Инджи Арал - Лилаво

— Какво ти е тази вечер?

— Притеснявам се за парите — каза Фикран. — Най-вече за Кумру. Остава й още година. Изучихме детето в Америка, плувахме, плувахме и стигнахме до края, а това животно Илхан отряза парите. Ами ако се наложи да прекъсне следването?

— Ще продам апартамента в Етилер и пак ще я изуча — бе казала Реван.

— А помисли ли ние какво ще правим, Реван? Потънахме, потънахме! Предлагам ти да намерим друг адвокат и да подновим делото…

— Не знам дали е възможно. Още не сме получили решението, тоест делото не е приключило. Струва ми се, че Илхан е подкупил нашия адвокат. Да поразпитаме тук и там, роднини и приятели за някой добър адвокат…

— Разбира се, че може, мила. Но за такива заплетени дела се искат доста пари…

— Бихме могли да продадем къщата. И бездруго наемателите ми създават главоболия — отсече Реван.

От година Фикран нямаше никаква връзка, живееше без мъжка топлина. Въпреки че бе на петдесет и две години, изпитваше желание за секс и макар че менструацията й вече бе нередовна, се чувстваше пълноценна жена. Същата вечер си легна рано, но не можа да заспи. Дали не беше прекалено стара, за да спечели възхищението на Рамадан, да го вкара в пътя и да запали в сърцето му огъня на желанието? Но какво значение имаше възрастта? Достатъчно бе да се разберат, да се опиянят един от друг. Нямаше намерение да привързва Рамадан към себе си за цял живот. Това не бе възможно. Но можеше да си позволи малко развлечение, приятно прекарване на времето и сърдечно увлечение, не бе чак толкова стара. Времето е като леден вятър, още колко години й оставаха? Тя добре познаваше възможностите, с които можеше да прелъсти един мъж, и в крайна сметка успяваше да го стори. Основното правило, което я улесняваше в това дело, бе най-вече да се свързва с мъже от нейната черга, да не търси недосегаеми.

В живота й имаше само един мъж, който бе извън това правило. Илхан Саджит. Мъжът, който бе нейно специално желание, когото искаше най-много! По едно време изпита лек интерес към Армаган, но това бе по-скоро от рода на „а дали би ме взел“? Бе нещо преходно. Когато разбра, че е мързелив и некадърен тип, изстина към него. А от Илхан не можа да се откаже дори когато се ожениха с Реван. Илхан украсяваше сънищата й, продължи да бъде главен герой на мечтите й.

Когато Реван за първи път го доведе вкъщи, тя се закле, че ще го отнеме от сестра си. После, когато се скараха и разделиха и се разбра, че Илхан се е отказал от сестра й, тя няколкократно му звъня и му призна, че изгаря от любов по него, че иска да бъдат заедно, но той или се подиграваше с нея, или грубо я отблъскваше. По онова време бе убедена, че е влюбена в Илхан, след това осъзна, че е само желание. Ако поне веднъж бяха легнали, това чувство може би щеше да отмине, но глупакът не пожела дори да я докосне. След година отново се върна към Реван. Когато се ожениха, Фикран изпита голяма мъка. Реван се досети за тази страст на сестра си, но не й придаде голямо значение, защото знаеше, че мъжът й не я обича, че я смята за проста. Смяташе, че интересът на Фикран към Илхан е само фикс идея, мечта да живее като в приказките. В първите дни, когато Реван и Илхан бяха много щастливи, Фикран бе обект на скритите им подигравки, забелязваше подигравателните им усмивки, които, гледайки към нея, се опитваха да крият. А останеха ли насаме с Реван, имаше моменти, в които чувстваше, че непризнато чувство за срам и вина заставаше между тях. Но никога не го изрази с думи. Да, онова, което изпитваше към него, бе истинско привличане. Но тя не обичаше Илхан в смисъла, който другите влагаха в тази дума. Никого не бе обикнала в този смисъл. Привличаха я видът му, мъжествеността му, начинът му на живот, ироничната му усмивка, страстта да печели и това, че я отхвърляше! Реван бе много горда, че Илхан избра нея. Но какво стана сега! Ето че я изхвърли като куче!

Изправи се от мястото, където седеше. Погледна към морето. За миг се видя като влюбена глупачка, която се крие във вилата от някой, който й е причинил голямо разочарование, и мечтае за някогашните дни. В младежките си години вярваше, че е привлекателна. Но сега, естествено, бе вече възрастна. Къде ли бяха изчезнали блестящата кожа, замечтаните очи, тънката талия и едрите, напращели гърди, които преливаха? Всички бяха остарели. И онзи долен тип Илхан се бе превърнал в стар вълк. Бе загрубял скъперник, станал бе истинска напаст, дявол да го вземе! Взел онази портиерска щерка и я настанил в къщата на Реван, отне им всички права. Господ да го убие! Мръсник!