Инджи Арал - Лилаво

— Знаеш… разбираш — каза Фикран. — Аз съм самотна и нещастна. Единственото, което желая, е приятелство.

— Но ти не ме познаваш — възрази Рамадан. — Ами ако съм лош човек, който може да ти навреди…

— Такъв ли си наистина? — попита го тя. — Въобще не приличаш на такъв… Но и така да е, какво значение има. Не може да навредиш повече, отколкото ти стигат силите. Откъде си?

— Родом съм от Чорум, но от двадесет години живея в Истанбул.

— Нека бъдем откровени. Имам нужда от мъж, ти ми хареса. Не съм на твоите години, но мисля, че не съм жена за изхвърляне. Мога да те задоволя и материално, и морално. Мога да бъда щедра. Но и ти трябва да проявиш сърдечна близост. Женен ли си?

— Не, не съм. И аз ще бъда откровен. Досега не съм попадал на толкова добра жена като теб. Още в първия момент, когато те видях, почувствах вътрешна топлина, но не ти казах, защото не знаех дали няма да се обидиш. Виж, аз не обичам да лъжа… Разликата във възрастта няма никакво значение, важното е да има хармония. Но може да се случи така, че някой ден, не знам точно кога, да кажа „сбогом“ и всичко ще приключи…

— Разбрахме се — прекъсна го Фикран. — Сега… къде да отидем? Резервирала съм горе стая, искаш ли да се качиш?

— Не знам, за това въобще не съм си помислил — изненада се той. — Много си бърза, бе, како!

— Не искам да ми казваш „како“. Казвай ми Фики или Джиджи, каквото и да е друго, но не ми казвай „како“. Виж, миличък, от момента, в който те видях, не мога да спя, душата ми ври и кипи като ад, едва се сдържам да не полудея!

— Аз също си имам своите грижи, своя си ад. Имам цели, желания и животински страсти, които никой не иска да разбере! И ти не можеш да ги разбереш…

Фикран се протегна и погали ръката му.

— Забрави тези неща, момчето ми! Ако искаш, разкажи ми, за да ти олекне. Не се срамувай, достатъчно е да споделиш с мен, всичко ще оправя.

Фикран се унесе. По-късно от време на време й се случваше да мисли, че той е един безчувствен, нахален и неопитомен дявол, но правеше всичко с умиление и похот. Затова и я привличаше. Първата им нощ бе великолепна. Притвори очи. Видя Рамадан, който се приближава до нея и се навежда над лицето й. Спомни си как я грабна за раменете и я блъсна в леглото, дъха му, парещ лицето й като огън, погледа на черните му очи, който я пронизваше. Видя бялото си, закръглено тяло, впиващо се като октопод. Не можеше да повярва, че се люби, както бе мечтала, вярвайки, че един ден непременно ще се случи. Брадата на младежа я възбуждаше още повече.

Колко топли, меки и месести бяха устните му, мокри, лепкави и солени, но въпреки това вкусни!

Ахх! Съблича блузата й, откопчава сутиена и ето че пищните й, неимоверно големи гърди се настаняват в скута му. Рамадан дръпва силно главата й към себе си и се потапя в мекотата им, подобна на възглавница. Притиска с длани жилавите му, стегнати бедра. Опиянена и задъхана, вдига краката си нагоре към тавана… Но силното му, грубо тяло не я оставя да полети и с цялата си тежест рухва върху нея. Фикран се опитва да го отмести, но същевременно го дърпа към себе си, крещи, хапе, мърмори… После, когато лежат един до друг неподвижно, поглежда към Рамадан. Спокоен, глуповат, със зачервено лице. Зъбите му блестят под мустаците. В този миг изглежда грозноват, но въпреки това в стъклените очи, в прикритата му усмивка има една необяснима магия. Дявол е той, истински дявол! Фикран пак го желае… Отново и отново.

По онова време Реван бе загрижена само за собственото си положение. Бракоразводното дело, което бе завел Илхан, бе приключило и тя не знаеше какво да прави. Положението беше безнадеждно, но въпреки това в началото на лятото с Реван отидоха в Гюзелсу, а оттам в хотела, за да вземат вещите й от вилата, като се надяваха още веднъж да говорят с Илхан, да го убедят — ако не друго — поне да не я ощетява така сериозно при развода. Но този безсрамен тип дори не ги пусна във вилата. Унижи и жена си, и Фикран, като ги наруга в присъствието на целия персонал. Реван бе потресена от грубото им изгонване от къщата и от хотела. В колата се задуши от плач, припадна. Същата вечер отидоха у Гюлджан. Тя също беше в окаяно състояние. Горката! Нищо не бе останало от красотата й, предала се бе на мъжа си психопат, превърнала се бе в негова слугиня. Сто пъти й беше казвала да се разведе. Може ли човек да е толкова страхлив? Освен това нещастията я сполетяваха едно след друго. На масата Гюлджан безспирно говореше и пиеше, не ги остави да заспят до три през нощта. Нетърпимо бе, докато самият ти си угрижен, да слушаш чуждите грижи. Недоспали и измъчени, рано сутринта избягаха от Гюзелсу. После Фикран заведе Реван до вилата в Чешме.