Инджи Арал - Лилаво

Петнадесет години били необходими на Ибрахим, за да се превърне в едър производител, притежател на обширни плодородни градини. За прибирането на реколтата наемал близо двеста работници, изпращал пълни камиони в големите градове, във фабриките за консерви, участвал в търговете на местните военни гарнизони, интернати и болници и им осигурявал нужните плодове и зеленчуци. Вече бил сред онези, които посрещали и угощавали по време на избори. Превърнал се в местен първенец, почитан и от съгражданите си, и от градската управа. По-късно, когато лидерите на Демократическата партия били осъдени на смърт чрез обесване, той много страдал и негодувал.

В града си бил спечелил важни приятели — началника на военната служба, главния лекар на болницата и помощник-прокурора. Заедно с тях сядал в градския клуб, обичал раздумките на чаша ракия. Всяка вечер обръщал по една малка бутилка, а ако разговорът бил особено приятен, почти изпивал голяма бутилка. Доктор Бедир бил най-близкият му приятел. Особено му се нравели разговорите с този хирург, за когото говорели, че не влизал в операционната, ако не е пил. Но не изгубил връзка и с приятелите си от младежките години. Все така поддържал стабилни отношения със свирача на уд 1Салих Слепеца, който като незрящ единствен имал привилегията да забавлява жените по време на ритуала за къносване на булката преди сватбата, с известния търговец на овце, който имал три жени — Налбант Кадир, с Апо — сина на Хюсню Мандраджията, с педераста Джелеп Абидин и шестопръстия Алтъ Ахмед. Понякога Илхан си мислеше, че баща му има две лица. По един начин се отнасяше към Дьортгьоз Бинбаши 2и по съвсем друг към Налбант. Изпитваше уважение към образованите хора, но воден от инстинкта си за самосъхранение, презираше високомерните, държеше се с презрение към онези, които се опитваха да проявяват надменност.

През онзи период, който съвпадна с детството и юношеството на Илхан, баща му се бе издигнал от „Узун Ибрям“ — „Ибрахим Дългия“, до „Ибрахим Ага Босненеца“. Въпреки това обаче животът им не се бе променил много. Илхан не разбираше за кого и защо баща му работи толкова много. Бяха се преместили в двуетажна градска къща. Спечелените пари се влагаха в нови земи и вероятно защото нямаха навици за по-удобен, по-цивилизован и добър живот, продължаваха да живеят в същата студена, ветровита кухня със същата печка, миндерлъка, банята и леглата на пода. В интерес на истината, понякога се случваше да докарат някои вещи, като пиринчено легло за двама, ново радио или почти неизползвана електрическа прахосмукачка, но по лицето на майка му се разбираше, че тези вещи бяха тук не защото са необходими, а в резултат на дълъг пазарлък, който двамата бяха водили.

Храна имаше в изобилие. Зимно време гозбите се готвеха върху малката печка във всекидневната. Там се хранеха, седяха, учеха уроците си, а после се качваха да спят в студените спални. Преди да се унесат, децата чуваха тряскането на вратите, след това силния глас на баща им, който се смееше или псуваше, от което разбираха, че се е прибрал у дома. Агата често изчезваше за по два-три дни. Не казваше на никого кога ще се върне, нито обясняваше какво е правил. Никой не смееше и да пита, да се сърди или да мърмори. Беше зает. Работеше. Посрещаха го с добре дошъл и го изпращаха по живо по здраво. Това беше всичко.

Илхан си спомни летата по време на детството. С началото на горещините се преместваха в градината. Четири деца — две години по-малкият Армаган, две години по-малката от него Гюлджан и заченатият случайно Бертан, който се роди, когато Илхан бе на десет години. Целите в рани и белези от комари, те по цял ден се въргаляха по земята, в сламата и в калта на градината, катереха се по дърветата, ритаха топка, начесваха си крастата и се кротваха. Налагаше се обаче да бяга от къщи, за да играе футбол със съучениците си, да се къпе в морето или да отиде в планината. Ако не се прибереше навреме, тези приключения неизменно завършваха с по-дребни или по-големи грубости от страна на баща му, а тежките провинения се наказваха с една-две пръчки, дърпане на ухото или на косата. Дори баща му да се върнеше късно, майка му незабавно му разказваше всичко.

Когато вечер баща му си идваше рано, подреждаха масата край басейна с шадравана в градината и най-напред нарязваше изстудената диня. Така започваше часът за пиене. Докато разгонваше мотаещите се в краката й деца, майка им набързо приготвяше на мъжа си таратор и пържени ястия, наливаше в чашата му ракия и сядаше насреща му. Понякога, ако той много настояваше, дори се случваше да изпие с него чаша ракия. По това време нощният жасмин, който разцъфваше точно в осем часа, разпиляваше упойващия си аромат в синкавия здрач, започналата в седем новинарска емисия свършваше и започваше програмата „Хор родни гласове“. Докато бащата слушаше песните, клепачите му натежаваха, той ставаше от мястото си и се излягаше на дървения диван до стената. Понякога, гледайки към черницата, която плетеше дантели сред потъмняващото небе, казваше на жена си: