,
така се случи, че попаднах
в момента, в който те напъна
Лисан, и ядно взор отвърнах [260]
от тебе, блуднице такава!“
Щом чула как я обвинява
мъжът й, тя се възмутила,
но въпреки това решила
да му разкаже по-обстойно [265]
за тази случка непристойна:
„Наистина, съпруже, бях
озлочестена, но аз грях
в тоз случай нямах и вината
е във Лисан: той заднишката [270]
там изнасили ме, уви. 109
Но аз те моля, забрави
това, защото с думи ние
обидата не ще изтрием.
Ти знаеш, че които спорят [275]
за нещо, към съда във двора
обръщат се и съблюдават
туй, що съдът постановява.
Кажи, защо да не отидем
във двора, с краля да се видим, [280]
та от Лисан да се оплачем
надлежно пред съда, така че
принуден да се види той
греха си да изкупи в бой. 110“
„Добре де! — поуспокоен [285]
приел съвета Изангрен. —
Защо ли злобата обзе ме?
Аз вярвам, че съдът ще вземе
в тоз случай моята страна,
тъй че за своята вина [290]
и причинените щети
Лисан прескъпо да плати.“
И те потеглили на път,
решени в двора чак да спрат.
Крал Лъв за конетабъл 111бил [295]
вълка отдавна назначил,
зачитайки му мъдростта,
безстрашието, сръчността,
и Изангрен все вярвал, че
лъвът Лисан ще привлече [300]
в съда и в много кратък срок,
ще му даде добър урок.
Всевластният премъдър крал
придворните си бил събрал
на съвещание. С корона, [305]
достойно той седял на трона,
а пък животните, смълчани,
изслушвали го със внимание.
И ето, че в един момент
дошли Херсан и Изангрен. [310]
Въздишайки пред краля Лъв,
съпругът думата взел пръв:
„Законът днес се нарушава
и правдата се задушава.
Кралю, нали със ваш декрет [315]
установен бе най-строг ред
в съпружеските отношения.
А колко много нарушения
Лисан извършил е до днес!
Потъпквайки морал и чест, [320]
той с вас не се съобразява,
а пък и мен опозорява,
въвеждайки във грях жена ми,
Той непрекъснато я мами
и ни роднинство, нито брак [325]
зачита блудният хъшлак.
Във никой случай не мислете,
че аз, кралю мой, съм клеветник.
Не бих го никога петнил,
но и не бих Лисан прикрил — [330]
свидетел ми е и Херсан.“
А тя додала: „За Лисан,
това, кралю, съвсем е вярно.
Той ме задиря най-коварно
и всячески ме съблазнява, [335]
но аз на всичко устоявам.
Откакто в брак съм с Изангрен,
Лисан все влачи се след мен,
безспир подмамва ме със разни
обети, дарове, съблазни. [340]
Но не обръщам аз внимание
на неговите излияния —
не лъжа ви, кълна се в Бога.
Преди два дни в една бърлога
видя ме той и изотзад [345]
с мен се изгаври този гад
пред погледа на Изангрен.
Като от удар поразен
бе моят мъж, ала срамът
на мене падна този път.“ [350]
Едва привършила Херсан
и Изангрен подел: „Лисан
при този случай, без съмнение,
извърши явно престъпление,
погази право и морал. [355]
Кралю, понеже тук сте сбрал
бароните си, аз присъда
заслужена държа да бъде
издадена. Щети премного
Лисан ни причини, ей Богу. [360]
Вълчетата ми вкъщи той
нахока грубо и до бой
чак стигна, а освен това
ги копелета назова
и рогоносец мен изкара, [365]
защото бил Херсан прекарал.
Измислици, сплетни и глуми,
кралю, са неговите думи,
изказани по наш адрес.
А ни веднъж Лисан до днес [370]
не е пропуснал случай сгоден
да ме срами. От похот воден,
на мене той преди два дена
ми спретна много долна сцена.
В леса с Херсан на лов бях аз, [375]
преследвах дивеч и тогаз
видях със своите очи
съпругата ми как клечи,
а той такова я отзад.
Обзет от ревност и от яд, [380]
аз укор гневен му отправих,
а той невинен се представи
и даже се закле, че можел
и аргументи да изложи,
че хич не бил виновен. Ето [385]
едно безочие, което
присъда строга заслужава,
та никой да не си внушава,
че може като този скот
злини да върши цял живот.“ [390]
„Това ли имаше да кажеш?“ —
попитал го лъвът с тон важен.
„Да, сир. Аз много съжалявам,
че случаят обществен става,
но името ми той окаля.“ [395]
„Херсан, — подел на свой ред кралят —
от тези думи аз разбирам,
че често ви Лисан задиря.
А случвало ли се е повод
да му дадете?“ — „Не!“ — отново [400]
намесила се тя. — „Тогаз
защо ви бе обхванал бяс,
та в неговия дом сама
отидохте?“ — „Кралю, нима
подобно нещо съм твърдяла? [405]
Че да не съм обезумяла!
Бях с конетабъла — той тук
присъства и е мой съпруг.
Та кой би го заподозрял
в лъжа?“ Стъписаният крал [410]
възкликнал гръмко: „Боже мили,
но как така ви изнасили
Лисан, как може пред мъжа ви
той да се метне на гърба ви?“
Не се сдържал съпругът, станал [415]
и свойте жалби пак подхванал:
„Кралю, не бива да се счита,
че се надявам на защита
от вас. Не вземайте страна.
Но истината е една! [420]
Ако Лисан бе в тоз момент
изправен тук пред вас и мен,
доказал бих и то безспорно,
че пред очите ми позорно
той се погаври със жена ми. [425]
Не си мислете, че ви мами
един покорен ваш васал.“
Съобразителният крал
не можел да допусне в двора,
зарад съмнителна история, [430]
дори един човек да бъде
без никакъв вина осъден.
Ала го глождело съмнение,
че на подобно престъпление
Лисан способен е, и даже [435]
си мислел да не го накаже,
но Изангрен се инатял,
а кралят Лъв все пак държал
въпроса им да уреди
и рекъл: „Както се твърди, [440]
от пламенна любов Лисан
е тъй постъпил със Херсан
и затова му бих простил,
Но аз съм ви предупредил,
че в този двор закони има [445]
и ние грешка непростима
ще сторим днес, ако съдът
не се произнесе.“ Лъвът
най-сетне си насочил взора
накъм камилата, че в двора [450]
от всички тачена била.
Тя от Ломбардия дошла
току-що и донесла в стана
константинополския данък.
Самият папа бил я пратил, [455]
защото виждал свой приятел
във нея. 112А на туй отгоре
била сред тачените в двора
правозащитници и кралят
й рекъл: „Чул съм, че ви хвалят, [460]
госпожо, за премъдростта ви.
Пътували сте в ред държави
и случаи подобни там
сте срещали. Държа да знам
каква присъда според вас [465]
да издадем в тоз върхов час.“
А тя пристъпила към трона
и рекла: „Сир, според закона
при посегателство над брака,
ти длъжен да разпиташ всяка [470]
страна, участваща във спора. 113
Пръв подсъдимият говори,
а щом се случи да не знае
сам себе той да оправдае,
наказваш, както се полага. [475]
Във този случай аз предлага
Лисан, хитреца дяволит,
да бъде с камъни пребит
или на клада го пратѝ,
ако не може да плати [480]
в най-кратък срок надлежна глоба
(туй значи, казано във скоба,
да предостави си имота
за ползване от обществото).
Престъпник трябва скъпо плаща. [485]
Ти, сир, в момента се захваща
със свято дело — чист бъди
и справедливо отсъди
във името на кръста Божи.
Ако не щеш или не можеш [490]
поддържа безпристрастна теза,
ще сториш както Юлий Цезар.
В говоренето ти внимавай,
придворни много уважавай…
А щом не можеш, напусни [495]
двореца и монах стани.
Не съблюдаваш ли закона,
не ти е мястото на трона.“ 114
Едни били, наглед поне,
доволни, а пък други — не. [500]
След менторските й слова
Лъв Знатни с вдигната глава,
подел: „Животни най-отбрани,
към вас, които сте събрани
в таз шатра, се обръщам аз: [505]
дойде решителният час
да кажете дали да дирим
вина у който е раздиран
от силна, неподвластна страст.“
Усамотили се тозчас [510]
животните, за да обсъдят
какво решение да бъде
гласувано във този случай:
Бришмер, еленът, бил научил
за хитрините на Лисан [515]
отдавна. Чувствал се призван
и Брюн мечокът да изкаже
становището си — той даже
на строги санкции държал.
Босан, глиганът, не можал [520]
да скрие свойто възмущение
от неговото поведение.
Еленът се изправил пръв
и със поклон пред краля Лъв
взел отривисто да говори: [525]
„Току-що Изангрен, сеньори,
представи своето прошение
срещу Лисан. Сега решение
ни предстои. Наш братовчед
е Изангрен и наш съсед, [530]
но според правото, което
е в сила, ще ни трябва трето
лице — на нашето събрание
са нужни още показания…
Не бива, с право и без право, [535]
да бъде някой обвиняван.
В тоз случай на вълка жената
не ще е редно да се смята
за безпристрастен прям свидетел.
Бидейки самозван владетел, [540]
той би могъл да я принуди
да ни излъже и изнуди.
Друг някой нужен е на нас.“
„Сеньори, знаете, че аз
съм съдия — подел мечокът — [545]
и мога най-добра насока
сега на делото да дам.
Вълкът, доколкото аз знам,
е конетабъл уважаван
и той напълно заслужава [550]
доверието ни. Херсан
се произнесе за Лисан
и можем да се доверим
на нея.“ — С тон неумолим
Босан отвърнал му: „Сеньор, [555]
не искам с вас да водя спор,
но ще ми кажете ли кой
от споменатите герои
е по-добър? Ако за вас
това е Изангрен, при нас [560]
Лисан със сигурност се смята
за по-почтен и акуратен?
Приемем ли туй ваше мнение,
не можем до добро решение
да стигнем. Всеки в таз страна [565]
могъл би своята жена
да призове като свидетел
и да държи да му дадете
сто су. Но знайте, че дордето
все още ми тупти сърцето, [570]
това не ще допусна аз.
Сеньор Бришмер, по-скоро вас
бих подкрепил, защото знам,
че вие сте мъдрец голям
и че където и да ида, [575]
едва ли мъж по-прям ще видя.“
„Сеньори — рекъл лопатарът
Плател, — аз лично имам вяра
на Изангрен, а той в тъжбата
бе споменал, че и храната [580]
веднъж хитрецът му задигнал,
че без окото му да мигне
Лисан и рожбите му бил,
че даже изпикал се бил
върху горките му дечица, [585]
че копелета и мръсници
наричал ги. По мое мнение
това е тежко провинение
и щом Лисан не си признае
вината и не се разкае, [590]
това безспорно означава,
че той все тъй ще продължава.“
Мечокът Брюн го подкрепил:
„Съгласен съм. Срам и резил
за който на Лисан прости! [595]
Той щеше да опропасти
на Изангрен дома. Днес ние
носа му трябва да натрием
и жертвата да защитим.
Какво ли този нетърпим [600]
престъпник у вълка е дирил?
Да го оставим ли да вири
носа си? Лудост би било,
ако за стореното зло
не бъде той наказан строго. [605]
Тук магистрати има много
и разни мнения ще чуем.
Лъвът, владетелят ни, всуе
с ищеца днес се подиграва
и безпардонно поощрява [610]
един мерзавец и простак.
Но аз отлично зная как
да отмъстя за Изангрен.
Дано и Господ бъде с мен!
И аз държа да се оплача [615]
от изверга, от подмазвача
Лисан. Той пробва много пъти
и моята вода да мъти.
Веднъж омразният нахал
зад някакъв стобор съзрял [620]
едно имение богато,
а в двора — къща на два ката.
Грижлив стопанин там живял,
с кокошки двора му гъмжал,
от тази плячка съблазнен, [625]
Лисан в един прекрасен ден
във двора вмъкнал се и там
изял над трийсет птици сам.
Селякът люто се заканил
злосторника Лисан да хване… [630]
Лесът съвсем наблизо бил
и умният стопан решил,
че в своя двор широк ще може
капани лесно да заложи.
Лисан бил много притеснен, [635]
ала досетил се за мен:
помислил си, че във сравнение
със него по телосложение
значително го превишавам
и че ако го придружавам, [640]
ще хванат мен и мен ще бият,
а ще остане той самият
вън от опасност — здрав и читав.
Отчитайки, че предпочитам
меда пред всичко на земята, [645]
дойде той миналото лято
(май Еньовден не беше минал)
и рече: «Знам, че медовина
обичаш, драги Брюн. Аз вчера
едно гърне със мед намерих.» [650]
«Къде е?» — «У Констан от Ну» —
«Медът за моето меню
е много важен и се питам
ще мога ли да го опитам?»
«Излишно е да се съмняваш — [655]
нали затуй те известявам.»
Полята бяха се покрили
с жита току-що вретенили,
един ден аз и той, двамина,
проникнахме в една градина, [660]
големи зелки там видяхме,
стаихме се и престояхме,
без да помръдваме, дордето
се стъмни. Мислехме гърнето
да счупим тайно в тъмнината, [665]
но лакомникът крадешката
със своя ненаситен взор
обходи стихналия двор
и върху сламата съзря
кокошки. Мигом се добра [670]
до таз съблазън и без страх
се хвърли на една от тях.
Останалите от уплаха
неистово се разпищяха
и много селяни тозчас [675]
се устремиха срещу нас.
Поне две хиляди на брой
те бяха. Чу се страшен вой
на кучета и трийсетина
мъже дойдоха в таз градина [680]
кой със мотика, кой с тояга
и погнаха Лисан веднага.
Развихри се такава врява,
че почна да ме дострашава.
Лисан там всичките пътеки [685]
познаваше и надалеко
се готвеше да се отправи,
а мен самичък ме остави.
Аз викнах му: «Сеньор, ти бягаш,
а мене ме на смърт излагаш!» [690]
«Кой както може се спасява,
щом нужда гони го — тя дава
крила на старците дори.
Побързай, сили не пастри!
Чуй селяните как крещят, [695]
че искат да те осолят.
Пък ако кожата тежи ти,
ще бъде на кожух ушита
и ще я носи някой друг.
Дордето ти се бавиш тук, [700]
сеньор, напред ще ида аз
да сготвя овреме у нас
кокошката… Я да попитам
дали със сос я предпочиташ?»
Почувствах се като във ада, [705]
видях как псета ме нападат,
стрели над мене заваляха,
селяците все тъй крещяха
и стана страшна олелия.
Наложи ми се да се бия [710]
със кучетата озлобени,
тъй както никой като мене
не се е бил до днешен ден.
Но забелязах в тоз момент,
че селяните се тълпят, [715]
готови да ме умъртвят.
На кучетата гръб обърнах,
към селяните се извърнах,
на тях стремглаво връхлетях,
а те, обхванати от страх, [720]
назад удариха на бяг.
Обаче аз успях все пак
един да стигна и с крака,
ядосан, стъпках го така,
че той едва се отърва, [725]
ала на помощ призова
друг, който беше с боздуган
и със замах необуздан
тъй по ухото ме удари,
че на земята ме стовари. [730]
От болка три пъти премигнах,
с усилие едва се вдигнах,
но селяните ме видяха
и пак към мене полетяха
колове, камъни, стрели. [735]
Веднага кучетата зли
към мен се спуснаха, но аз
едно тъй стиснах с дива страст,
че в лапите ми изскимтя
и огласи със вой нощта. [740]
Но после селяни и псета,
от чувството за мъст обзети,
ме погнаха и към леса
се втурнах аз да се спася.
Да, рижият Лисан ми стори [745]
куп неприятности, сеньори.
При все че тъжба аз не мисля
да депозирам, все пак искам
да ви разкрия таз особа
на колко низост е способна. [750]
Освен горкият Изангрен,
от тоз злодей и Тиеслен
пострадал е. Преди два дена
Лисан постъпил непочтено
към гарвана — дори перата [755]
оскубал му. Със скръб в душата
пред всички нас и котаракът
Тибер от него се оплака —
без малко заради Лисан
щял да попадне във капан. [760]
Пак той с престорени милувки
и със измамливи целувки
постъпи както Юда (тоз,
що бил предал Исус Христос)
и въз синигера се хвърли. 115[765]
Повярвайте, че тук по-върли
престъпници не обитават.
Онез, които му прощават,
извършват явно престъпление.“
Глиганът бил на друго мнение [770]
и на мечока заявил:
„Но аз, сеньор, не бих склонил
да се претупва тоз процес
за нечий личен интерес.
Кой има в случая вина? [775]
Да чуем другата страна
и кой каквото заслужава,
от трибунала чак тогава
ще го получи — безпристрастно,
според делата и съгласно [780]
закона. Ще се провиним,
ако прибързаме… И Рим
не е бил нявга построен
тъй — джаста-праста — в един ден.
Не смятайте, че защитавам [785]
Лисан и само утежнявам
процеса. Трябва очна ставка
като надлежна предпоставка
за справедливо правосъдие.
Налага се Лисан да бъде [790]
доведен спешно във палата
и после на вълка молбата
ще гледаме. Едва когато
се изяснят съвсем нещата,
присъдата ще огласим. [795]
Подход друг е недопустим.“
Маймунът Коентрел добавил:
„Аз лесно, Брюн, те бих заставил
да казваш истината само!“
Мечокът бил от наглостта му [800]
до крайна степен отвратен
и му отвърнал разгневен:
„Единствено един дебил
сега Лисан би защитил.
Той сигурно на вас разчита [805]
и може би ще се опита
да бъде пак оневинен.“
Маймунът тъй бил възмутен,
че със гримаса злобна рекъл:
„Личи си, че си се изпекъл [810]
във занаята, адвокате!
Кажи какъв най-вероятен
завършек виждаш в този случай.
Държа тозчас да го науча.“
„Във Господа кълна се аз, [815]
че съм готов да вдигна глас
във всеки двор, във всеки град
срещу Лисан. Та този гад
е толкова злини направил!
И Изангрен със пълно право, [820]
кралю, от него се оплака.
Ще трябва ли съдът да чака?
Аз съм напълно убеден,
че и Херсан, и Изангрен
го обвиняват с основание [825]
в позорно прелюбодеяние.
Да вържем със въже Лисан,
да го затворим във зандан,
да го набием и скопим,
щом грях е сторил непростим. [830]
У него явно е вината,
щом е бесувал със жената
на друг. За мен е без значение
дали е с нейно позволение.
Узнахме, че една съпруга [835]
е поругана и съпругът,
за свой срам, всичко е видял.
Ако не бе тъй, би ли дал
той повод напоследък в двора
за този случай да говорят? [840]
Сеньори, правото нима
умряло е на таз земя?“
„Аз досега подобна смешка
не съм чул… Ако има грешка,
и прошка има — рязко рекъл [845]
Босан глиганът. — Първо нека
да видим грешката каква е
и случаят кого касае.
А според мен Лисан е честен
и аз предлагам по-уместен [850]
подход — наместо отмъщение
да се потърси помирение.
Войната трябва да довежда
до мир. Вълкът не ми изглежда
ни злонамерен, ни враждебен. [855]
Понякога от камък дребен,
уви, катурва се колата.
Дордето на Лисан вината
все още буди колебание,
сеньор Брюн, запази мълчание.“ [860]
Бришмер, еленът, енергично
се включил в спора: „Най-логично
ще е сега да уточним
кога и как да спогодим
Лисан и Изангрен, сеньори. [865]
Излишно ще е да се спори,
ако Лисан все пак склони
надлежно да се извини
на Изангрен. Щом нещо смътно
долавя се, присъда смъртна [870]
не се издава. И маймунът
го заяви от таз трибуна.
Към мир страните призовавам
и нека всеки да внимава
да не допуснем правна грешка, [875]
че трижди би била по-тежка
тогава отговорността ни.
И друг въпрос аз бих подхванал:
ако се случи тъй, че кралят
отсъства, за да обикаля [880]
земите си, какво ще правим?
Предлагам, вместо да се бавим,
да се обърнем към Рьонел,
пес свестен, който би поел
и като свое задължение [885]
възникналото затруднение
да превъзмогне. Та кой друг
от насъбралите се тук
би действал с повече умение?“
И всички неговото мнение [890]
приели с нужното внимание
и за пленарно заседание
пред краля Лъв се те явили.
Останалите дъх стаили,
ала еленът бил припрян [895]
и със ораторски талант
към краля се обърнал: „Сир,
ще ви доложа, че подир
най-отговорно размишление,
постигнахме споразумение [900]
за предстоящата присъда:
най-редно ще е тя да бъде
по същество съобразена
със нормата, установена
във кралството от памтивека.“ [905]
Крал Лъв му отговорил: „Нека
да чуем взетото решение!“
„Кралю, със ваше позволение
по тъжбата на Изангрен
докладвам ви, че според мен [910]
неотменимо се налага
вълкът да се яви веднага
(или по-късно), но с двамина
свидетели. Не ще отмина
да спомена, че проверихме [915]
нещата и установихме,
че казаното от Херсан
срещу ответника Лисан,
дори да е реален факт,
на Изангрен то няма как [920]
да носи някаква изгода.
Босан и Брюн се ръководят
от свои принципи при спора,
обаче всички други в двора
споделят мойта гледна точка. [925]
Във крайна сметка доста точно
определихме в кой момент
и как ще трябва Изангрен
надлежно да се закълне,
̀ заставайки на колене [930]
пред доблестния пес Рьонел
(той безрезервно е приел
поканата ни). Туй ще стане
в неделя сутрин рано-рано.
Вълкът ще заяви тогава, [935]
че няма иск да предявява
срещу Лисан. А после, сир,
ще призовем Лисан, та мир
да сключи той със Изангрен.“
Лъвът бил удовлетворен [940]
и рекъл: „След като научих
как гледате на този случай,
във качеството си на крал
ви уверявам, че бих дал
хиляда лири в потвърждение [945]
на туй, че вашето решение
напълно ме задоволява.
И затова ви заявявам,
че ще издам тозчас повеля
след литургията в неделя [950]
да се извърши тоз обред.
Ала е нужно най-напред
Гримбер да каже на Лисан,
че е надлежно призован
в уречения ден и час [955]
да се яви и тук пред нас
да се врече, че на Рьонел
напътствията би приел,
ако склони и Изангрен
да бъде мир установен [960]
помежду тях от днес нататък.“
Накрая всички от палата
си тръгнали, Гримбер си взел
със краля сбогом и поел
по пътя към Мопертюи — [965]
ответника да извести.
Последният не възразил,
но все така надменен бил,
и хич не се страхувал, че
могъл би да си навлече [970]
неволи, да се озове
пред изпитни и врагове
да си спечели някой ден.
Противникът му Изангрен
живеел с мнимата представа, [975]
че дар словесен притежава,
потърсил среща със Рьонел,
ала последният не счел
за нужно с него да говори
и се притулил зад стобора. [980]
Но Изангрен го забелязал
и настоятелно му казал:
„Ще ви помоля за съвет,
Рьонел. С Лисан от дни наред
сме в най-жестока разправия. [985]
След празничната литургия
ще дойда с краля на лъжците
при вас и вие ще решите,
бидейки съдия върховен,
кой прав е бил и кой виновен. [990]
Лисан чрез клетва и обет
щял да докаже най-напред,
че пакости не ми бил сторил,
а после щял да ми обори
мотивите. Но аз ви моля, [995]
със вяра във добрата воля,
с която сте известен в двора,
да подкрепите мен при спора,
а на Лисан във дълг вменете
да си признае греховете. [1000]
Един въпрос ме затруднява —
дали ще можем дотогава
до мощи да се доберем,
щом трябва да се закълнем.“
„О, мощи колкото си щеш [1005]
в туй село, стига да речеш
да търсиш. И бездруго аз
във най-решителния час
ще ти помогна. Ето как:
край селото под стръмен бряг [1010]
са изкопали ров голям;
в неделя ще отида там,
а ти ще кажеш, че със кост
съм се задавил. Клюмнал нос,
провесил врат като заклан, [1015]
ще чакам тоз хитрец презрян.
Щом дойде, ще му съобщиш
че всичко ти ще му простиш,
ако над моя зъб Лисан
се закълне, че със Херсан [1020]
не е извършил прегрешение.
Щом той се приближи до мене,
тъй за краката ще го хвана,
че като гръмнат ще остане
и ще си каже: «Как тъй може [1025]
светец да хапе, мили Боже?»
Пределно късно ще е вече,
ако Лисан назад понечи
да бяга — трийсет песа зли
ще има там и надали [1030]
ще се спаси — на пух и дреб
ще стане… Господ да е с теб
и теб с добро да наспори!
А ти, приятелю, стори
това, което ти заръчах!“ [1035]
Вълкът, без много да се мъчи,
цял куп приятели открил
в Жьонмандската гора: там бил
и сенешалът, сир Бришмер,
и дръзкият котак Тибер, [1040]
мечокът Брюн и сир Босан
(известният навред глиган);
а най-отзад, в ариергарда
били маймунът с леопарда.
И след като видял събрани [1045]
приятелите си отбрани,
със глас настойчив Изангрен
им рекъл: „Аз съм затруднен,
сеньори. Предстои процес
с Лисан — затуй ви свиках днес. [1050]
Добросърдечност проявете
и моята страна вземете.“
И всички — близки и далечни —
се врекли пред вълка, че вечно
на тях той може да разчита [1055]
(тъй както крал на свойта свита),
че са готови тежка бран
да поведат срещу Лисан.
Тогава порът, пръв юнак,
взел Изангреновия флаг
и с доблестния котарак [1060]
Тибер (и той Лисанов враг)
понесли се напред. Обаче
ще отбележим и това, че
там имало лица, които [1065]
се обявили във защита
на обвиняемия. Тук
ще спомена не някой друг
а язовеца — сир Гримбер,
един изпечен кожодер [1070]
(той на Лисан бил братовчед,
а на мечока враг заклет).
И много други в този кът
събрали се да подкрепят
Лисан в решителния спор: [1075]
и ежът, и мармотът Мор,
и заекът — сир Галопен,
и бобърът, на бой решен,
за да спаси Лисан от смърт.
Най-сетне туткавият кърт [1080]
примъкнал се, та редом с тях,
без да изпитва капка страх,
със чест да защити Лисан.
Сплотеният и борбен стан
от родственици и познати [1085]
на път потеглил бързешката
накъм уреченото село,
където ключовото дело
в неделя щяло да се гледа.
Със вяра в близката победа, [1090]
вълкът пристигнал бил там рано
със свойта армия отбрана.
На три войските разделени
били: полята затревени
заел вълкът, а пък Лисан [1095]
накъм гористия балкан
да се оттегли предпочел.
Неотстъпчивият Рьонел,
преди в съдбовен бой да влезе,
с наведен врат, с език изплезен, [1100]
отпуснал се, да диша спрял
и се престорил на умрял.
Но той, преди това, в засада
покрай високата ограда,
разставил своята дружина; [1105]
събрал бил вече над стотина
палаши, хрътки — псета зли.
И те на мнение били
Лисан най-строго наказание
да понесе за назидание. [1110]
Бидейки правник превъзходен,
Бришмер приел да ръководи
решителното заседание
и вложил нужното старание
да се покаже безпристрастен. [1115]
„Лисане — рекъл му с тон властен
Бришмер, — днес кралските велможи
изискват клетва да положиш
сега и тук. Сир Изангрен
ще бъде удовлетворен, [1120]
щом разбере, че лоб си свел
над преподобния Рьонел
и над зъба 116му ти най-чинно
си се заклел, че си невинен,
че зло не си му причинил, [1125]
че той теб в грях е обвинил
без повод и несправедливо.“
Лисан пристъпил предпазливо
и всички рискове пресметнал…
След туй ръкавите запретнал [1130]
и се подготвил, като че
щял ей сега да изрече
изискваната клетва свята.
Понеже имал във главата
достатъчно акъл, Лисан [1135]
сам дал си сметка, че капан
са му подготвили… Рьонел
във този миг си дъх поел,
издавайки се, че е жив.
Лисан, бидейки досетлив, [1140]
разбрал как трябва да постъпи
и стреснато назад отстъпил.
Бришмер не спрял да настоява:
„Лисане, но какво ти става,
защо отдръпваш се така? [1145]
Простри си дясната ръка
накъм зъбите на Рьонел!“
„Тъй щях да сторя, сир — подел
Лисан, — но аз бях изумен,
че във последния момент [1150]
съгледах нещо непонятно,
което вие вероятно
не виждате… Пък се стеснявам
с въпроси да не ви додявам.“
Но племенникът на Лисан, [1155]
Гримбер, разбрал какъв капан
за подсъдимия стъкмен е
и заявил: „А според мене
Лисан изпитва притеснение
сега от туй стълпотворение. [1160]
Нали е невъзможно днес
един барон с безспорна чест
спокойно клетва да положи
пред толкоз хора? За да може
да го направи, ви предлагам, [1165]
сеньор Бришмер, оттук веднага
да отстраните тез зяпачи.“
„Ще сторя нужното, така че
възможно най-добре да мине
таз важна клетва, господине“ — [1170]
с готовност му Бришмер отвърнал
и се към своите обърнал
със настоятелна покана
по-надалече да застанат.
Лисан, наместо да протегне [1175]
ръка за клетва, да побегне
решил и към леса се втурнал.
Цял взвод от кучета се юрнал
да го догони. Пръв поел
по дирите му сир Рьонел [1180]
и копие напред насочил.
След него незабавно скочил
палашът стръвен Епилар,
след тях — Рапид и Епинар,
Фьойе, Емир и Бризбоа, [1185]
Пасутър и Корнебриа,
Арньо, Греншьо и Харпиен,
Лувел, Рюзе, Пиле, Ферен,
Фрия, Горфо, след тях Моран
и Грасийо, и Пасаван, [1190]
и Паслиевър, и Тромпе,
и шареният Виоле,
злорадият палаш Тиран,
брадатият Екартелан,
Пастьор, Букан и Еклерьор, [1195]
Фрикан, Оливие, Шершьор,
Морган и Сюперлеврие,
Тизон, Клермон, Боле, Мале,
и Грезийон, и Тротменю,
Фулжу, Пасмер, Филар, Шеню, [1200]
и Екуйе, и Оайе,
и Опитал, и Оазле,
необузданият Куртен,
и хрътът на Тибер от Френ —
несдържаният Вакюлар, [1205]
след тях на селския месар
Рембо охраненият пес
(той имал на Лисан гарез
отколешен и, настървен,
очаквал сгодния момент [1210]
зъби тъй в него да забие,
че на умряло да завие).
След него бързо дотърчали
неудържими като хали
Емерийон, Ниго, Гренго, [1215]
Шапе, Верже, Хербо, Риго. 117
И всеки, без да чувства страх,
заканвал се такъв пердах
да дръпне на Лисан, че той
за този безподобен бой [1220]
да не забравя цял живот.
Огромен, грандиозен взвод
сформирал се и ни един
от тях не чувствал се самин:
обединявало ги нещо [1225]
невиждано — борба гореща
с лисановци да поведат
и бързо да ги победят.
Из нивите от край до край
отеквал кучешкият лай. [1230]
От махали и от дерета
дотичали там още псета:
Арди, Фалез, Бриард, Блюет,
Кокий, Сибил, Брешин, Брюнет,
Робер, Дусроз и Примавер, [1235]
Малисийоз и Малниер,
Клует и Фов. А Пенсонет
нарочно стъпил точно пред
Лисан със цел да му попречи
да се оттегли надалече [1240]
и след като от пътя свърне,
в бърлогата си да се върне.
Вълкът изобщо не преставал
войската си да подстрекава
срещу Лисан, но той чрез бяг [1245]
отскубнал се от тях все пак.
Отколе се твърди със право,
че нуждата крила ни дава.
Ала по стръмния наклон
Траншан, Фаит и Брюамон [1250]
настигнали го разярени
и въз Лисан като хиени
нахвърлили се те със яд.
Като че огненият ад
в тоз миг пред него се разтворил. [1255]
Какво ли би могъл да стори?
Очаквало го наказание
и той във пълно отчаяние
изпаднал, тъжен и унил.
Късметът му изневерил [1260]
тоз път. За жалост хитрините
не го спасили от зъбите
на псетата: фъндъци цели
от космите му полетели,
ребрата му били одрани [1265]
и над тринайсет пресни рани
върху снагата му личели.
Тъй псетата освирепели,
че най-безжалостно го били;
след туй в Мопертюи решили [1270]
да го държат — до изнемога
да страда в своята бърлога.