Инджи Арал - Лилаво

Съмваше се. Морето опипваше брега с кротките си вълни и се оттегляше, безпомощно продължавайки собственото си приключение. Във въздуха все още се чувстваше тежестта на предишния дълъг летен ден. Армаган усещаше, че новият ден се пробужда с лек трепет, кристалночист. Водите просветляваха, дърветата, тревите, настланите с чакъл пътища и пясъчната ивица бяха започнали да се различават. Птиците, насекомите, гущерчетата и пчелите с безкрайно търпение очакваха раждането на деня. Посвоему упорито и всеотдайно се опитваха да се съпротивляват на този луд свят, изпълнен с великолепна природа, но и с насилие, хаос и диващина. „И моретата, и сушата, и аз сме изстреляни към света от една и съща черна дупка — помисли си Армаган. — Затова и умората, и търпението, и съпротивата ни са еднакви.“ Очите го боляха. Думите, с които можеше да изрази обхваналата го мъка, бяха прекалено изхабени, изпразнени от съдържание, ограничени. Изпитваше нужда от по-богат и гъвкав език, за да развърже завързалия се в него възел.

Къде ли е Фиген? Може би с Мелике се опитваха да успокоят Гюлджан и Ренгинур. Защото и двете бяха като обезумели. „Полека-лека намаляваме, чий ли ред идва? Аз как ли ще умра?“ Нямаше да се самоубие. Това бе сигурно. Също така не искаше да се удави в морето или да умре съвсем сам. Когато умира, Фиген трябваше да е до него. Щеше да й признае това си желание.

Сега трябваше да е до Фиген, да постави в дланите й тази своя препатила и покорна глава и да се утеши. Стана. Трябваше да я намери. Когато човек е толкова безнадежден, уморен и наранен, къде другаде може да си почине, освен върху стабилното, топло и сигурно рамо на жената, с която за добро или лошо са извървели дълги години и пътища.

Октомври 2001 — декември 2002

Акчай — Истанбул

$id = 8894

$source = Моята библиотека

Издание:

Инджи Арал. Лилаво

Турска. Първо издание

ИК „НСМ Медиа“, София, 2013

Редактор: Янка Боянова, Азиз Шакир

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978–954–9913–39–2

Ориенталски музикален инструмент, наричан още арабска лютня. — Бел.прев.

Буквално „четириокият генерал“. — Бел.прев.

Има се предвид военният преврат начело с генерал Кенан Еврен. — Бел.прев.

Крайградски квартал на Истанбул. — Бел.прев.

Известен морски курорт в Турция. — Бел.прев.

Елитен квартал в Истанбул. — Бел.прев.

Букв. „Маргаритите“ — популярно женско дружество през 90-те години на миналия век в Турция, председателствано от бившата президентша Семра Йозал. — Бел.прев.

Работнически квартал на азиатския бряг на Истанбул. — Бел.прев.

Тоналност в турската музика. — Бел.прев.

Провинциален град във Вътрешен Анадол. — Бел.прев.

Вид игра с карти. — Бел.прев.

Югозападен топъл вятър. — Бел.прев.

Популярно курортно селище в Турция. — Бел.прев.

Град на турското Черноморие. — Бел.прев.

Народна песен за носталгията по родния край. — Бел.прев.

Високопланинска туристическа местност недалеч от Истанбул. — Бел.прев.

Две години след военния преврат от 12 септември 1981 г., през 1983 г., военният режим променя чл. 2 от приетия през 1971 г. закон №1402, който легализира уволнението на научни работници и други държавни служители. — Бел.ред.

Географска местност, букв. Черният нос. — Бел.прев.

Обща слабост, безсилие, повишена уморяемост. Често срещан симптом при напреднали заболявания (особено ракови). Дължи се на изтощение на организма. — Бел.ред.

Модел на „Фолксваген“. — Бел.ред.

Известен жилищен квартал на азиатския бряг на Истанбул. — Бел.прев.