Елиф Шафак - Копелето на Истанбул

На деветнайсетия си рожден ден Ася беше млада жена, тласкана толкова неудържимо от подтика да отстоява индивидуалността си, че бе станала способна на какви ли не бунтове. Затова, когато повтори — още по-разпалено — възражението си срещу тортата, за гнева й имаше по-дълбока причина:

— Стига с тия тъпи торти!

— Късно е, драга ми госпожице. Вече е направена — рече леля Бану и стрелна с поглед Ася над картата, която беше обърнала току-що — осмица пентакли. Ако следващите три карти не се окажеха изключително обещаващи, колодата таро върху масата се насочваше в посоката на неблагоприятното предсказание. — Но ти се прави, че не знаеш нищо, иначе майка ти ще се разстрои. Тортата е замислена като изненада!

— Как такова предсказуемо нещо може да е изненада! — промърмори Ася.

Сега вече знаеше, че да си от семейство Казанджъ, наред с другото, означава да изповядваш алхимията на абсурда и постоянно да превръщаш безсмислиците в някакъв вид логика, с която да убеждаваш всички, а с малко усилия — дори себе си.

— Не ти, а аз в тази къща предсказвам и пророкувам — намигна леля Бану.

Така си беше, поне до известна степен. През годините леля Бану беше работила върху ясновидската си дарба, беше й дала плът и бе започнала да приема в дома си клиенти, от които печелеше. В Истанбул не се искат особени усилия една гадателка да се превърне в легенда. Достатъчно е да ти провърви и да предскажеш бъдещето на някоя жена и след това тя в миг ти става най-вярна клиентка. И с помощта на вятъра и на чайките разгласява вестта из града толкова бързо, че не минава и седмица, и пред вратата се извива опашка от клиенти. Ето как леля Бану се бе изкачила по стълбата на това изкуство — ясновидството, и с всяко ново стъпало бе ставала все по-известна. От целия град при нея се стичаха клиентки: девственици и вдовици, девойки и беззъби баби, бедни и богати, всички, погълнати от тревогите си, и всички, умиращи да научат какво им е приготвила Фортуна, променливата женска сила. Идваха с цял куп въпроси и си тръгваха с нови. Някои плащаха от богато по-богато, за да изразят благодарността си или пък в очакване да подкупят Фортуна, имаше обаче и такива, които не даваха и пукнат грош. Колкото и различни да бяха обаче клиентите, имаха нещо общо: всичките бяха жени. В деня, в който се бе самопомазала за ясновидка, леля Бану се беше зарекла да не приема мъже.

Междувременно няколко неща в нея се промениха до неузнаваемост, като се започне от външния вид. В началото на гадателската си кариера леля Бану шестваше из къщата с крещящи в алено везани кърпи, преметнати нехайно през раменете й. Не след дълго обаче кърпите бяха заменени с кашмирени шалове, които ставаха все по-дълги, а кашмирените шалове — с хлабаво прихванати копринени тюрбани, винаги в оттенъците на червеното. След това леля Бану най-неочаквано оповести решение, което тайно бе обмисляла един Бог знае откога — да се оттегли от всичко земно и делнично и да се посвети докрай на служенето на Бога. С тази цел заяви най-тържествено, че е готова за стадия на покаянието, когато ще се откаже от цялата светска суета, точно както едно време са правели дервишите.

— Ти не си дервиш — напомниха й цинично в хор сестрите й, решени да я отклонят от светотатство, каквото нямаше в аналите на рода Казанджъ.

После и трите се заеха да изброяват една през друга възраженията си — с възможно най-досаден глас.

— Не забравяй, дервишите са се обличали в дрехи от грубо зебло и вълна и не са си слагали кашмирени шалове — вметна леля Джеврийе, най-сантименталната от трите.

Леля Бану преглътна притеснена, чувстваше се неудобно в дрехите си, неудобно в тялото си.

— Дервишите са спали върху сено, а не на огромни пухени дюшеци — присъедини се и леля Фериде, най-голямата откачалка от трите.

Леля Бану продължи да мълчи и да гледа някъде към другия край на стаята, за да не среща погледите на трите жени, подложили я на разпит. Какво друго да прави — болката в гърба й ставаше нетърпима, ако не спеше на специално легло.

— Освен това дервишите не са имали неф 24 24 Его (турски) — Б.ред. . Я се погледни! — подкани леля Зелиха, най-голямата особнячка.

Леля Бену реши да се защити, затова се впусна в контранастъпление.

— Аз също нямам. Вече. Това време е отминало. — После добави с новия си мистичен глас: Ще вляза в битка със своите неф и ще надделея!!!

Ако някой в семейство Казанджъ набереше смелост да направи нещо необичайно, останалите реагираха винаги по един и същ начин и открай време предприемаха действия, които можеха да се обобщят с: „Прави каквото знаеш. Троши си главата.“ Затова и никой не погледна сериозно на леля Бану. След като забеляза всеобщия скептицизъм, тя се отправи към стаята си, затръшна вратата и през следващите четирийсет дни не я отвори повече, освен за да посети набързо кухнята и тоалетната. Остави я да зее само веднъж, за да закачи картон с надписа: КОЙТО ВЛЕЗЕ ТУК, ДА ЗАБРАВИ ЗА СЕБЕ СИ!