Инджи Арал - Лилаво

Ако тази тричасова вечер приключеше благополучно, утре всичко щеше да е много хубаво. Нямаше защо да се тормози. Не беше лесно да не знаеш нищо, да нямаш информация или да знаеш, но да се правиш, че не знаеш. Важното е да умееш да си служиш добре с ума и с езика. И най-важното — да имаш пари и положение. За момент спря, опита се да се потопи в спокойствието на вечерната тъмнина, да си представи победата и благоденствието, които щеше да постигне утре сутринта. Дъхът й секна.

Представи си как удоволствията, вълненията и радостите, към които бе привързана и които преследваше, се връщат при нея умножени. Кой знае защо, се сети за думата „лудост“. Може би наистина според някои вършеше налудничави неща. Възможно бе да считат житейските й принципи за погрешни и глупави. Но всъщност подобни мисли бяха сбъркани и глупави. Спря се върху думата „погрешно“. Замисли се, без да съумее да подреди по важност грешките, които още не бяха излезли наяве, замисли се за все още недоказаната правота на истините и за ненужните мъки, които бъдещето щеше да донесе заради тази неяснота и обърканост. За миг й призля. Отвън се чу писък на дете. Дочу кухненски шум и звук от пръсването на стъклен предмет. Фикран усети нервен трепет по лицето си. На всичкото отгоре изведнъж започна да хълца!

Стана и тръгна към кухнята. Имаше чувството, че е огромен, празен балон, който се търкаля по земята. Стомахът ли я заболя, какво ли? Или черният дроб? Много се бе натъпкала, много пи, докато белеше картофите, това е проблемът. „Чувствам напрежение, което е неизбежно в промеждутъка между принудително бездействие и превръщането му в действие. До сутринта ще ми мине.“

Погледна с погнуса към картофите в тигана. Повдигаше й се, щеше да повърне. Изключи котлона и хукна към тоалетната. Клекна на колене и повърна, като не спираше да се оригва. Във водата в дупката на тоалетната плуваха пихтиести остатъци от пиле, хляб, плодове и мляко. „Намирам се в подножието на висините, които се опитвам да изкача“, си помисли. На дъното на бездната…

Видя изпъстрените с морски мотиви завеси на банята. Розовата изтривалка, крака на мивката. Обзе я зашеметяваща липса на равновесие, апатия, която наподобяваше нищото. Поиска час по-скоро да дойде нощта и колкото може по-бързо да се съмне! Да става каквото ще!

На влизане в спалнята Илхан видя Ренгинур, която гледаше към него с вид на плакатна хубавица. В дългия си копринен тоалет в бежово изглеждаше много слаба, а на лицето й бе изписано очакване, имаше леко глезеното изражение на младо момиче, което отива на първия си бал. Отмести погледа си от огледалото и го насочи към Илхан. Обърна се. Почака, безмълвно го питаше как изглежда. По лицето на Илхан долови лека насмешка.

— Не ти ли харесва?

— О, не, роклята е много хубава — каза Илхан. — Откъде я купи, нова ли е?

— Исках да те изненадам. Когато я видях на витрината, веднага я харесах и…

— Наистина е красива, мила, много ти отива — каза Илхан. Прегърна я, прилепи устни към нейните. Целунаха се нежно. „Без бельо е“, помисли си той, като отдръпна ръце от талията й. — Но… ми се струва прекалено екстравагантна за тази вечер. Лято е и аз мисля да се облека спортно. А и с тази рокля ще ти бъде трудно да танцуваш, няма да ти е удобно.

— Ааа, недей така. Не ми разваляй настроението! Толкова се старах.

— Нека я оставим за друга вечер — настоя Илхан. — Имаш и други тоалети. С панталон и блуза ще изглеждаш семпло и елегантно.

Ренгинур пребледня, устните й увиснаха, сякаш ще заплаче. Щом Илхан мислеше така, значи никога повече нямаше да я облече. Запита се докъде се простират границите на свободата й. Не бяха толкова широки, колкото очакваше. Не се оплакваше от покровителството му, от менторството му и дори от това, че използваше младостта й. Не можеше. Пълната капитулация на една жена пред силен мъж бе успокояващо чувство. Какво ще загуби, ако прекара младостта си в сигурна и изпълнена със спокойна обич среда?

— Не знам, наистина не знам, това е единствената ми нова дреха, всички други ги видяха! — изрече тихо. — Но щом така искаш…

— Казах това, което мисля, мила — продължи Илхан, отправяйки се към гардероба, за да си вземе дрехите. Извади една чиста риза и я хвърли върху леглото. — Не отиваме на бал, нали? В крайна сметка това е само рожденият ден в тесен кръг.

— Май си прав — отстъпи тя. — Като ме погледнат, хората може да решат, че съм се престарала.

— Да, прекалено биеш на очи — съгласи се той, обувайки панталона си.