Инджи Арал - Лилаво

Защо й бе разказала тези неща? Дали защото се е почувствала без корени, самотна, изоставена, или защото е усетила нужда да се сближи емоционално с роднините на баща си, независимо от това, че бяха далечни роднини? Може би чувството за принадлежност се засилваше след тридесетата година, а ето че Мелике наближаваше тази възраст. „Виж изправената й стойка, необикновената й красота“, помисли си Армаган. Кестенявата й коса на светли кичури се разпиляваше върху раменете й. Червените й устни и големите черни очи контрастираха с ослепително бялата й кожа.

Усетила, че я гледа, Мелике се обърна към Армаган. В погледа й имаше рутина и същевременно горчиво безразличие. Или на Армаган така му се струваше, след като вече знаеше какво е преживяла. Съжаляваше ли я? Може би. Всъщност нямаше причина да я съжалява. След като завършила гимназия и започнала осемнадесетата си година, избягала от майка си и чичо си при вуйчо си в Истанбул и така успяла да се спаси. Армаган не познаваше вуйчото. Беше известен колекционер на антики, знаеше само името му и това, че е хомосексуалист. По едно време се носеха слухове, че се занимава с незаконна търговия с исторически ценности. Той я изучил и я направил своя съдружничка. Илхан беше обяснил, че личният живот на момичето е доста объркан. Но личеше, че изпитва към нея обич и топлота. Освен това имаха и общ бизнес, но Илхан никога не разказваше на Армаган подробности за съвместната им работа.

— Мелике, ти имаше приятел журналист, миналата година ни запозна на едно парти, дори се оказа, че бил мой студент, какво стана с него, виждате ли се още? — попита Армаган. — Как се казваше? Недим ли беше?

— Недим — потвърди тя. — Не е добре със здравето.

— Разделихте ли се?

— Армаган — тихо го предупреди Фиген, за да не я чуят. Според нея беше невъзпитано и неприлично да се обсъжда личният живот на хората.

— За съжаление се разделихме завинаги — каза Мелике и отмести поглед към морето. — Страдаше от мания за самоубийство. И преди това бе правил опит да се самоубие. Но аз дълго време не можах да разбера, че страда от маниакална депресия.

— Как е възможно? Изглеждаше умен и уравновесен.

— Принципен, почтен, чувствителен, но неуспял — тъжно се усмихна Мелике.

— Хора като него нямат шанс в това общество — отсече Армаган. — Сега е времето на безсрамните, на онези, които не признават чест и достойнство, на алчните, на мошениците, на хората, които, ако ги изгониш от вратата, ще влязат през комина. Поради това неуспехите се множат. Много от младите вече започнаха да осъзнават, че плуват безнадеждно към тъмнината. Разбраха, че са беззащитни и самотни, и се отчаяха. Имат право. Знам го от моите студенти. Тъжно е, но тази страна съзнателно пожертва бъдещето на младите хора.

— Армаган, пак започна да държиш речи — извиси глас Илхан. — Кажете какво ще пиете, че да поръчам! Предлагам вино…

Вкупом се съгласиха.

— Уволниха го от работата и напоследък се канеше да пише роман — продължи Мелике, като че ли не бе чула молбата на Илхан. — Изпитваше силна умора и се отвращаваше от всичко. Не можах да му помогна. И аз се бях объркала и при всяка среща още повече се обърквах…

— Как го направи? — попита Армаган.

— Хвърли се от шестия етаж — каза Мелике. Гласът й бе много тъжен.

— Армаган, Мелике, моля ви, за бога… — този път беше Фиген. — Нека да говорим за хубави неща!

— Добре, моля за извинение — отстъпи Армаган. — Извини ме. Не биваше да те питам.

— Опитвам се да свикна. Не с липсата му, а с това, че по този начин…

Замлъкна.

— Да, човек не може да го приеме — намеси се и Илхан. — Самоубийството е повече индивидуална, отколкото обществена проява на пречупване, но за онези, които оставя зад себе си, сривът е пагубен. Върху близките му се стоварват и бремето на хорските приказки, и чувството на вина.

— Човек не се ражда съвършен и в много случаи не може да разреши сам собствените си проблеми — подкрепи го Фиген.

— Това е въпрос на личен избор — Армаган гледаше към Илхан. — Кои са факторите, които го принуждават да го направи? Може ли да отречем, че разрушителните сили на средата, в която живеем, създават проблеми във всички сфери на живота? Някои хора виждат, че не ги зачитат или че по някакъв начин ще бъдат унищожени, и си казват: „Поне да умра от собствените си ръце, свободно и честно“.

— Аз ще пия ракия — неочаквано каза Гюлджан.

— Всяко самоубийство е престъпление, независимо от какви подбуди е продиктувано и как е извършено — обобщи Армаган, докато гасеше цигарата си в пепелника. — Престъпление с неизвестен извършител, извършено майсторски и без да се оставят следи.