Инджи Арал - Лилаво

През последната година Реван много се измъчи. Въпреки че бе само две години по-малка от Фикран, изглеждаше като нейна по-голяма сестра. Беше изплашена, объркана, нерешителна, сякаш двете с Фикран са останали сам-самички в света. Откакто заживяха заедно, Фикран започна повече да я покровителства. Отнасяше се към нея като към своя собственост. Сега изпитваше много повече обич към сестра си в сравнение с миналото. Но по характер бяха различни. Колкото Фикран бе смела и решителна, толкова Реван бе безлична, страхлива и неволева. Не бе глупава, но имаше нужда от някой, който постоянно да я закриля. Фикран много се измъчи с нея. Онова, което Илхан бе казал на Реван, когато отидоха в хотела: „Ти сама не ставаш за нищо, сестра ти те напътства“, всъщност беше вярно. Илхан се дразнеше от това положение, защото не можеше да плаши Реван както си иска.

Реван не искаше да остава сама във вилата и не разбираше защо Фикран иска да се върне в Истанбул. Затова се наложи да й разкаже за Рамадан. Но понеже се страхуваше от реакцията й, я излъга, че любимият й е собственик на автосалон, около петдесетгодишен, почтен човек. Въпреки това Реван не одобри връзката й. Как може при тази бъркотия да се свързва с непознат човек! Любов, бе казала Фикран, как да предвидиш кога и как ще те намери. Знаеше, че Реван няма да иска да види мъжа. Тя не харесваше любовниците й, не желаеше да ги вижда и да се запознава с тях. Клетата глупачка бе стеснителна и консервативна по отношение на мъжете. Беше си изработила определени стереотипи и ограничения. Не одобряваше мъжете, с които Фикран имаше връзка след смъртта на мъжа си, и ги наричаше паплач. След като Илхан я изхвърли от живота си, дойде и се настани при Фикран, ограничаваше я, пречеше й да живее охолно и да се наслаждава. Критикуваше годините, килограмите, начина й на обличане, мъжете, с които излизаше.

Темата за любовта бе неуместна. Не можеше да се отбранява, понеже къщата, в която живееше безплатно от доста години, бе на Реван, и защото се намираха в трудно положение. Но всичко това ядосваше Фикран. Изисканата Реван! Откакто стана котка, бе уловила само една мишка, но и нея изпусна. През живота си не позна друг мъж, освен Илхан. Е, за какво й послужи тази нейна самовлюбеност? За какво друго й послужи онази й работа? Нямаше представа какво е да усетиш вкуса на живота, нищо не знаеше. И ето че накрая остана сама като куче.

По думите на Рамадан той живеел с приятел в малка, порутена ергенска квартира в „Тарлабашъ“. Фикран познаваше този тип квартали. Сгради с тесни фасади и изпопадали мазилки. Вонящи на урина стълбища. Студени, разхвърляни стаи с дървени дюшемета и почернели тавани, тесни, миризливи легла, покрити със скъсани юргани. Мивки с плесенясали фаянсови плочки и пълни с хлебарки кухни, които миришеха на гранясало олио и боклук, клозети със засъхнали изпражнения в дупките. Миризми на тежък сън и човешка пот, които никога не изветряваха…

Когато бе младо момиче и работеше като продавачка в един забутан магазин на „Бейоглу“, имаше любовници, които живееха по такива места, и бе правила секс с неколцина в онези легла. Трепереща от студ, беше изпушвала по цигара между два сеанса. За да не забременее, се измиваше с леденостудена вода в онези грозни клозети. С надеждата, че щастието, радостите и бъдещето я очакват в онази недостижима, окъпана в светлини далечина. Какво чисто, какво неподправено чувство! Чисто ли? Майка й ли я беше родила такава, по дяволите? Не, имаше нещо, което идваше отвътре, подтикваше я, притискаше я, нещо, което викаше: „Хей, аз съм тук“. Нещо изгарящо, силно, магическо.

Кой знае защо, но винаги бе считала за особено привлекателен и интересен живота на проститутките и ако имаше възможност да избира, би избрала да бъде проститутка. Но не я оставиха. Никога не живя според собствените си желания. Все живееше под опеката на някого. Особено й харесваха онези силно гримирани жени, които нощем чакаха под неоновите светлини на баровете и публичните домове. Обичаше да оглежда тялото си в огледалата. Откакто се помнеше, копнееше за секс с по няколко мъже на вечер или едновременно с двама мъже. Когато беше млада, мечтаеше да участва в приключенията на онези, които не зачитаха общоприетите морални норми и често потъваха в собствената си безизходица, изпитваше убийственото желание да живее без всякакви задръжки и без срам. Това желание никога не угасна. С мъжа си бе нещастна. Ако си бяха паснали в кревата и разнообразяваха секса, Фикран можеше да си затвори очите за страстта му към хазарта, но не се получи. Случеше ли се малко да се отпусне, да кокетничи или да иска нещо по-специално в секса, мъжът й я пердашеше здраво. Ненапразно казват, че от съпруг не става добър любовник. Всъщност този мъж й бе натресен от Илхан. Ожени я набързо, за да се укроти, преди да изпита истинските удоволствия от секса. Илхан и Реван постоянно бяха над нея. Годините й преминаха под тяхната опека, живееше с чувството, че следят всяка нейна крачка. Случваше се да си намери любовник, но винаги тайно от тях. Да не би зет й да узнае, да не би да го постави в неудобно положение! Но защо трябваше да се притеснява, какво срамно имаше в това? Защото се подчиняваше на природата си ли?