Инджи Арал - Лилаво

Отдавна усещаше в себе си желание да накаже мъжа, който безспорно носеше цялата вина за сполетялото я голямо поражение, но нямаше ясен план за това. После внезапно, след серия случайни събития, мислите й надхвърлиха предварителната цел и без сама да разбере как, бързо се зае с изпълнението на тази операция.

„Рамадан“ се наричаше голямата случайност. Не беше ясно дали тя ще я отведе към лоша съдба, или ще й донесе спокойствие и благини. Да, Рамадан! Кладенец насред пустинята. Смесица от ароматите на лют пипер и опиум. Мургаво, обветрено лице, запечатало спомена за рано погубеното детство, за младостта… Не, най-добре е да върне лентата, да си припомни хронологията на всичко.

С Рамадан се запозна в един автосалон в Истанбул през май миналата година. Искаше да смени колата си с по-нов модел. Рамадан бе служител в магазина. Заедно изпробваха колата, която си бе харесала. Навън валеше дъжд. Улиците бяха мокри. През предното стъкло, върху което чистачките изтриваха дъждовните калки, се виждаха разцъфналите като полилеи цветове на конските кестени, витрините на магазините за луксозни мебели, аксесоари и конфекция. Младежът, явно опитен продавач, не спираше да говори и хвалеше колата. Беше около тридесетгодишен. Добре сложен, с широки рамене младеж, който я впечатли. Говорът го издаваше, че е от провинцията, и кой знае защо, именно това обнадежди Фикран. Младежите от Анадола често са по-лесни за прелъстяване, освен това са верни и с по-силен характер. С пригладена назад гъста коса и хлътнали скули, лицето му имаше сурово изражение, но тази суровост хващаше окото. Беше чист, но дрехите му не бяха маркови. Носеше обикновени дънки с издути колене и карирана полиестерна риза с навити ръкави. Обувките му бяха евтини, купени от амбулантни търговци. Нямаше нито достатъчно пари, нито вкус. Предизвика у Фикран обич, която приличаше по-скоро на жалост.

По пътя Фикран попита Рамадан има ли цигари и когато той й подаде пакета, тя го помоли да й запали. Младежът се изненада. С хладна, но боязлива усмивка запали цигарата и я подаде на Фикран. Очите му бяха като огледало, блестящи и безизразни. За момент Фикран се огледа в тези очи. Завити на букли около лицето червени коси, едро длъгнесто лице, апатични черни очи, пълни, боядисани в червено устни. Лице, попрехвърлило доста години. Фикран обаче вярваше, че благодарение на козметиката и постоянното поддържане успява да изглежда добре и в сравнение с младежките години, сега лицето й бе по-изразително и имаше дълбочина. Освен това бе убедена, че пълнотата й помага да изглежда мила, опитна и смела в очите на мъжете. На сбогуване си стиснаха ръцете, Фикран задържа по-дълго костеливата, едра ръка на Рамадан. Тази близост притесни и двамата. Дръзка, леко подигравателна усмивка за миг омекоти чертите на лицето му.

Разбраха се за колата. Рамадан бе казал, че сам ще уреди формалностите, като през това време непрекъснато въртеше на пръста си ключа от „Поло“-то 20.

— Ти много ми хареса — бе казала Фикран. Това бе една от тактиките й за прелъстяване. — Много ми помогна.

— Това ни е задачата, мадам — бе й отвърнал засмяно. — Беше ми приятно, благодаря!

— Бих искала отново да се видим!

— Когато пожелаете — бе казал момъкът. — На вашите заповеди.

На път към къщи Фикран си помисли, че за тази работа ще й трябват пари. В крайна сметка той бе бедно момче, което работеше в магазин за автомобили. Ще иска да ходи насам-натам, да яде и да пие, да се облича добре. „Колко бързо се увличаш“, укори се на шега. Ами ако е женен или сгоден. Не, нямаше такова нещо, веднага бе разбрала става или не става. Ще стане, но трябваше да се погрижи малко за момчето…

Не спомена на Реван за този мимолетен „летен дъжд“, защото знаеше, че няма да го приеме сериозно. От време на време й се случваше да хареса някого и разказваше на Реван, но тя свиваше устни с погнуса и бързо приключваше темата. Същата вечер поседяха мълчаливо пред телевизора. Всъщност много пъти се смееха на глупостите, които показваха по сериалите. Но тогава Фикран не можеше да мисли за нищо друго. Трепереше вътрешно. Сякаш в корема й се бе събудила и мърдаше змия. Мързеливо се излегна на дивана и я остави да се разхожда. Непрекъснато мечтаеше за Рамадан, пред очите й постоянно оживяваше слабичкият на вид, мургав младеж с черни мустачки. Като заряд е. Като острие на нож. Като огън. В момента на ръкостискането им по цялото й тяло се разля сладка топлина, а лицето й се изчерви. Реван забеляза нейната отнесеност.