Инджи Арал - Лилаво

— Не се паникьосвай, успокой се, не бъди глупава, ела, седни тук…

— Не може да го направиш! Как можа? Сега какво ще правим? Веднага отиди, спри този човек, веднага! Не… не…

Реван риташе вратата като луда.

— Виж какво, престани най-сетне! Нито ти, нито аз знаем нещо. Затвори си устата и ме изслушай — Фикран я дръпна за ръкава да седне.

— Ти си маниачка, знаеш ли, луда си! С кой акъл се захващаш с такива работи! Да ни довършиш ли искаш?

— Ние и бездруго сме свършени, Реван, не виждаш ли? Държиш се като сомнамбул! Не виждаш реалността. Че какво толкова, всеки ден стават такива неща… Нима имаме избор? Какво ти каза адвокатът вчера? Какво ти каза? Всичко е свършено, повече нищо не може да се направи, нали?

— И той е част от постановката, нали… Господ да те накаже! Махай се, махай се веднага оттук…

— Виж какво! Или се стегни, или и двете отиваме по дяволите, ясно ли ти е! Но най-вече ти ще изгориш!

— Кого намери, откъде го намери, как ще стане тази работа? — попита Реван с пребледняло лице. — Наемен убиец ли намери? Каква жена си ти, как ти идват наум такива работи, как ги вършиш тези неща? Не разбирам, не мога да разбера…

— Ти наистина си била много глупава. За каква ме мислиш? Че се срещам с такива хора? За всяко нещо си има начин! Това е последният ни шанс. Само безбожник може да накаже безбожника. Има си хора за всяка работа, а те си имат посредници. Това всеки го знае. Стига да имаш пари! Казваш си какво искаш, останалото е лесно. Ако искаш, можеш да дадеш поръчката по телефона, а парите да пратиш по куриер. В кой век живеем?!

— Значи така направи? — изсъска Реван.

— Ах, горката ми сестра. Нямаш представа как стоят нещата. Виж, пак ти казвам, върви с високо вдигната глава, няма да питаш кой какъв е, ясно ли ти е? Пак повтарям, не знам. Има посредник, но не знам името му. И той не ме познава. С пари всичко се купува. Работата е сигурна. Не забравяй, че и ти нищо не знаеш! За нас е най-добре да не знаем, разбираш ли? Ако стане беля, което е малко вероятно, аз ще отговарям, ти не си набъркана в тази работа.

Реван плака цял ден, трепереше като лист и се опита да се успокои с хапчета. Въпреки това Фикран усети, че се е съгласила. Цяла нощ говори със сестра си за хубавите дни, които им предстоят. Дори накрая да няма смърт, щяха хубавичко да го сплашат. Така ще разбере, че работата е сериозна.

— Тогава съвсем ще побеснее — бе казала Реван. — И може да ни убие.

— Хора като него имат много врагове, мила сестрице. Няма да се сети за нас, ние сме последните, за които би се сетил… Утре ще отида на вилата, по-добре ще бъде да не сме заедно. Освен това трябва да си събера мислите. Ще ти звънна. Като ти се обадя, може да използвам кодови изрази. Умната и се опитай да бъдеш хладнокръвна.

След пристигането й във вилата, три дни Рамадан не се обади. На третата вечер й позвъни, попита дали „пакетът“ е на мястото си, или не. Фикран му каза, че е на мястото си, на 22 септември вечерта ще има парти за рожден ден и обстановката ще е много подходяща пакетът с подаръка да се предаде на собственика. На партито ще има гости. Добре ще е да се отиде с подходящи дрехи.

Айтен й бе казала, че ще празнуват рождения ден на малкия пикльо край басейна. Някога тази жена бе най-вярната прислужница на Реван и сега докладваше на Фикран всичко, а тя й се отплащаше с подаръци и дребни суми. Айтен мразеше Ренгинур, защото се отнасяше зле с нея и ако зависеше от Ренгинур, щеше да я изхвърли на улицата.

Вчера сутринта Рамадан пак я потърси. Тази вечер партито ще бъде посетено и подаръкът ще бъде предаден. Ще бъде много забавно и ако всичко върви както трябва, в дванадесет и десет телефонът на Фикран ще звънне три пъти последователно и ще прекъсне. Ако не отиде? Няма такава вероятност. Но ако все пак… Няма. Ами ако все пак има и един процент вероятност?… Тогава ще си трае, бе казал Рамадан. Все пак Фикран не бе сигурна. Тази сутрин се обади по телефона на астроложката си в Бодрум и я помоли да погледне разположението на звездите. Привечер жената й съобщи резултата. Намираше се в период на възход. Пред нея се откриваше пълен с богатство, успехи и щастие хоризонт. При тази хубава новина Фикран не се стърпя и се обади на Реван. За да й каже и да я успокои. По-добре е да чакаш нещо, отколкото да не знаеш какво чакаш. След като я разпита как е, добре ли е, й каза: „Тази вечер“. Реван не продума нищо, като че езикът й се бе схванал.

Погледна часовника си, часът бе осем. Накрая щеше да стане. От началото на лятото бяха изминали три месеца, но последните три часа й се сториха като три години. Защото с наближаването на очакваното събитие съвсем се объркваше. „Моля ти се, Господи, не допускай да стане провал!“ Нещо в нея безмълвно потрепери. После се успокои. А може би Бог се криеше в лилавата бездна на хоризонта? „Моля те, бъди до мен!“ Погледна към оглозганите пилешки кости в чинията върху масата. Почувства лекота, сякаш нещо я беше изтръгнало от нея самата и я бе освободило. Ще отиде да си изпържи картофи. Нищо, че ще стане сто килограма, нека! Щеше да й отнеме половин час. Ще обели картофите, ще ги нареже на филийки, ще извади тигана от шкафа и след като го постави на котлона, ще изчака олиото да се нагорещи и ще хвърли в него нарязаните картофи. Изпържените картофи ще почервенеят като нар… После ще ги гарнира с малко кетчуп и майонеза. „Ще си отворя и една леденостудена бира“, си каза.