Инджи Арал - Лилаво

Най-продължителна и влудяваща бе връзката й със Сюлейман, на когото продаде магазина си за чорапи, купен преди това с парите, изплатени й като обезщетение за смъртта на мъжа й. В продължение на две години желанията им напълно се покриваха. Изцяло. Той също харесваше проститутките. Преди Фикран да легне с него, Сюлейман слагаше пари на масата. Така му харесваше. Докато траеше връзката им, никога не легна с него, без да вземе парите. Много пъти му се бе молила да не й дава пари, но той така горещо настояваше, че тя накрая се съгласяваше. Фикран бе разбрала, че той не може да прави онази работа, ако не го унижава и не погазва достойнството му. Сякаш някаква сила заповядваше на телата им да изпълняват тези унизителни условия. Тази слабост, която други считаха за мръсотия и перверзия, бе страхотно вълнуваща. „Боже мой, с него изпитах най-разтърсващите, най-големите удоволствия“, си помисли. И той имаше стъклен поглед. Още в първия миг, щом видя Рамадан, усети у него този дух.

Рамадан щеше да я разбере. Веднага го усети. След като остави Реван в Чешме и се върна в Истанбул, се опита да направи спалнята си като бардак на проститутка, както някога. Добави червени лампи и покривки, възбуждащи ветрила, пера, мрежа против комари. Извади предизвикателното бельо, прозрачните нощници, чехлите с висок ток и помпони, маските, които бе накупила преди много години… Поръча още вещи за поддържане на страстта и за разнообразяване на секса. Всичко това й отне седмица. За Рамадан всеки път щеше да бъде различна, непозната жена. Жена на месар, жена вамп, циганка, забулена с фередже жена и още, и още! Нека младежът да я мисли за опитна проститутка, нали подобна мисъл щеше да го подлуди още повече?

В тази стая с Рамадан преживяха ненаситни нощи, влудяващи и необикновени часове на сексуални удоволствия. След първоначалната изненада, Фикран го повлече към дълбините на необуздани страсти. Младежът съвсем не бе глупав. Скъпите подаръци на Фикран, парите в изобилие, които му даваше за харчлък, му осигуряваха мързелив и безгрижен живот. Сякаш светът на чувствата му бе като изсъхнало, без никакви неравности по него гладко дърво или въобще нямаше чувства. Нещата бяха такива, каквито изглеждаха, нямаше нужда човек да рови, за да разбере какво се крие зад видимото, нямаше смисъл да си двуличен, плах и разни врели-некипели. Не обичаше сълзливи жени и не вярваше в любовта. Не бе човек, способен да си изгуби ума по някоя жена. Не бе мъж, който може да се обвърже само с една жена. Можеше да бъде с жена само защото се налага и само толкова, колкото е нужно.

Често пътуваше. Непрекъснато ходеше до Анкара, Измир, Истанбул. На Фикран й се струваше, че се занимава с някакви тъмни дела, но не проявяваше интерес. Чувстваше се неспокойна, когато не се появяваше известно време. Примиряваше се с това, че не й обяснява къде ходи, понасяше грубостите му, макар че понякога се обиждаше от реакциите му спрямо нейното тяло. Макар и рядко, имаше моменти, когато мислеше да надвие слабостта си и да сложи край на тази връзка, но да бъдат заедно, бе така забавно и удовлетворяващо, че веднага се отказваше от тази мисъл. Човекът бе безчувствен, но за Фикран бе по-удобно, че я задоволяваше в леглото. Цялото тяло я болеше от секса, който правеха непрекъснато — сутрин, обед и вечер. „Толкова много секс на тази възраст ще ме убие“, си мислеше и въздишаше мечтателно.

Стремейки се да потисне напрежението си, нетърпеливо и неспокойно се изправи на мястото, където лежеше, и се почеса по гърдите. Широката й рокля с лилави цветя на бял фон се бе повдигнала и откриваше пълничките й крака. Коремът й под тънкия копринен плат бе закръглен като купол и напрегнат. Приключи ли тази работа, ще започне диета. В сегашната напрегната атмосфера не можеше да контролира апетита си. За момент погледна към краката си. Бяха се подули от жегата и ноктите с червен лак изглеждаха като потънали в пръстите. „Погрознявам, когато остана сама и без любов.“

Любов ли? Рамадан бе злоупотребил с нейната любов — ако това беше любов, — знаеше го от самото начало. Той бе нает да прави секс срещу пари. Двамата се забавляваха добре, но това бе служебно и толкова. Личеше си, че си е наумил да разкара Фикран, щом тази работа приключи. Щеше да я разкара, независимо от резултата. Ако потънеше, нямаше повече да го види. Ако успееше, нямаше да е удобно да продължат да са заедно, при положение че и двамата знаят тайната.

През първата седмица от връзката им му разказа за Илхан и подлостите му. Разказа му, че заради копелето, което му е родила една млада жена, се е развел с Реван и поради тази причина сестра й и тя самата са на път да бъдат лишени от голямо богатство. Че го мрази заради жестокостта и липсата на морал и ако може, би го убила. Пожелаваше на Илхан да умре в най-скоро време в прегръдките на портиерската дъщеря. Решението за развода още не е връчено на Реван и в такъв случай се счита за невалидно, ще стане ясно, че детето на жената не е от Илхан, тогава наследството ще бъде за Реван и дъщерята на Фикран, Кумру, осиновена от Реван. Разбира се, разказваше всичко това на Рамадан на части, в различни моменти, като откровено подхвърляше, че желае и се надява да се сбъдне. Без да пресмята докъде могат да стигнат нещата.