Инджи Арал - Лилаво

За момент Армаган я погледна, после се усмихна насила. Вдигна чашата с вино пред себе си.

— Дайте и на мен — беше Гюлджан. Като че ли се бе успокоила.

Заговориха в един глас за какво ли не, шегуваха се.

Оркестърът засвири мелодии от турската традиционна музика. В средата на дансинга застана пълничка певица. Украсената с пайети тъмночервена рокля прилепваше плътно върху задника й, а деколтето едва прикриваше зърната на гърдите й.

— В края на вечерта ще изпия чаша шампанско — каза Армаган, поглеждайки към Фиген. — Вечерта току-що започна, мисля, че ще бъде дълга…

— Така е, но все пак се съобразявай.

„Сдобрили са се — реши Илхан. — Явно е, че след обедния сън са се уединили и са сключили временно примирие. Ако Армаган не се е оказал неспособен. Дали е спал с друга жена? Едва ли. Ако жена го погледнеше дори отдалеч, Армаган веднага заставаше нащрек. Ами Фиген? Не, тя все още бе лудо влюбена в него или се чувстваше по-сигурна, ако вярва, че е така. И двамата се държаха отегчено и предпазливо един към друг и това ги затрудняваше, но за това дистанциране имаше друга причина — може би сексуалната гордост, която може да бъде нараняваща и уязвяваща. Фетишизирането й, скъперническото й кътане, както и поставянето й в общ куп с другите лични качества, бе и печално, и сърцераздирателно. Такова поведение в дългосрочен план докарваше до фригидност и душевна разруха. Преди малко се опита косвено да намекне за това на Армаган. Но тъй като глупакът му с глупак свързваше и този проблем със системата, нищо повече не можеше да се направи! В същото време прекалената задоволеност се израждаше в ненаситност и грозота и накърняваше чувството за достойнство. Това не бяха ли достатъчно сериозни проблеми?“

За момент си спомни за Реван и усети притеснение. „Добре, че реших този проблем.“. Постави ръка върху гърба на Ренгинур и нежно я погали по рамото.

— Може ли още една ракия, батко? — попита колебливо Гюлджан с чаша в ръка.

— Разбира се — Илхан направи знак на сервитьора, който стоеше наблизо. — Хайде, скъпи мои, това е най-щастливата ми вечер, да се обичаме, да бъдем обичани, да осветим любовта и да пием. Наздраве!

Вдигнаха чаши.

Наближаваше единадесет, гостите бяха започнали да се отпускат. Лицата им бяха зачервени, погледите им блестяха, говореха високо. В настъпилата тишина, докато оркестърът си почиваше, се чуваше потракването на приборите, провиквания и шумни шеги. Но почивката продължи само няколко минути. Намалиха светлините. Оркестърът започна да свири „Честит рожден ден“. Двама сервитьори бутаха количка, върху която бе поставена голяма торта със запалени свещички. След това удари гонг и музиката заглъхна. Илхан, прегърнал сина си и хванал под ръка Ренгинур, се изправи пред масата.

— Всяко дете е едно чудо — започна той. — С всяко новородено, светът се обновява, а ние се превръщаме в деца. Всяко дете носи нова надежда за майката, за бащата и за света. Защото знаем, че там, където животът продължава, ще царят надежда, обич и красота.

До този момент повечето от гостите не бяха разбрали какво точно празнуват тази вечер. Сред последвалите ръкопляскания и светкавици на фотоапаратите духнаха свещите. Хванаха ръчичката на бебето и така разрязаха тортата. Илхан целуна сина си и Ренгинур, а присъстващите на масата честитиха рождения ден, като целунаха бебето, майката и бащата. Оркестърът отново бе засвирил. Всички пляскаха и пригласяха в такт с музиката. Бебето бе на път да се разплаче. Сервираха торти и на съседните маси. Фатмуш искаше да вземе детето и да го заведе в стаята му, но Ренгинур настоя да остане, за да му покаже фойерверките.

Под дискотечните светлини, припламващи в лилаво, започнаха танците. Ренгинур, която се бе оставила в ръцете на Илхан, сияеше, очите й светеха от щастие. Оглеждаше хората наоколо, опитваше се да разбере какво мислят за нея. Всички обаче се бяха отдали на веселбата. Погледите, които отправяха към тях, бяха далечни, празни и безразлични. Внезапно я обхвана чувството, че за тях тя е човек без значение. Почувства се безлична и безформена, сякаш е останала без ръце и крака. Тялото й омекна. Задъха се.

— Всички те гледат, любов моя — каза Илхан, сякаш предусетил чувствата, които я вълнуваха.

— Мислят, че не съм свободна, че съм само вещ, която ти принадлежи, и не ми придават значение — отвърна Ренгинур. — Тук моята личност сякаш не присъства.

— Грешиш. Ти си хубава и решителна жена, аз осъзнавам това и затова се отнасям към теб по този начин. Не забравяй, че не сме длъжни да се харесваме на когото и да било.