Инджи Арал - Лилаво

После една вечер — бяха се излегнали върху кожа на пода и си почиваха след секса, на по чаша питие, Рамадан внезапно попита Фикран действително ли желае смъртта на Илхан.

— Разбира се, но много повече от това искам теб, душице — му бе отговорила.

— Откъде знаеш, че детето е от друг? — бе попитал Рамадан.

— Тестовете ще покажат. Но дори да излезе, че бебето е негово, частта, която остава на Реван и на Кумру, е много голяма. Достатъчно е разводът да се отложи и човекът да умре, докато не се е оженил за онази жена.

— Познавам хора, които се занимават с разчистване на подобни неща. Но това не са лесни работи, Фики, струват скъпо.

— Когато човек е притиснат до стената, може да се жертва, любими, стига да не пострада…

— Има хора, които работят професионално. Планирано, с гаранция и чисто! Как по друг начин да накажеш мръсника, който не си е изплатил дълговете или пък иска да те убие? И да го дадеш под съд, каква полза, години наред ще влачат делото и накрая пиеш една студена вода. Тези хора помагат подобни проблеми бързо да се отстранят. Има и такива, които вършат мръсната работа ей така, наслука, на бърза ръка, но с такива не става, защото не са сигурни. Работят евтино, но после, току-виж, пропеят и… Ще намериш хора, които познават тази работа и действат мъжки. Ще разпиташ, ще намериш точния адрес, разбра ли, така ще бъде сигурно!

— Ох, ще ми прилошее… ти сигурен ли си? — попита Фикран, протягайки ръка към гърдите си, сякаш искаше да спре учестените удари на сърцето си.

— Ти трябва да решиш и аз за теб ще разпитам и ще потърся, сладка ми Фики — бе отговорил Рамадан.

— Ауу, ама може да ме сполети някоя беля! Страхувам се от такива неща…

— Ти си знаеш! Ако ме питаш, няма да останат следи, не се страхувай! Ще намерим точния човек, ти нищо няма да знаеш… Ще си останеш чиста, Фики! Честно ти казвам!

Фикран уплашено се огледа наоколо, като че ли някой можеше да ги подслушва и да чуе какво си говорят. През това време Рамадан палеше угасналата си пура спокойно, с вид на безразличен, но сведущ по въпросите човек.

Сякаш изведнъж бе станал друг. Единственото, което Фикран сега си спомняше от онази вечер, бе илюзията, че жената и мъжът, намиращи се там, всъщност не са те. Кога ли всъщност напълно е принадлежала на себе си? В съзнанието й винаги оставаха половинчати, непълни, недовършени неща. В много случаи се бе чувствала като пътник, който насила и безцеремонно е бил свален от влака по средата на пътя. Животът й бе преминал в чакане на други влакове, на други перони. А може би най-сетне бе пристигнал дългоочакваният влак?

— Добре де, за колко ги вършат тези чисти работи? — бе попитала, преглъщайки.

— Ще питаме, ще разберем… Зависи за кого става дума. Ако е някой бедняк, няма да струва много. Такива хора не са интересни. Но ако става въпрос за важна клечка, рискът се увеличава и работата се планира като операция на ЦРУ, пресмята се до най-малките подробности.

— Ти занимаваш ли се с такива работи?

— Познавам хора от тези среди. Човещина, съчувствие и подобни неща при тях не вървят. Важни са парите. Ако имаш пари, край на грижите и се успокояваш.

— Ти… оправял ли си някого… тоест убивал ли си?

— Тези работи ги вършат дребните риби. Нали ти казах, аз проучвам и показвам пътя на онези, които са в затруднено положение.

— Добре де, виждал ли си досега някой, който е бил изчистен… нечий труп? Тоест…

— Остави сега тези приказки! Какво от това, дали съм виждал такива неща, или не съм? Казвам ти, че мога да ти реша проблема, ясно ли е? От тук нататък ти си помисли.

В хола се бе възцарила тишина. Седяха един срещу друг пред прозореца, откъдето се виждаше яхтеното пристанище. Беше краят на юни. Наближаваше вечерта и в парка бе притъмняло. Рамадан си играеше със запалката — подарък от Фикран, — позлатена, скъпа вещ. В интерес на истината Фикран си помисли какви ли номера върти. Стъписа се, но в същия момент още по-ясно разбра какво може да загуби и какво може да спечели.

— Проучи! — изрече с решително хладнокръвие тя. — Първо да видим какво ще поискат!

Рамадан не й спомена подробности. Но и Фикран не попита нищо. И двамата бяха сигурни, че ще е по-добре, ако не знаят и не питат. Половината от парите за проучването, планирането и аванса се изплащат предварително. Половинчати работи не минават. Когато му дойде времето и всичко приключи, се плаща останалата половина.

— Парите уговарят работата, парите дават заповедта и парите вършат работата — бе казал той. — Няма никакво значение кой е, кои са, разбираш ли? Представи си, че и аз не се казвам Рамадан.