Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Рамката ей там, горе — посочи тя стената. — Знаете ли, че снимката с пътя в морковената рамка е от Аризона. Когато бях малка, с мама сме минавали много пъти по този път.

— Аризона — промълви Изключително Неталантливия Поет и въздъхна, сякаш за него името означаваше утопични земи, нещо като Шангри-ла.

Ася обаче не се хвана на въдицата.

— Точно там е работата — каза тя. — Онова, което правиш, е още по-страшно. Ако вярваше в него, ако вярваше поне малко в тези филми, пак щях да оспорвам мнението ти, но не и твоята искреност. Пишеш сценариите за масите. Пишеш ги, продаваш ги и печелиш луди пари. А после ми идваш тук, прикриваш се в това интелектуално кафене, и заедно с нас се присмиваш на същите тези филми. Двуличие!

Сценаристът пребледня като платно, лицето му стана сурово, а очите заприличаха на лед.

— Коя си ти, че да ми говориш за двуличие, Госпожице Копеле! Защо не идеш да се поинтересуваш кой е татенцето ти , вместо да седиш тук и да ми опяваш?

Посегна да вземе чашата си с вино, но всъщност не се налагаше, тъй като към него вече посягаше друга чаша с вино: Карикатуриста Алкохолик скочи на крака, грабна една чаша и я метна към сценариста, но не го уцели за малко. Удари рамка на стената и виното се разплиска, ала колкото и да е странно, чашата не се счупи. След като не улучи целта, Карикатуриста Алкохолик запретна ръкави.

Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми беше два пъти по-дребен и точно толкова пиян, но пак успя да отбие първия удар. След това побърза да се оттегли в един ъгъл, като държеше под око изхода.

Така и не го забеляза. Журналиста Прикрит-Гей скочи от стола и се стрелна към ъгъла с гарафата в ръка. След секунда сценаристът беше на пода, а от челото му бликаше кръв. Притиснал кървавата салфетка до главата си, сякаш е ранен във война, той погледна първо журналиста, после карикатуриста и накрая някъде встрани.

Но все пак „Кундера“ беше уютно мрачно интелектуално кафене, където за добро или за лошо, ритъмът на живот не се прекъсва никога. Това не беше място за пиянски сбивания. Още преди да е спряла кръвта, потекла от челото на сценариста, всички в кафенето се бяха върнали към онова, което правеха, преди да ги прекъснат — някои се въсеха, други си бъбреха на вино или кафе, трети се бяха загледали унесено във фотографиите в рамки по стените.

Всеки момент ще се зазори, онзи тайнствен праг между нощ и ден е само на хвърлей. Единствено по това време е все още възможно да намериш утеха в съня, но и твърде късно да го градиш от начало.

Ако на седмото небе има око, Вселенски Взор, който гледа отвисоко всичко и всички, Той би трябвало да наблюдава дълго Истанбул, ако иска да добие представа кой какво върши зад затворените врати и кой богохулства, ако изобщо някой го прави. За онзи на небесата градът вероятно прилича на проблясваща плетеница от мънички светлинки във всички посоки, наподобяващи фойерверки, пръснати сред непрогледния мрак. Точно в този миг градската плетеница, засияла тук, е в оттенъците на оранжево, червено и охра. Това е конфигурация от искри, от светещи точици, всяка запалена от някой, който е буден в този час. От мястото, където пребивава Вселенският Взор, отвисоко, всички тези произволно запалени електрически крушки вероятно изглеждат съвсем хармонични — мигат постоянно, сякаш шифроват тайнствено послание за Бога.

Ако не броим пръснатите мъждукащи светлинки, в Истанбул още е тъмно като в рог. Всички спят непробудно — и по мръсните тесни улички, които лъкатушат из най-старите квартали, и в модерните жилищни блокове, задръстили новопостроените райони, и в скъпите предградия. Всички, с малки изключения.

Както обикновено, някои истанбулчани са се събудили по-рано от други. Например имамите из целия град: млади и стари, сладкогласни и не толкова сладкогласни, имамите от многобройните джамии стават първи, готови да призоват вярващите на сутрешна молитва. Както и търговците на симид. Те също са будни и са се отправили към съответните хлебарници, за да вземат хрупкавите сусамени гевреци, които ще продават чак до вечерта. Разбира се, хлебарите също са будни. Повечето спят само по няколко часа преди работа, има и такива, които нощем изобщо не лягат. Всеки ден, без изключение, хлебарите палят фурните си посред нощ, за да може призори хлебарниците в целия град да заухаят вкусно на хляб.

Будни са и чистачките. Тези жени на всякакви възрасти стават рано, за да сменят поне два-три автобуса и да отидат в къщите на заможните, където ще търкат, ще чистят, ще лъскат чак до вечерта. Това тук е друг свят. Богатите жени винаги носят грим и никога не показват възрастта си. За разлика от мъжете на чистачките мъжете в богаташките предградия са вечно заети, изненадващо любезни и даже леко женствени. В богаташките предградия времето не е дефицитна стока. Хората го използват щедро, на воля, като топлата вода.