Инджи Арал - Лилаво

— Абсолютно съм съгласна — каза Гюлджан. — Напълно! — Въздъхна.

Оркестърът свиреше. Няколко двойки танцуваха.

— Има проблеми, върху които не се замисляме — Илхан също гледаше към брат си. — Необходими са нови възгледи и възможности за емоционална трансформация на отделната личност и индивидуалните свободи. Освен глада, бедността, религията и разните вулгарни политически теми хората имат куп други проблеми. Необходимо е преди всичко да видим как ще се промени профилът на хората без самочувствие, които са малодушни, страхливи, ограничени!

— Скъпи Илхан, защо гледаш толкова повърхностно на нещата? Виж сърцевината на проблема. Става дума за общество, изгубило и индивидуалните, и обществените градивни сили…

— Знаеш ли защо обсъждаме всичко това в тази шумна обстановка? — попита го Илхан. — Ти не можеш да се отпуснеш, за да се повеселиш като тези хора тук, да прекараш една обикновена, но приятна вечер. Не можеш да се държиш естествено, понеже си прекалено сериозен и политизиран и се смяташ за много важен.

— В никакъв случай — отвърна му Армаган. — Аз съм напълно естествен. Но едно е да си естествен, а съвсем друго — блудкав.

— Армаган, моля те — не на шега се притесни Фиген.

— Ние с брат ми така се обичаме, нали знаеш — каза Илхан на Фиген и се засмя. — Да се напъваш да се подчиняваш сляпо на собствения си мироглед и неговите канони, е също вид натиск, който индивидът сам си налага, нали така? Така човек затъпява. Абсолютните истини, маниите затормозяват личностното развитие. Според мен тук се коренят скандалите и епидемиите в обществото. — Поклати ръка към Армаган и спря, сякаш в очакване на отговор. Погледна с интерес към дансинга.

Там три момичета и три момчета изнасяха представление. Обилно намазаните с гел коси на танцьорките бяха със зелени кичури, горната част на костюмите им беше силно прилепнала към тялото. Мъжете имаха тесни трика, а жените широки къси полички, които при всяко завъртане се разтваряха като крила. Движенията им бяха резки и бързи. Изглеждаше така, сякаш не танцуват, а се сражават. Под менящите се цветове на светлините лицата им бяха застинали и демонични, а очите им блестяха странно. Накрая всички се проснаха на пода с опънати напред ръце, като мъртви.

Музиката спря. Фатмуш дойде с бебето в ръце и седна до Ренгинур. Посрещнаха бебето с мили думи и ласки. Не изглеждаше уморено, напротив, беше будно като дяволче. Цял ден беше спало. Опитваше се да докопа с ръчичка една от чиниите, но Фатмуш не му позволи. То заплака.

— Някои са много нещастни, но други са прекалено щастливи — каза Гюлджан, говорейки повече на себе си. — Повече, отколкото заслужават…

Илхан укорително я погледна.

— На пръв поглед може да няма връзка с темата на разговора, но като се имат предвид закостенелите ценности, в тази страна има проблем с отношенията между мъжете и жените, проблем със сексуалността. Това донякъде се припокрива с казаното от чичо Илхан — отбеляза Мелике. — За някои неща въобще не се говори, считат се за табу. Девойки убиват свой близък, мъжа си или се самоубиват, непълнолетни момичета стават булки, а непълнолетни момчета — зетьове.

— Това е сериозен проблем, разбира се — веднага се съгласи Армаган. — Същевременно обаче има безкрайно много хора, които правят секс, седнали пред компютрите си, без въобще да са се виждали, нещастни младежи, които всеки ден сменят партньорките си, и деградирали личности, които мислят само за секс. Единствено сексуалността раздвижва мозъците им, тя се оказва единственият механизъм за самопознание и съществуване.

— Именно затова любовта вече не се проявява така щедро, както в миналото — каза Фиген. — Тя не съществува. Разрушени бяха раят и кумирите на любовта.

— Че какво друго е любовта, освен осъзнаване на собствената ни самота? — попита Мелике с леко подигравателна усмивка.

— Как мислиш, Ренгинур? — усмихна се Фиген. — Ти си най-младата между нас.

Настана продължително мълчание. Отново сервираха алкохол.

— Ох, моля ви, не ме питайте — каза Ренгинур, като тъпчеше храната в устата на бебето. — Виждате в какво състояние съм…

Разсмяха се.

— Дами и господа, никой не похвали това вино, но фирмата ни пожертвователно го достави за вас… — Илхан вдигна чашата си за наздравица.

— О, наистина е чудесно — каза Фиген, след като отпи от чашата си. — Прекрасно.

Сервитьорът наливаше газирана вода в чашата на Илхан.

— Много те обичам, когато си така кротък, скъпи — каза Фиген, — но трябва непременно да изпиеш една чаша от това вино!