Инджи Арал - Лилаво

Армаган танцуваше с Фиген, поглеждайки със симпатия към Илхан. Завъртайки се покрай тях, Илхан се пошегува:

— Добре изглеждате, много добре! Отпуснете се, забравете всичко и се забавлявайте.

Армаган се усмихна и изчезна нанякъде, без да му отговори.

— Защо непрекъснато се заяждаш с него? — попита го Фиген.

— Толкова е самоуверен и така здраво се е окопал в собственото си царство, че не мога да се стърпя да не го побутна поне мъничко — призна й Армаган. — Дори ми доставя удоволствие…

— Много те обичам, като се разприказваш — Фиген беше леко замаяна от изпитото вино.

— Но не ме насилвай прекалено… — каза Армаган.

В един момент дансингът се изпълни до краен предел. Множеството се поклащаше в ритъма на музиката, някои унесено танцуваха, като ту се прегръщаха, ту се отдалечаваха един от друг. Девойки с пълни бедра, подскачащи едри мъже с огромни бирени шкембета, силно гримирани, отрупани с накити и обилно напарфюмирани жени с разголени тоалети поклащаха рамене, мятаха коси наляво и надясно и кършеха снага в такт с музиката. Илхан и Ренгинур също се бяха отдали на магията на самбата.

Правеха интересни фигури и се въртяха, плувнали в пот.

— Да седнем — предложи Армаган. Беше се запъхтял. — Не можем да издържим на това темпо.

Мелике и Гюлджан седяха на масата и разговаряха. Гюлджан изглеждаше уморена, опитваше се да хване чашата си. Илхан дойде и покани Мелике на дансинга. Ренгинур прегърна заспалото бебе. Постави го в количката му. Бавачката се показа отнякъде и се затича към тях. Фатмуш отиваше при мъжа си. С лекаря.

— Как си? — Фиген се обърна към Гюлджан. — Ако искаш да си легнеш, при нас има свободна стая, да те придружа ли?

— Не знам. Боли ме главата — изпъшка Гюлджан. — Може би след малко ще си легна. Сигурно съм проста и скучна. Нямах възможност да се изуча… да следвам в университет. Уморих се от тази шумотевица — разтърка с ръка очите си. — С една дума — мястото ми не е тук!

„След малко няма да може да стане“, помисли си Армаган.

— Не искам да лягам, не ми се спи. Като ми се доспи, ще си подремна тук — Гюлджан постави ръце върху масата и положи глава върху тях. Затвори очи. — Шофьорът… да ме откара у дома… Не мога да остана тук…

Фиген седна до Армаган и погледна часовника си. Наближаваше дванадесет.

— След малко ще започнат фойерверките, да ги погледаме — предложи й Армаган. — Или да походим по брега, а после ще я отведем да си легне.

С едва загатната скромна усмивка Армаган погледна към Фиген. Станаха. Преминаха между танцуващите на дансинга и тръгнаха към залива.

На плажа имаше доста хора. Някои седяха на пясъка и гледаха луната, други лежаха на шезлонгите и се целуваха. Армаган предпазливо и като че ли със страх обгърна с ръка талията на Фиген. Почувстваха мириса на пясъка, на морето.

— Това място не е подходящо за ново начало, утре да идем на друго — каза Армаган. — На юг, в някое рибарско селце, където ще можем да си отпочинем. Какво ще кажеш?

— Защо не, щом така искаш.

— Но и ти трябва да го искаш — напомни й Армаган.

— Смяташ, че тук е неподходящо за нас?

— Да — отсече Армаган.

— Според теб можем ли да успеем? Възможно ли е?

— Не знам… Иска ми се, но не знам.

Музиката прекъсна. Обявиха по микрофона, че е ред на фойерверките в залива. Танцуващите започнаха да се оттеглят от дансинга.

Илхан стоеше край басейна заедно с Ренгинур и чакаше хората да освободят пътя. Един служител се приближи и тихо му каза:

— Господине, от съседната маса преди малко попитаха за вас. Единият бил ваш племенник…

— Кои? Къде са? Какъв племенник? — учуди се Илхан. — Орхан ли? А защо не дойде тук? — погледна в указаната му посока, щастливо опиянен от алкохола. Дансингът вече бе празен, но край масите доста хора стояха прави и се канеха да тръгнат към плажа.

— Аз отивам на нашата маса — каза Ренгинур.

— Повикай ги да дойдат тук, искам да ги видя — каза Илхан на служителя. Светлините бяха приглушени и синкавите отблясъци на водата в басейна оцветяваха в синьо лицето и дрехите му. В прозрачно, трепкащо метално синьо. В същия миг видя двама мъже в светли костюми, които извадиха пистолети. Видя ги за миг.

Фойерверките изсвистяха във въздуха и заглушиха изстрелите от двата пистолета. В следващия миг Илхан се строполи край басейна. Кракът му, който висеше над водата, конвулсивно потрепери и спря. Наоколо бяха разпилени спукани балони, изпочупени чинии, остатъци от храна, пилешки кости и омачкани мъртви цветя.