Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

— Не съм! — възкликна Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми като повиши глас с две-три октави. За да се успокои, започна да глади брадата си. — Затова пък уважавам историческите истини.

— Хората са с промити мозъци — включи се и новата му приятелка в опит и да подкрепи любовника си, и да отмъсти за обсъждането на татуировките.

Сега вече Ася и Армануш се спогледаха. В този кратък миг отново се появи сервитьорът, който замени празната гарафа с нова.

— И откъде си толкова сигурна? Може би и твоят мозък е промит — провлачи Армануш.

— Точно така, откъде си толкова сигурна? — повтори като ехо Ася. — Какво знаем за 1915 година? Колко книги по темата си прочела? Колко взаимно изключващи се мнения си сравнила и противопоставила? Какво изследване, каква литература?… Обзалагам се, че не си чела нищо! А си толкова убедена. Не се ли задоволяваме просто да поглъщаме каквото ни дават? Хапове информация, хапове дезинформация. Всеки ден ги лапаме с шепи.

— Съгласен съм, капиталистическата система потъпква чувствата ни и осакатява въображението — намеси се и Изключително Неталантливия Поет. — Тази система е виновна светът да се лиши от вълшебство. Може да ни спаси само поезията.

— Вижте какво — отвърна Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми. — За разлика от мнозина в Турция съм проучвал въпроса задълбочено — покрай работата си. Пиша сценарии за исторически филми. През цялото време чета история. И говоря така не защото съм го чул някъде или съм бил дезинформиран. Точно обратното! Говоря като човек, проучил най-внимателно въпроса. — Той замълча, за да отпие от виното. — Твърденията на арменците се основават на преувеличение и изопачение. Може ли такова нещо, някои стигат до там да разправят, че сме избили два милиона арменци. Никой историк със здрав разум няма да го приеме насериозно.

— И един е много — тросна му се Ася.

Сервитьорът изникна отново с поредната гарафа в ръка и с угрижено лице. Даде знак на Карикатуриста Алкохолик.

— Ще поръчвате ли още?

В отговор Карикатуриста Алкохолик вдигна палец. Отдавна беше изпил трите бири и верен на решението си да не прекрачва това количество, се беше прехвърлил на вино.

— Нека ти кажа нещо, Ася — рече Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми, докато пълнеше чашата си за пореден път. — Чувала ли си за прословутия процес срещу салемските вещици? Любопитното е, че почти всички жени, обвинени, че са вещици, са направили сходни признания, имали са еднакви симптоми, дори са припаднали по едно и също време… Дали са лъжели? Не! Дали са се престрували? Не! Страдали са от колективна истерия.

— Какво означава това? — попита Армануш, която едвам сдържаше гнева си.

— Точно така, какво, да го вземат мътните, означава това? — повтори Ася, без да сдържа гнева си.

Сценаристът позволи върху мрачното му лице да се мерне уморена усмивка.

— Съществува нещо, наречено колективна истерия. Не твърдя, че арменците са истерици, не ме разбирайте погрешно. Научно доказан факт е, че колективите са в състояние да манипулират убежденията, мислите и дори физическите реакции на отделните си членове. Слушаш отново и отново някаква история и вече я приемаш за своя. От този миг нататък тя престава да бъде чужда история. И вече дори не е история, а истина, твоята истина!

— Сякаш си омагьосан — отбеляза Изключително Неталантливия Поет.

Ася прокара ръка през косата си, после се отпусна на стола, издиша малко дим и каза:

— Нека ти обясня какво е истерия. Всички сценарии, които си написал досега, целият сериал „Тимур Лъвското сърце“ — мускулестият турчин с вид на Херкулес, който тича от приключение на приключение и се бие с онзи малоумен византиец. Ето на кое му викам истерия. А след като я превърнеш в телевизионен сериал и накараш милиони хора да приемат за свое ужасното й послание, тя се превръща в колективна истерия.

Този път се намеси Журналиста Прикрит-Гей.

— Да, всички тези простаци и мачовци — турски герои, които си създал, за да осмееш женското поведение на врага, издават авторитаризъм.

— Какво ви става, бе хора! — попита Ненационалиста Сценарист на Ултранационалистични Филми, а долната му устна затрепери от яд. — Знаете прекрасно, че не вярвам в тия тъпотии. Знаете, че тези сериали са за развлечение.

Армануш направи всичко по силите си да промени настроението. Макар и да знаеше, че Барон Багдасарян изобщо няма да се съгласи, смяташе, че растящото напрежение няма да допринесе да се признае геноцидът.