Инджи Арал - Лилаво

А може би наистина е в старческа депресия и не осъзнава какво прави. Всъщност бе достигнал житейската възраст, в която може да се оттегли от всичко и да заживее спокойно и уредено. Трябваше да се подчини на природата и да приеме, че е остарял. Нямаше нужда да работи. Имаше достатъчно пари, а можеше да ръководи бизнеса и от разстояние. Но да се захване с момиче, което бе на годините на дъщеря му, беше опасно. Трябваше да се върне при Реван, да се разкае, да й помогне да обзаведе дома им отново. Трябваше да отдели време и внимание на близките си, които винаги са му помагали, да заведе Реван и разбира се — Фикран, в държави, където не са били. Колко лесно щеше да бъде всичко тогава… Ако пожелаеше, можеше и да им купи два билета за отиване и връщане, а самият той да си гледа кефа, оттегляйки се на спокойно, сигурно и комфортно място, за да прекарва времето си в пиене и приказки с връстниците си, като играе бридж или голф, да изгледа филмите, които е пропуснал. А ако понякога му се приискаше жена, никой нищо нямаше да каже. Да отиде, да се върне, кой ще му пречи! Важното е да си знае къщата!

Илхан спря за миг насред банята като парализиран. Колко тъмно беше мястото, където искаха да го затворят, за да чака смъртта! Докато вървеше към стаята, промърмори сякаш на себе си: „Да, ако един ден полудеех, щях да убия Реван и да се погреба жив. Махайте се, кучки такива, до финалната права остава още много“. Може ли бегачът да спечели състезанието, ако накрая не ускори темпото, ако не атакува? „Като бомба съм. Довечера ще танцувам до сутринта и после…“

Отново с тревога си припомни съня. Колко странни неща се подвизаваха в подсъзнанието. Колко опустошен вид имаше хотелът… Сякаш бе избухнала ядрена война и единствено той бе останал жив. Или картоненото лице на майка му! Невидимите й, изписани с молив очи. Може да видиш, ако поискаш! Нещо такова му бе казала. Какво щеше да види? Беше се посдърпал с един тип заради терен в истанбулския квартал Юскюдар. Беше закупил мястото, щеше да построи там жилищен комплекс, но мафията отдавна държеше района. Налагаше се да поговори с адвокатите си, да направят каквото е необходимо, но да оправят тази работа, при това веднага!

Избръсна се. Изкъпа се. Въпреки че раменете му бяха омекнали, изглеждаше доста свежо за петдесет и три годишен мъж. Тичаше, играеше тенис, караше водни ски. Подстригваше късо посивелите си коси, всеки сезон се опитваше да добие бронзов тен, за да изглежда подмладен. „Винаги съм бил хубав. Жените винаги са ме смятали за привлекателен. Освен когато съм си лягал с жена си, не съм усещал сексуални проблеми.“ Въздъхна, вълна на удоволствие се разля от гърдите към слабините му. Усети в себе си силата на любовта, увенчаваща желанието.

За първи път в живота си обичаше с истинска страст, за първи път бе така влюбен, че да каже майната му на света. Да, така беше. Спря се. Тази сутрин нещо засенчваше това щастие. Сякаш смътно предзнаменование го бе докоснало по рамото. Този сън, дяволите да го вземат, какво толкова има, че да го взима на сериозно?

Дръпна пердето и излезе на балкона. Вътре нахлу гъст аромат на жасмин. Мирисът от съня му. Нямаше ли да е по-добре, ако подсили охраната и вземат детето в тяхната стая. Ренгинур обаче не искаше, и с право. Нали толкова хора, и по-специално майка й, гледаха детето. Освен това често пътуваха. По-добре е, че бебето беше свикнало да спи с госпожа Фатмуш. Ренгинур не беше ли леко безразлична към детето? Може би защото бе твърде млада, обичаше развлеченията. Обърна се и погледна към нея. Ренгинур, любов моя! Да е благословен денят, в който те срещнах!

Ренгинур привлече вниманието му преди две години, на едно вечерно парти в хотела, въпреки че преди това няколко пъти беше идвала там като служител на туристическа фирма. Танцуваше с някакъв младеж, но сякаш беше сама. Движенията й бяха изящни. Като че ли притежаваше вроден аристократизъм. Тя усети, че той я гледа, и с решителни крачки тръгна към мястото, където седеше Илхан. Дръпна го за ръката и затанцува с него. Илхан бе объркан, но и омагьосан от нейната смелост. На колко години беше? Двадесет и две, двадесет и три? Най-много. Беше в началото на живота. А той отдавна бе преминал половината от пътя.

— Не ми се сърдите, нали? — усмихна се Ренгинур. — Стори ми се, че искате да танцувате с мен, и затова…

— Да, така е — отвърна Илхан. — Мисля, че съм те виждал и преди, но не съм забелязал красотата ти. Как се казваш?

— Благодаря ви за хубавите думи. Виждали сте ме все с тъмносиня пола и синя риза. Тази вечер свалих униформата си…